Днес, 27-ми декември 2017 г., Ваня Войнова щеше да навърши 83. Щеше да се радва на празничната компания на съпруга си, децата си, внуците си. Нея обаче я няма от почти четвърт век. Но това не означава, че типично по български, не бива да си я спомняме. Ние, в BBALL.bg, опитваме паметта ни да не бъде къса.
Защото такива като Войнова отдавна вече няма. Защото децата, които играят баскетбол у нас, масово не познават историята на този спорт и нейните герои. Няма кой да им разказва. Няма кой да им показва. Може би има, но тези, от които зависи – нехаят. Считат го за неважно и за губене на ценното им лично време.
Днес, навръх Стефановден, решихме да ви припомним едно четиво, публикувано преди десетина години. То е посветено на бялата лястовица Войнова и на притчата за забравата. И така, следващите редове са за вас – всички онези, които обичате да помните и да си припомняте…
Би било много хубаво, ако бащата на Ваня Войнова можеше да види къде е новият дом на най-великата българска баскетболистка за всички времена. Тетрадка, събрала цялата история на дъщеря му – от първите й стъпки под коша, до сбогуването й, е последната придобивка на Музея на баскетбола в Мадрид. Всички статии и снимки, публикувани в родния печат и в Европа, вече ще стоят до анцунга на Бил Ръсел, фланелката на Лиляна Ронкети, топката с автограф на Дражен Петрович.
Във витрината на ФИБА Клас 2007, Войнова досега си нямаше нищо свое. (б.а. всяка година Международната федерация по баскетбол приема в своята Зала на славата нови и нови имена, някои от тях, както Войнова, посмъртно).
„Феноменално, този албум няма стойност“, заяви директорът на фондация „Педро Ферандис“ – Рамон Браво. Бившият треньор прие реликвата насред библиотеката, носеща името на наскоро починалия почетен президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Тетрадката, която е с над 60-годишна история пристигна в испанската столица с изричното съгласие на семейството на Войнова. И по инициатива на дъщеря й Ивета. Тя убеди фамилията, че последният спомен от майка й трябва да бъде завещан на следващите поколения. А какво по-подходящо място от единствения в Европа музей, посветен на баскетбола.
Всъщност, Ваня Войнова не е сама в сградата с име „Борислав Станкович“. Там от преди година е и другият българин – Артеник Арабаджиян. Международният съдия е част от Клас 2009 на ФИБА. За разлика от Войнова обаче той дочака този миг на признание. Във витрината на Арабаджиян има негови снимки от мачове, които е ръководил на олимпийски игри, от испанската лига и в Италия, редом до местната легенда Дино Менегин. Две от арбитърските му свирки също са изложени.
Един от най-известните треньори на баскетболна Испания – Педро Ферандис поставя основите на фондацията през 1991 г. Днес, в квартала, където е родена холивудската звезда Пенелопе Крус – Алкобендас, на бул. „Олимпийски“, най-красивата сграда, е тази на Музея на баскетбола. Няма как да го сбъркате.
„За онзи, който измисли играта“ – огромен плакат с лика на Джеймс Нейсмит ви посреща от входа. Баскетболът не е единствения главен герой в този параклис на спорта. Оригиналните факели от всички олимпийски игри, с изключение на Хелзинки през 1952 г., са само прелюдия към всичко, което ви очаква вътре. 14 000 тома спортна литература, оригиналът на първия в света правилник по баскетбол, анцунгът на Майкъл Джордън от Барселона 92, кецовете на Шакил О Нийл, всички потници на испанския идол Пау Гасол, внушителните маратонки и фланелката на съветското страшилище Уляна Семьонова…
След 5 минути вече сте в транс. След 15 не помните как се казвате и още по-лошо, не помните какво сте видяли. Точно, както се случи с приносителките на тетрадката на Ваня Войнова – кореспондентът на БНР в Мадрид Елисавета Шидерска и Владислава Лазарова от РИНГ.БГ.
ТОВА Е ТЯ
Ваня Войнова е родена на 27 декември 1934 г. в София. Носител на 15 общо и на 12 поредни титли на България със Славия (1953-1963), както и на 10 купи на страната. Двукратна носителка на Купата на европейските шампиони (КЕШ) със Славия (1959 r 1963).
Участва на три световни първенства, от които се завръща с два медала – сребро от Москва 1959 и бронз от Перо 1964 г. Избрана за най-добър център на шампионата на планетата в руската столица.
Тя е и първият носител на наградата Спортист на годината на вестник „Народен спорт“ у нас през 1958 г.
Връх в кариерата й с женския национален отбор е спечелването на европейската титла в Лодз 1958, където отново става център №1 на турнира.
През 2001 г. е приета посмъртно в световната баскетболна Зала на славата в Ноксвил, щата Тенеси в САЩ. Наградата й приема нейният син Росен Барчовски.
Автор: BBALL.BG
[…] №14 в класацията се нарежда незабравимата Ваня Войнова. Носителката на КЕШ със Славия от 1959 и 1963 г. има в […]