21.8 C
София
петък, март 29, 2024
НачалоUncategorizedДелници и празници (видео)

Делници и празници (видео)

В трибуните имаше 3000 души, а техният живот и сигурност бяха поверени в ръцете на двайсетина господа с шкембета, които жълтите жилетки превърнаха съвсем в карикатури

Кажи ми какви са ти делниците, за да ти кажа колко ти струват празниците. Делниците в родния баскетбол са огледало на празниците ни. Често имаш чувството, че пътуваш без цел и посока в паралелна реалност, без да знаеш наближава ли последната спирка.

Такива са ни и баскетболните празници. На хартия винаги много искаме да ни се получат, но на практика, нямаме нито знания, нито съзнанието да ги реализираме. Празникът не е забава. Празникът е преди всичко, отговорност. Отговорност към всички онези, които си поканил. Не е достатъчно да отвориш портата и да скръстиш ръце край трапезата, доволен, че си я напълнил.

В събота, в „Арена Ботевград“, празник имаше, ама почти. Празник имаше, но по нашенски.

Уникална за българските стандарти зала за баскетбол, безспорно най-добрата, с която разполагаме („Арена Армеец“ не я броим въобще, защото тя не е спортна зала, а бутик за концерти на настоящи и залязващи звезди – б.р.). „Арена Ботевград“ е най-светлата, най-красивата, най-пипнатата и на-вече, построена с акъл и мерак спортна зала у нас.

Фантастична публика, която не спря да подкрепя любимците си от първата, до последната секунда. Без да ни се обиждат други, но Ботевград е и си остава най-баскетболният град. Град, опазил живи баскетболните си традиции, въпреки че от 30 години не е виждал Балкан на финал за купата (последният път е през 1988-ма). 

Изключителна посещаемост. Когато в 5-хилядна зала се събират 3000 души, от които 90% местни граждани, ти не си късметлия, ти държиш в ръцете си златна мина. Съкровище, което зависи изцяло от теб как ще го менажираш. Дори тук, в Балкан се справят превъзходно, защото от сутрин до вечер и в двете зали в града (старата „Балкан“ след ремонта е направо слънце – б.р.) е море от трениращи, които от най-малката детска възраст, до мъжете, се подготвят при условия от най-висока европейска класа.

И наистина страхотен отбор. Респект за момчетата от Балкан. Това е може би е най-силният състав на „зелените“ през последното десетилетие и резултатите дотук през сезона го доказват. Винаги си личи кога купуваш на килограм и кога градиш селекция с мисъл. Шапки долу за главния архитект на този Балкан – Небойша Видич. Да гледаш как играе този тим, е наслада за окото, без значение на кого симпатизираш.

Христо Захариев не играе, то рисува. Играе Венцислав Петков, при това, играе най-силният баскетбол в кариерата си (между другото, Любомир Минчев май спи тежък зимен сън, защото нито един от двамата не е в списъка с повиканите му в националния – б.р.). Атлетизмът на Дивон Уошингтън е чудовищен на стандартите ни, а майсторството на Игор Кесар има шампионски почерк.

Въобще, към днешна дата, този Балкан е фаворит за титлата.

Този Балкан обаче отпадна, защото бе надигран. С баскетболни и с морално-волеви качества. На терена. Не заради съдиийството в първия, или във втория мач. Не заради разваленото табло в „Универсиада“, нито заради мегафона в агитката на Левски в София. И ако този Балкан наистина се цели високо, е задължително да умее да губи с чест и с достойнство.

Когато си овладял подкошието (32 борби за Балкан, 11 от тях в нападение, срещу 25 борби за Левски Лукойл), превъзхождал си съперника по асистенции (20 срещу 12)откраднати топки (11 срещу 6), допуснал си по-малко грешки (10 срещу 15), процентното съотношение на стрелбата е почти изравнено между двата отбора и това не ти е стигнало, трябва да си достатъчно мъдър, за да търсиш отговорите в себе си.

Ето ги и някои от отговорите:

В Ботевград Левски Лукойл вкара 30 точки през първите 20 минути (18 в първа четвърт, 12 във втора), а само в третата четвърт, за 10 минути наниза 32. В третата четвърт Балкан бе пометен от Христо Николов (11 точки само в този период и с 0 точки през първите 20 минути), Джъстин Нокс (10 точки само в този период и общо 23 в мача) и Станимир Маринов (8 точки, между тях 2 тройки в този период), изнесъл и двата двубоя от серията на един крак, заради разтежение на бедрен мускул.

