-6.4 C
София
вторник, януари 19, 2021
Начало Uncategorized Първият автограф на Везенков

Първият автограф на Везенков

"Аз, Александър, обещавам да стана суперзвезда", пише крилото на Барселона, когато е на 10

„Аз, Александър Везенков, днес – 14 април 2006 година, давам първият си автограф на моя треньор Адонис Христу с обещанието, че един ден ще стана суперзвезда от световна величина.“

Детски почерк със син химикал върху намачкано парче хартия. Спомен за цял живот. Поличба. Предсказание. Знак на съдбата.

Парче хартия, което един треньор пази като очите си вече 11 години и 2 месеца.

Никозия. Баскетболната зала на Апоел се пръска по шевовете от деца. Край на тренировката. Едно момче току що е играло много, много добре и един треньор търси начин да го окуражи. Да му вдъхне смелостта, която все остава в сянката на вродената му скромност. Да го накара да измъкне изпод фланелката си крилата, които упорито крие.

Да ги разпери веднъж завинаги. И да полети.

– Хей, момчето ми. Ела тук, ела. Искам да ми дадеш автограф.
– Аз?! Добре, но не знам как. Не знам как се прави?
– Пиши: Аз Александър Везенков, днес – 14 април 2006 година, давам първият си автограф на моя треньор Адонис Христу с обещанието, че един ден ще стана суперзвезда от световна величина.

Тогава Адонис Христу е на 29 години, млад и прохождащ в професията, но амбициозен наставник от детската баскетболна академия на Апоел (Никозия). В отбора му за момчета до 11-годишна възраст изпъква 10-годишния Александър Везенков – малчуган с вечно търсещи, жадни сини очи, скандинавено руса коса и неизчерпаема енергия.

Александър, който е роден в Никозия, попада при Адонис едва 9-годишен и двамата работят заедно до заминаването му в Арис (Солун) през 2009 г. Адонис завежда Саша и на първия му международен камп – в Словения, организиран от легендата Юре Здовц – световен и два пъти европейски шампион с бивша Югославия, шампион в Евролигата с френския Лимож. Впоследствие му гостува в Солун и изпитва гордост, гледайки на живо как някогашния хлапак от Апоел крачи уверено към баскетболния Олимп.

Днес, Адонис е на 40, през ръцете му са минали и продължават да минават стотици деца, влюбени в играта под двата коша, които той възпитава, тренира и води по кампове и турнири из цяла Европа. Деца, които продължават да го боготворят, дори когато отдавна са излезли от залата му.

Днес Александър Везенков е почти на 22, преди броени дни стана първият българин, изтеглен в драфта на НБА (избран под №57 от Бруклин Нетс) – събитие, което с нищо не наруши тренировъчния му режим на командос отвъд океана. Везенков продължава да работи здраво върху физическата си форма в Орландо при гуруто на десетки НБА звезди Джеф Игуерa, а от нощта на драфта насам, Адонис не спира да плаче. От гордост, от умиление, от бушуващи в душата му чувства и от връхлитащи го един през друг спомени за русия хлапак.

„Ти порасна, момчето ми. Успех в НБА. Успех в кариерата. Хубав живот ти желая, мой Александре“, пише първият треньор на Саша Везенков във Фейсбук и публикува намачканото листче безценна хартия с автографа. Дори го прави своя профилна снимка във Фейсбук.

Трогателната история излиза светкавично на първа страница на вестник „Политика“ в Никозия и бързо обикаля кипърските, а и гръцките медии, които от 23 юни насам, не спират да се радват на избирането на крилото на Барселона в драфта.

Също като нас. Или почти.

Всяко дете на този свят заслужава да срещне в залата своя Адонис, който да го погледне в очите, да му подаде намачкан лист хартия и химикал. И да му каже: ПИШИ…

Адонис просто ни показа пътя. А ние ви разказахме историята зад ИСТОРИЯТА.

P.S. А какъв е бил Александър Везенков на 4, за какво е мечтаел и какво го е разплаквало, очаквайте в екслузивното интервю на първия треньор на българина в Апоел – Адонис Христу, който говори през сълзи специално пред Миряна Мирочник и BBALL.BG.

Автор: Влади Лазарова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

ИГРАЧ НА ВЕЧЕРТА: Константин Коев

По капитански Константин Коев се развихри за Черноморец при победата над Левски Лукойл с 93:75. Силното представяне на крилото му донесе званието Играч на...

Иван Лилов: Играхме със сърце

„Треньорът преди мача каза, че за да ги бием, има два варианта - или да играем много добра защита и да ни вкарат около...

Йордан Янков: Задържахме нивото от мача с Берое

„Доволен съм от мача. Смятам, че задържахме нивото от мача с Берое. Въпреки че загубихме, в защита играхме много агресивно. Това търсихме. В нападение...

Тони Дечев: Един от мачовете, който много искахме да спечелим

“Поздравления за целия отбор за мъжката битка, която направиха по време на целия мач. Труден двубой за нас. Един от мачовете, който много искахме...

Последно коментирани