Бяха времена, в които тя бе най-добрата ни баскетболистка, играеща зад граница. Името й и до днес стои изписано върху „Стената на славата” на университета на Флорида Интернешънъл Юнивърсити в Маями. Сега тя се връща там само, за да гостува на брат си.
В миналото Гергана Славчева бе кошмар за треньорите. И за тези, които трябваше да работят с нея и не знаеха какво да я правят, и за онези, които не мигваха нощем в мисли как да я спрат. Тя просто нямаше спиране. Разбиваха й главата, зашиваха я на пейката и тя пак се връщаше на терена.
Бинтована, с полузатворено око. На един крак, с отекъл глезен и коляно.
„Не ми трябваш. Аз имам готова стартова петица, а ти не си играч, който ще се примири да стои на пейката.” С тези думи наставникът на славния Лос Анджелис Спаркс от женската НБА и бивша звезда на мъжкия тим на Лейкърс – Майкъл Купър преди години я дава под наем на Портланд. Годината е 2002-ра, а Гери току що е изтеглена под №30 в драфта.
Думи, които още отекват в главата на българката.
Година по-късно Славчева се мести във Финикс, а от там избира обратния път към Европа. WNBA не бе нейният свят, макар че й предричаха да се превърне в една от успешните европейки, получили признание в САЩ.
Лицемерието на женския еквивалент на Лигата на извънземните, битките, решавани извън игрището, расизмът и преобладаващите баскетболистки с хомосексуална ориентация пречупват американската й мечта, но само, за да освободят място за сбъдване на детската й мечта – трансфер в Италия.
Преди няколко години Гергана се отдаде с цялото си сърце на най-великия трансфер, който една жена може да осъществи в живота си – този да влезе в ролята на…майка.
Всъщност, за нея никога не е имало невъзможни неща и неизвървени докрай пътища. Още от детството й всичко е въпрос на осъзнат избор. От мига, в който решава, че в сектора на скок височина й е скучно и последва брат си Слави в баскетболната зала. На 15 години Гери бе считана за най-талантливата ни състезателка в дисциплината на Стефка Костадинова и за наследничка на световната рекордьорка с личен рекорд при девойките от 170 см.
Тогава обаче зоркото око на легендата Гергина Скерлатова в Славия я забеляза и малко по-късно тя вече сновеше между двата коша, макар и трудно схващайки правилото за крачки. На 18 потегли с два огромни куфара за Америка. Е, на летището плака, но никога не се предаде докато не се дипломира като бакалавър по „Криминално право” във Флорида Интернешънъл.
И така, пътят й не спира. Вчера бившата националка взе дипломата си за магистър по „Национална сигурност и отбрана”.
Днес, на 36, Славчева продължава да бъде full time mommy за своите две принцеси – Кайла и Леа – плод на любовта й с Венци Симеонов – един от най-добрите диагонали в италианския волейбол през първите 10 години на новото хилядолетие (Симеонов израства на Апенините и играе там повече от 20 години, в които веднъж печели Европейската Суперкупа с Кунео през 1996 г., два пъти Суперкупата на Италия през 1996 и 2002 г. отново с Кунео, веднъж Купата на CEV през 2006 г. с Пиаченца, олимпийски вицешампион с националния тим на адзурите от Атина 2004 и носител на Ордена за заслуги на италианската република). Заедно с грижите към момиченцата, Гергана умее да носи още няколко дини под една мишница – като тази на съвестен студент.
И ако си мислите, че магистратурата й във Военната академия в София е последното й академично начинание, жестоко се заблуждавате. Бившето крило на елитните клубове на Апенините Ла Специя, Виченца, Приоло, Пол Комензе, Парма, както и на френския Тарб (Гери има над 150 мача в елитната италианска Серия А, плюс повече от 100 в евротурнирите) вече преследва следващата си цел – да завърши с отличие прочутата треньорска школа по баскетбол в НСА.
А после? За после е рано да се каже. Животът на Гери винаги е бил днес и сега.
Автор: Влади Лазарова, bTV
