7.1 C
София
събота, март 2, 2024
НачалоБългарияДобър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?

Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?

В залите у нас има повече агресия, чувство за безнаказаност, мъст и разчистване на сметки отколкото...баскетбол

Втора поредна седмица в българския баскетбол хвърчат предмети, псувни, клетви и обвинения. Прекъсват се мачове, говори за всичко друго, освен за…баскетбол.

В залите у нас има повече агресия, чувство за безнаказаност, мъст и разчистване на сметки отколкото…баскетбол.

Треньори се карат и дърпат като хамали на пазара. Но това не им е достатъчно. Защото независимо от развоя на мача, единствената мисъл в главата им е само една – да оплюят съдийството, да се изкарат жертви и да обясняват, че „това първенство няма да завърши“, без да си дават сметка, че тяхното поведение е павето, метнато по витрината на задъхващия се от мерзост български баскетбол.

Вече не само омръзва, но става плашещо. Да, правилно прочетохте, ПЛАШЕЩО. Без значение кой крив, кой прав, кой кого провокирал и кой от кого е провокиран. Всички вие, които подстрекавате тази агресия, които хленчите от съдии, които се сочите с пръст, че виждаш ли, има и по-виновни от вас, ВИЕ СТЕ УБИЙЦИТЕ.

ВИЕ СТЕ УБИЙЦИТЕ НА ИГРАТА.

Играта, която е сътворена, за да носи радост и да се играе с любов. Играта, която трябва да възпитава, да учи, да дава криле. Играта, която в България един самосвал тесногръди нещастници не могат да поделят между собственото си его.

Вие, драги нещастници, убивате не само играта, вие кастрирате играчите, на които плащате заплати и към които имате претенции!

На вас не ви пука нито за играта, нито за играчите. Вече самите те не знаят каква е тяхната роля. Те бяха ваши пионки в дербито Левски – Балкан, после и в Берое – Левски. Пионки за разчистване на лични, стари сметки за уреждане. За да се начеше нечие его, да се натрие нечий нос.

Но не е луд този, който яде баницата, а този, който му дава…

Както се казва в една известна песен, “Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?“,

С този рефрен се обръщам към НБЛ, БФБ и всичко живо, което се кълне, че милее и работи за българския баскетбол.

Да, точно за Вас иде реч. Харесвате ли това, в което превърнахте българския баскетбол? Щели да обсъждат мерки…

Закъснели сте… Това трябваше да го сторите миналия май.

За седем дни, Вие, допуснахте агресията и страха да станат лице на играта в България. Не ми излизайте с евтините фрази, че това било част от очарованието на едно дерби или че защитавате национални каузи. Защото ако следващата седмица поредната хвърлена бутилка удари някой в главата, тогава няма да има с какво да се оправдавате и тогава ще носите отговорност пред закона.

Глобите Ви не респектират никого. Очевидно е, че всеки прави каквото си иска, а Вие мълчите, изяждате се помежду си, чакайки поредния скандал да утихне за три дни, за да дойде новия…

И докога така? Докато и малкото интелигентни обичащи и разбиращи играта хора не напуснат завинаги залите.

Може би това заслужавате – президенти, директори, мениджъри, треньори. В това число не слагам баскетболистите, защото те са ваша удобна изтривалка.

Да бъдеш баскетболист в България е наказание. И не се учудвайте, ако в края на сезона шепата кадърни момчета пожелаят трансфер в треторазредни отбори навън, само и само да спрат да бъдат вашите мечки на синджир.

Вие това заслужавате – от бившето и настоящо ръководство на измислената НБЛ, в която така некадърно ни убеждават отдавна колко много работят и как никой не ги оценява. През вмирисаната глава на управата на федерацията, та чак до последния клет клуб в лигата, развиващ баскетбол!

Всички сте един дол дренки, просто различно владеете изкуството на лицемерието.

Заслужавате да видите как последния нормален човек с ценностна система затръшне вратата под носа ви, уморен от цирка, наречен НБЛ. Но сред вас така и не виждам личност, която е способна да види по-далеч от носа си, за да си спомни, че баскетболът е за хората, а не за поредната купа и титла!

Тъжно ли ви е, или сте ми ядосани, че четете тези редове?!

На мен ми е тъжно. Доскоро в залите можехме да избягаме поне за два часа от всичко пошло и просто да погледаме баскетбол. Вече не е така. Пошлостта вече ни чака удобно настанена на нашите места в залата, благодарение на пръските злоба, които денонощно мятате помежду си, убеждавайки ни КОЛКО МИЛЕЕТЕ ЗА ИГРАТА.

Ослепяхте ли? Оглушахте ли? Някой ви изтръгна сърцата ли? Един успех, колкото и грандиозен да е той, не означава абсолютно нищо, когато няма с кого да го споделиш.

Защото накрая няма да има дори на кого да кажете –

Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?

Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани