Лука Дончич изглежда се завърна в НБА след няколко месеца пауза, за да докаже нa всички, че уменията му не са временно явление и тепърва лигата ще се наслаждава на това, което той умее най-добре. По време на паузата около коронавируса словенецът бе сочен с пръст от критиците, че е качил килограми и не е във форма. Това сякаш мотивира гардът на Далас да се върне по-убедителен от всякога и да завладее с магията си Орландо, където ще се доиграе остатъка от сезона в най-силното първенство в света.
След последния му двубой срещу Сакраменто, специалистите стигнаха до извода, че Дончич може да се доближи до величието на трикратния шампион в НБА Леброн Джеймс. А това не изглежда чак толкова далече в бъдещето. Какво ги кара да смятат така?!
Немного ярко изявени звезди. От Коузи до Неш
В историята на НБА има играчи, които се открояват от тълпата. Противно на духа на времето и модата, налагана в лигата, това са така наречените “не ярко открояващи се баскетболисти”. Пример за такъв е великанът Боб Коузи, който с убийствената си дясна ръка и неудобен дрибъл поставя началото на теорията, че височината, теглото, пластичността и изяществото невинаги са необходими за създаването на суперсъстезателите.
В тази връзка можем да споменем и членът на Залата на славата отвъд океана Джери Уест. Шампионът в НБА с Лейкърс през 1972 г. завещава на лигата 14 сезона, в които неизменно блести и в Мача на звездите. Неслучайно ликът му е лого на НБА, макар и от Асоциацията никога да не са признавали официално за подобно твърдение.
Трудно бихте могли да си представите, че някой в това хилядолетие може да се справи с играч като Джон Стоктън. Противниците му в лигата от 1984 г. до 2003 г. трудно успяват да му вземат топката, а ако имат шанса да го сторят, то в повечето случаи получават по някой лакът в тялото. Бързината му и вниманието, което отдава на играта, му носят наградите по откраднати топки в НБА през 1989 и 1992 г. 9 пъти е избиран за Най-добър подавач в най-силното първенство в света.
Няма как в този списък да не поставим Стив Неш. И докато ние се връщаме назад към паметните му моменти в лигата, то той най-вероятно играе футбол в някой благотворителен турнир. След края му пък най-вероятно ще се отправи към централата на канадската федерация по баскетбол, за да се отдаде на работата си по проекта за развитие на младите таланти. Със сигурност обаче в някой ъгъл на офиса му в залата стоят двете му награди за Най-полезен играч в НБА, завоювани в конкуренцията на Шакил О’ Нийл, Дирк Новицки и дузина други суперзвезди. Ако сте позабравили неговите магически асистенции, съвсем спокойно можете да си пуснете Youtube и да оставите всичко останало.
Словенската сензация
Какво общо имат горепосочените състезатели?
Много просто. Несъответствие със стереотипите и идеите за това какво трябва да представлява един баскетболист.
Има ли стандарт за това? Има. Кой друг може да се похвали с усмивка като тази на Стив Неш?
При Лука случаят е малко по-различен. Той предлага събирателен образ на всичко казано дотук. Бившият възпитаник на школата на Реал Мадрид притежава в арсенала си от умения убийствените подавания на Стоктън, включително т.н. “rebound pass”, който е най-старият и най-непобедимият, особено между краката.
Дончич е от типа играчи, за които се смята, че всяка година може да превърне във върхова в кариерата си и да се подобрява постоянно. Доказателството дойде от първия му сезон в НБА, в който той се превърна в Новобранец №1, а във втората си година демонстрира все по-голяма зрялост в играта си. Неслучайно е сочен и за бъдещ MVP в Асоциацията. Още едно нещо, което го доближава до Леброн Джеймс.
Лука постоянно показва колко важна е усилената работа в правилната посока. Освен че има убийствена дясна ръка, Лука доста често се доверява и на лявата. Както често казват, геният развива изкуството, оставено от предшествениците си. Всъщност, точно това прави Дончич, въплъщавайки в себе си и майсторството на Джери Уест, интелигентността на Стив Неш и знанието да използва силните си страни, характерно за Боб Коузи.
Кралят на пик енд рола и стъпката назад
Казват, че разликата между училището и това да си самоук е разбирането на детайлите. Югославската баскетболна школа отдавна се е утвърдила в тази посока. Когато се играе правилно на пик енд рол, няма защита, която да може да противодейства. Лука има усещането за всеки един подобен момент в играта, като не позволява на противника да спре това негово оръжие. Този миг работи и за играча с топката, т.е. за него и за този, който ще получи топката след това. В повечето случаи в Далас това е Кристапс Порзингис.
Зловещата стъпка назад е измислена за Лука. Правилната, за разлика от тази на Джеймс Хардън, траектория на изстрелването се нуждае от сантиметър свободно пространство, за да удари ринга.
Последният рецитал на Дончич от двубоя срещу Сакраменто включваше 34 точки, 20 борби и 12 асистенции. Това му донесе 16-ти трипъл-дабъл през сезона и го оставя лидер в тази класация. Освен това, роденият в Любляна баскетболист стана най-младият в историята на НБА, записал трипъл-дабъл от 30 точки, 20 борби и 10 асистенции и третият в историята на Далас след Дирк Новицки и Сам Пъркинс с повече от 30 точки и 20 борби в един двубой. Не забравяйте, че последните двама се изявяват на позиция 4, докато MVP в Евролигата през 2018 г. твори чудеса на позиция 2.
В добавка към постиженията на Дончич, той стана първият от 1976 г. с трипъл-дабъл от 30 точки, 20 борби и 12 асистенции. Преди него това прави легендарният Карим Абдул-Джабар, който оперира на позиция 5 по време на забележителната си спортна кариера. Лука Дончич постави името си и до легендата Оскар Робъртсън, ставайки първият след него гард в НБА от 1965 г. насам, който приключва мач с 30-20-10.
Не са нужни повече статистики, нали?! Просто се наслаждаваме на играта до последния миг и изтриваме сълзите си.
