Черноморец и Нефтохимик 2010 избраха да се обединят, за да дадат нов шанс в баскетбола на всички деца от Бургас.
Женското направление в школата на “акулите” е поверено в ръцете на бившата баскетболистка на Нефтохимик и Академик София Нина Николова. Тя е възпитаничка на спортното училище “Юрий Гагарин” в града, където днес работи като преподавател. Николова завършва НСА, с треньорски профил. От 2017 г. притежава сертификат за треньор и от International Olympic Committee. Вече две десетилетия е треньор в школата на Нефтохимик. През годините работи с имена като Габриела Костова, Силвия Колева, Таня Енева, Росица Йовчева и Радостина Димитрова. През сезон 2016/2017 извежда малките надежди на бургаския клуб до сребро от републиканското първенство за минибаскетбол в Самоков.
BBALL.BG потърси Нина Николова, за да ни разкаже малко повече за себе си и новото предизвикателство. Ето и какво сподели тя:
– Къде започва пътя Ви в баскетбола?
– Започнах да играя баскетбол, когато бях на 10 и продължих до 23. В Нефтохимик се озовах, когато бях в осми клас, а по това време треньор ми беше легендарния Бойчо Брънзов. Когато ме приеха да следвам в НСА, облякох и екипа на Академик София.
– Кога стартирахте с треньорството?
– Преди 20 години, през 2000 г. в Нефтохимик. През 2010 г. имам едно трето място с кадетките, сред които бяха състезателки като Габи Костова, Силвия Колева, която сега ще ми бъде колежка в Черноморец. Габи Костова е една от най-изявените ни баскетболистки, които са започнали да играят под мое ръководство в Бургас.
– Освен Силвия Колева, ще има ли друг, на който ще разчитате в Черноморец?
– Да, ще има още едно момиче, което също бе при мен в школата, както и в женския отбор, докато имахме такъв, при Петко Маринов. Казва се Кристиана Върбанова, която тази година завърши спортното училище в Бургас. Сега е първа година студентка във Велико Търново, специалност “Спортна педагогика”. Тя има международно призната диплома за помощник-треньор, издадена при завършване на Спортно училище след успешно положена матура по баскетбол.
– Как се стигна до обединението на Черноморец и Нефтохимик 2010?
– Аз от миналата година работя сама. След като приключи женският отбор, остана да функционира само школата. След двугодишно самостоятелно съществуване на школата обаче всички виждаме, че е много трудно да продължим по същия начин. Децата просто нямат мотивация да продължат напред. Рано или късно, стигат до една възраст, в която казват – “Ние защо да тренираме, като няма къде да играем, когато пораснем?!”. Всъщност, това обединение дойде някак естествено. Преди няколко години Гергана Брънзова се върна в Бургас и искаше да ни обедини всички клубове. Оттам нататък нещата продължиха с преговори.
С Христо Николов се познаваме отдавна. Именно той предложи да се обединят не два, а три клуба с Делфин, където все още се водят преговори. Ние работим заедно и тренираме заедно. Тренираме в една зала. Колегата Петко Янков също е от спортно училище с момчета, аз съм с момичета. Децата са заедно всеки ден. Така, че нищо не се е променило.
– Каква е ситуацията с баскетбола при момичетата в Бургас?
– Децата са много мотивирани и готини. Искат да тренират, но идва един момент, в който им предстои кандидатстване в гимназия и при момичетата по-скоро на този етап образованието взема връх. Надявам се с това обединение, освен мъжки отбор, след няколко години в Бургас да имаме и женски. Вярвам, че това е възможно, макар да съм наясно, че преди да се случи ни очаква страшно много работа, търпение и упоритост. Вярвам обаче, че в случая сме обединили усилия все хора, които не се притесняваме от труд и никой от нас няма да щади усилията и знанията си в името на развитието на тези момчета и момичета.
– Можем ли да очакваме Бургас да се завърне на картата на женския баскетбол, който изпитва сериозни проблеми през последните години?
– Липсата на чужденки в женското първенство изигра сериозна роля. Това е ясно на всички. Тази година обаче тази забрана падна, което значи, че от този сезон Берое и Монтана ще имат чуждестранни баскетболистки. Искрено се надявам с това решение на федерацията, да има отбор до 18 г. и 20 г., ако го оставят, след година или две, може да имаме 20-годишни момичета. Ако успеем да ги задържим и направим отбор, който може да играе на някакво по-ниско ниво, не непременно в елита, може и да се случат нещата при нас. Може би и другите центрове, които се закриха, в Хасково, в Русе и във Варна също ще направят по един такъв отбор на такова ниво, за да се съживи малко този женски баскетбол у нас. Имаме прекрасни деца и е наша отговорност да им покажем не само по кой път е правилно да вървят, но и да дадем всичко от себе си този път наистина да го има, да не им прерязваме клоните. Напротив, да им помагаме да сбъдват мечтите си, а това е дълг на нас, възрастните, на техните учители и треньори. Точно това е и нашата основна задача в Бургас. Благодарение на това обединение, на безрезервната подкрепа, която срещаме от страна на хората, които ни помагат финансово, децата на град Бургас получават нов смисъл и ново бъдеще в баскетбола.