Николов бе този, който прегази Балкан в нападение и в София, а в защита препарира и Уошингтън. Тогава другият палач на „зелените“ пък се казваше Божидар Аврамов.  Колкото до Нокс, в Ботевград американецът показа най-доброто от себе си като за цялата среща пропусна само една стрелба от… тройката (8/8 за 2 точки, 4/4 наказателни удари, 1/2 от тройката).

В първия полуфинален сблъсък в столицата Балкан отбеляза толкова малко точки, колкото не му се бе случвало от началото на сезона – 62! Ботевградчани са изиграли 16 мача до момента в НБЛ, а като добавим тези за купата и за ФИБА, общата бройка на срещите им от есента ще скочи над 70, но нито един техен съперник, преди Левски Лукойл, не бе успявал да спре „зелената“ атака на толкова ниска кота.

Най-важната тема, оставихме умишлено за накрая – недопустимите, грозните и безпрецедентни сцени, разразили се след сирената в събота в „Арена Ботевград“.

Допускайки ги, ръководството на Балкан заля не само себе си, не само всеки един от тези 3000 зрители в залата, не само играчите и треньорите, но и цялата баскетболна общественост у нас с една огромна кофа с фекалии. Изсипа кофата без капчица разум и без грам отговорност върху чистите и изгладени дрехи, които обикновено човек облича на празник.

В трибуните имаше 3000 души, а техният живот и сигурност бяха поверени в ръцете на двайсетина господа с шкембета, които жълтите жилетки превърнаха съвсем в карикатури.  Шайка безхаберници, които приличаха на случайно отбили се до залата, преяли чичковци.

Група случайно попаднали на това място представители на една специфична прослойка, които наблюдаваха с доволни физиономии как към терена летят бутилки, как играчите на „сините“ и съдиите не могат да се приберат спокойно в тунела, защото са обградени от озверели местни дерибеи със зелени анцузи, нахлули на терена с такова спокойствие, все едно са в собствения си хол.

Върхът на падението бе, че под носа на изпадналите в транс „жълти жилетки“, които тайно се надяваха на бой, пролята кръв на врага, притеснената фигура на президента на Балкан Михаил Михайлов се щураше напред-назад, чудейки се кой агресор да спре по-напред.

Докато пишман-охранителите си бъркаха в носа и се подпираха по парапета, в ролята на звероукротители по неволя влязоха още шепа трудолюбиви, отдадени на работата си и наистина носещи Балкан в душата си служители на клуба. Да спират безумците скочиха дори съвестните хорица от секретарската маса, които преди срещата трепереха дали им работят хронометрите, без да подозират за шока, който ще преживеят след като уж задълженията им приключат.

Нито един полицай в мелето, което като по чудо не вкара хора в болница.

Нито една униформа наблизо докато от трибуните невръстни деца замерваха с бутилки отбора на Левски Лукойл под одобрителния поглед на бащите си. Никаква реакция при канонадата от бутилки и към рехавата агитка на „сините“. Луд късмет, че запалянковците от София този път бяха 20, а не 200.

Пълна безотговорност и подценяване на ситуацията. Открит урок по неумение да се обезопаси обикновен баскетболен мач. Защото мислите и енергията бяха другаде. Не в посока живота на хората, а в събиране на мъст и празни разсъждения.

Публиката на Левски в „Универсиада“ обиждала тази на Балкан. Хайде, стига. Нали не си вярвате наистина, че едните обиждат, а другите са подобрена версия на Виенската филхармония?

Тъжната истина е, че мегафонът в София бе дразнещ, но по него не прозвуча нито една псувня и нито една обида по адрес на Балкан и на съдиите. Не по-малко дразнеща бе сирената, която виеше при всяка атака на Левски в „Арена Ботевград“. Звук, който докара на „сините“ мигрена поне до Великден.

Нелепо е да коментираме какво си пеят едни на други феновете на противниковите отбори. Извратено ще е ушите ни да искат от тях „Четирите сезона“ на Вивалди. А ако някой желае Вивалди, да отиде на концерт за цигулка, а не на мач. 

Много ще бъде интересно вписаното в доклада на дежурния на втория мач. Защото ако и той е спал, или е отишъл преял, тогава жалко, че не са го облекли и него в жълта жилетка.

Федерацията е длъжна да вдигне жълт картон на Балкан за немърливостта с охраната сега, за да няма следващ път. Защото следващият път към терена няма да хвърчат бутилки, а откъртени седалки и тогава Балкан, или всеки друг безумец на негово място, ще си плаща глобата не с пари, а с брой счупени глави. 

Лошото е, че тогава ще плащаме всички, които си обличаме новите дрехи и сядаме край масата. Защото уж било „празник“.

Автор: BBALL.BG

Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани