Българският баскетболист Емил Стоилов заяви, че иска да продължи да израства и да подобрява формата си в новия си отбор Менорка в Испания. Пред БТА 21-годишният Стоилов разказа защо се стигна до трансфера през февруари под наем от Естудиантес, с който все има договор до 2025 година. Менорка се състезава в т.нар. Леб Плата (трето ниво в испанския шампионат), а Естудиантес е в Леб Оро (втора дивизия).
Националът коментира, че за него е гордост да има възможността да представя родината си, но осъзнава и голямата отговорност, а за българския баскетбол казва, че му допадат усилията за популяризирането на баскетбола. За най-успешния български баскетболист в Европа Александър Везенков, центърът смята, че благодарение на него все повече скаути, агенти и треньори търсят бъдещи звезди измежду българските деца.
– Емо, как се чувстваш в новия си отбор Менорка? В момента сте сред лидерите в класирането, какви са целите на отбора за настоящия сезон?
– Чувствам се много по-добре, отколкото в началото на сезона. Тренировките са дълги и интензивни, но благодарение на това в момента съм в най-добрата си физическа форма. Отборът реално не е съвсем нов за мен, понеже с по-голямата част от момчетата и щаба сме заедно откакто пристигнах в Испания. Също така треньорът Хавиер Замора е човекът, който ме доведе в Естудиантес и е нещо като мой ментор.
Целите ни са да се борим за промоция в по-горната дивизия Леб Оро. Ако завършим първи, ще играем финал с първия от другата група на разменно гостуване и победителят получава директно промоция. Загубилият влиза на четвъртфинал в плейофите. В случай че завършим втори, съответно ще се борим през плейофите, където двата финалиста също се качват в горната дивизия.
– Разкажи малко повече как се стигна до раздялата с Естудиантес за тази година?
– Ами всъщност още през лятото имах намерения да отида някъде под наем, но от Естудиантес ми обещаваха, че тази година вече ситуацията ми ще е различна, че ще получавам много повече игрово време и ще бъда основен играч. В течение на времето това не се случи, както и предполагах, затова взехме решение с агента ми да отида в Менорка.
– Какво ти казаха от ръководството на Естудиантес, когато разговаряхте за трансфера си, говорихте ли за следващия сезон?
– За следващия сезон още е рано да се говори, тъй като зависи какво ще се случи с Естудиантес – дали ще спечелят промоцията за Лига Ендеса (първа дивизия) и дали ще се качим в Леб Оро с Менорка. Тъй като имам договор с Естудиантес, те имат думата като дойде време за взимане на решения.
– Вече доста време живееш в Испания, свикна ли с новия град и новата обстановка след преминаването в Менорка?
– Всяка смяна на местоположението изисква адаптация в началото. Около шест години живях в Мадрид и както знаете, това е огромен град с много хора и динамика. А Менорка е нещо съвсем различно – малък остров, много спокоен, докато не започне туристическият сезон. И двете места имат своите предимства и недостатъци, но тук доста ми харесва, така че бързо свикнах с обстановката.
– Какво според теб е нивото на дивизията, в която участвате и баскетбола, който се играе в Леб Плата?
– Нивото на лигата не е същото като в Леб Оро, но условията са перфектни за моята ситуация и развитие, понеже имам повече възможност за игра. От друга страна, конкуренцията е достатъчно голяма, за да продължавам да израствам. Менорка е от лидерите в първенството, с огромни амбиции да постига целите си и това е голям плюс за транзицията ми към основен играч, а не както досега по-второстепенен.
Важно е да отбележа, че не съм тук толкова заради самата лига, а по-скоро заради отбора и най-вече треньора. Хави Замора ме познава най-добре, вярва в мен и има желание да ми помогне да се развия като играч.
– Какви са твоите цели в личен план до края на сезона и през лятото?
– Целите ми са да си върна формата и да продължавам да израствам. На клубно ниво вече казах, че се борим за промоция в по-горната лига. За лятото планирам да наблегна много върху индивидуалното си развитие, понеже това ще бъде първото лято, което ще е по-свободно за мен. Досега винаги съм бил ангажиран с по няколко лагера и европейски първенства и не ми е оставало време за индивидуална подготовка.
– През лятото предстоят и нови мачове за националния отбор на България в предварителните квалификации за Евробаскет 2025. Не успяхме да спечелим групата си и да се класираме директно за квалификациите, какво попречи според теб?
– В последните квалификации загубихме един единствен мач и това ни коства излизането от групата. Следователно смятам, че това беше единствената ни грешка – подходихме несериозно в Португалия и съответно победителят беше този, с повечето желание. После естествено, всички се надяваха, че Сашо Везенков ще дойде и ще свърши цялата работа вместо нас. Обаче баскетболът почти винаги е справедлив и затова, въпреки невероятния мач в Ботевград и победата, само 3 точки ни разделиха от първото място.
– Какво значи за теб да играеш за националния отбор на България?
– Гордост, че имам възможността да представям родината си, благодарение на баскетбола. Но и отговорността е доста голяма.
– Интересуваш ли се от българското първенство? Следиш ли какво се случва в България?
– Не кой знае колко задълбочено, но следя, да. Има някои неща в последно време, които се правят и които много ми харесват. Най-вече усилията за популяризирането на баскетбола. Актуалният пример е това, че отново „Арена София“ се използва за баскетболно събитие и събра толкова много хора за финала на Купата.
– В България се вълнуваме от изявите на Александър Везенков с Олимпиакос, ти следиш ли Евролигата? Имаш ли фаворит? Какво според теб носи на България тази популярност на Везенков в Европа и силното му представяне?
– Следя го, разбира се, както и целият баскетболен свят. Не мисля, че има нужда да го коментирам, тъй като всички виждат невероятното му развитие и ниво, на което играе. Гледам главно Олимпиакос, Партизан и испанските отбори. Олимпиакос и Партизан са фаворитите ми заради Везенков и защото много харесвам Желко Обрадович.
Везенков допринася най-вече за името на България и това, че благодарение на него все повече скаути, агенти и треньори търсят бъдещи звезди измежду българските деца.
– Какво могат да научат по-младите български баскетболисти от играчи като него? Ти мечтаеш ли да играеш в отбор от Евролигата или НБА?
– От него може да се учи абсолютно всеки, защото всичко, което е той като играч, е благодарение на страшно много работа и упоритост. Има играчи, които доминират заради атлетизма и физиката си, други пък са страшно талантливи, докато той разчита на малки детайли, баскетболен ум и страхотна стрелба. Все неща, които могат да се тренират и зависят изцяло от всеки баскетболист индивидуално.
Що се отнася до мечтите ми, както всеки друг баскетболист, искам някой ден да играя в НБА или Евролига. За да бъде това възможно, трябва да съм здрав и да се трудя непрестанно, също както Сашо Везенков.
– Според теб, за какво трябва да е подготвен един български баскетболист в чужбина? Какво е най-трудното според теб и как гледат в Испания на чужденците?
– Ами трябва да са подготвени за много по-високата скорост, на която се играе, на по-физическия и в същото време тактически баскетбол. В Испания баскетболът постоянно се развива, мъжкото първенство е най-доброто в Европа и треньорите са на много високо ниво. Естествено, испанците се ценят най-много. Както във всяка местна лига, на първо място са местните играчи. Но извън това, няма значение кой си и откъде си, важното е да обичаш баскетбола и да имаш желание да се трудиш.
