1.9 C
София
понеделник, януари 25, 2021
Начало България Да си спомним за Ваня Войнова

Да си спомним за Ваня Войнова

Днес, навръх Стефанов ден, Бялата лястовица щеше да навърши 83 години

Днес, 27-ми декември 2017 г., Ваня Войнова щеше да навърши 83. Щеше да се радва на празничната компания на съпруга си, децата си, внуците си. Нея обаче я няма от почти четвърт век. Но това не означава, че типично по български, не бива да си я спомняме. Ние, в BBALL.bg, опитваме паметта ни да не бъде къса.

Защото такива като Войнова отдавна вече няма. Защото децата, които играят баскетбол у нас, масово не познават историята на този спорт и нейните герои. Няма кой да им разказва. Няма кой да им показва. Може би има, но тези, от които зависи – нехаят. Считат го за неважно и за губене на ценното им лично време.

Днес, навръх Стефановден, решихме да ви припомним едно четиво, публикувано преди десетина години. То е посветено на бялата лястовица Войнова и на притчата за забравата. И така, следващите редове са за вас – всички онези, които обичате да помните и да си припомняте…

Би било много хубаво, ако бащата на Ваня Войнова можеше да види къде е новият дом на най-великата българска баскетболистка за всички времена. Тетрадка, събрала цялата история на дъщеря му – от първите й стъпки под коша, до сбогуването й, е последната придобивка на Музея на баскетбола в Мадрид. Всички статии и снимки, публикувани в родния печат и в Европа, вече ще стоят до анцунга на Бил Ръсел, фланелката на Лиляна Ронкети, топката с автограф на Дражен Петрович.

Във витрината на ФИБА Клас 2007, Войнова досега си нямаше нищо свое. (б.а. всяка година Международната федерация по баскетбол приема в своята Зала на славата нови и нови имена, някои от тях, както Войнова, посмъртно).
„Феноменално, този албум няма стойност“, заяви директорът на фондация „Педро Ферандис“ – Рамон Браво. Бившият треньор прие реликвата насред библиотеката, носеща името на наскоро починалия почетен президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Тетрадката, която е с над 60-годишна история пристигна в испанската столица с изричното съгласие на семейството на Войнова. И по инициатива на дъщеря й Ивета. Тя убеди фамилията, че последният спомен от майка й трябва да бъде завещан на следващите поколения. А какво по-подходящо място от единствения в Европа музей, посветен на баскетбола.
Всъщност, Ваня Войнова не е сама в сградата с име „Борислав Станкович“. Там от преди година е и другият българин – Артеник Арабаджиян. Международният съдия е част от Клас 2009 на ФИБА. За разлика от Войнова обаче той дочака този миг на признание. Във витрината на Арабаджиян има негови снимки от мачове, които е ръководил на олимпийски игри, от испанската лига и в Италия, редом до местната легенда Дино Менегин. Две от арбитърските му свирки също са изложени.
Един от най-известните треньори на баскетболна Испания – Педро Ферандис поставя основите на фондацията през 1991 г. Днес, в квартала, където е родена холивудската звезда Пенелопе Крус – Алкобендас, на бул. „Олимпийски“, най-красивата сграда, е тази на Музея на баскетбола. Няма как да го сбъркате.
„За онзи, който измисли играта“ – огромен плакат с лика на Джеймс Нейсмит ви посреща от входа. Баскетболът не е единствения главен герой в този параклис на спорта. Оригиналните факели от всички олимпийски игри, с изключение на Хелзинки през 1952 г., са само прелюдия към всичко, което ви очаква вътре. 14 000 тома спортна литература, оригиналът на първия в света правилник по баскетбол, анцунгът на Майкъл Джордън от Барселона 92, кецовете на Шакил О Нийл, всички потници на испанския идол Пау Гасол, внушителните маратонки и фланелката на съветското страшилище Уляна Семьонова…
След 5 минути вече сте в транс. След 15 не помните как се казвате и още по-лошо, не помните какво сте видяли. Точно, както се случи с приносителките на тетрадката на Ваня Войнова – кореспондентът на БНР в Мадрид Елисавета Шидерска и Владислава Лазарова от РИНГ.БГ.
ТОВА Е ТЯ
Ваня Войнова е родена на 27 декември 1934 г. в София. Носител на 15 общо и на 12 поредни титли на България със Славия (1953-1963), както и на 10 купи на страната. Двукратна носителка на Купата на европейските шампиони (КЕШ) със Славия (1959 r 1963).
Участва на три световни първенства, от които се завръща с два медала – сребро от Москва 1959 и бронз от Перо 1964 г. Избрана за най-добър център на шампионата на планетата в руската столица.
Тя е и първият носител на наградата Спортист на годината на вестник „Народен спорт“ у нас през 1958 г.
Връх в кариерата й с женския национален отбор е спечелването на европейската титла в Лодз 1958, където отново става център №1 на турнира.
През 2001 г. е приета посмъртно в световната баскетболна Зала на славата в Ноксвил, щата Тенеси в САЩ. Наградата й приема нейният син Росен Барчовски.
Автор: BBALL.BG
Виктория Петрова
"Някъде зад спортиста, който сте станал, и часовете тренировки и треньорите, които са ви натискали, е едно малко дете, което се влюби в играта и никога не погледна назад… играйте за него“, Миа Хам!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

Берое не се затрудни с Черно море Тича

КАКВО СЕ СЛУЧИ: Берое записа втора поредна и общо осма победа в НБЛ през този сезон. В своята зала “Общинска” тимът на Любо Минчев...

Какво трябва да знаете за съперниците на Балкан и Рилски във ФИБА Къп?

Броени часове остават до старта на новия сезон във ФИБА Къп. В надпреварата България ще бъде представена от два отбора - Рилски спортист и...

Николас Карвачо сред 10-те играчи, които трябва да гледате във ФИБА Къп (видео)

Само ден остава преди началото на сезона във ФИБА Къп. По този повод от втората по сила надпревара, организирана от международната централа, обърнаха внимание...

Двама американци споделят званието Най-добър шести играч на BBALL.BG за 14 кръг в НБЛ

За първи път през този сезон двама споделят званието Най-добър шести играч на BBALL.BG. Това се случи в 14 кръг, като той бе белязан...

Последно коментирани