17.4 C
София
петък, април 12, 2024
НачалоБългарияДавонтей Джордан: За да успееш, трябва да излезеш от зоната си на...

Давонтей Джордан: За да успееш, трябва да излезеш от зоната си на комфорт

Човекът, който ме вдъхнови да започна с баскетбола, беше майка ми, признава гардът на Балкан

Давонтей Джордан е един от чужденците, на които Йовица Арсич разчита през този сезон. За кратко американецът успя да си извоюва репутацията на основна фигура в настоящата селекция на ботевградчани.

Пред официалния сайт на Балкан Давонтей Джордан сподели какво смята за стила на игра в Европа, за дългата пауза без мачове и какви са впечатленията му от Ботевград. Ето и какво каза той:

– Здрасти, Ди, как се чувстваш в България, вече си тук близо 3 месеца?

– Всичко е страхотно досега. Дойдох на място, на което никога не съм бил и трябваше бързо да свикна, но в повечето отношения всичко е добре. Ботевград е много гостоприемен към мен.

– Как приемеш обстановката с пандемията и дългият период без мачове?

– Тежко е. Имаш прекалено много време да останеш с мислите си и да разсъждаваш. Скучно е и определено е тежко. Тренировките успяват да ме разсеят от всичко, но с мачовете е различно и се надявам скоро да се завърнем в нормален ритъм.

– Какво мислиш за Балкан? Как те приеха съотборниците, когато дойде тук?

– Играчите в отбора са страхотни, много готини момчета. Определено те ми помогнаха много, когато дойдох тук, да науча правилата и по-специално да разбера това, което треньорът иска от мен. Мога да кажа, че отборът ни е много добър, както и играчите. Приятно ми е да бъда тук и да прекарвам време с моите съотборници.

– Доколко различен за теб е баскетболът тук?

– Определено беше тежко за мен и трябваше бързо да свикна с начина на игра тук. Треньорът ми казва това, което трябва да направя и се старая да го изпълня перфектно. Сега все още е тежко за мен, но се уча. Това е моята цел.  Все пак това е първата ми година отвъд океана и първата като професионалист. Непрекъснато съм в процес на адаптация към играта.

Мисля, че просто трябва да продължа да го слушам за всичко, за да израсна. Стилът на игра тук е най-голямата разлика. В колежа са важни просто отиграванията, но тук не само нападението е важно. Наистина трябва да слушаш треньора. Понякога може да не се представяш добре, но да изпълниш това, което той ти е казал и да следваш плана за мача.

– Разкажи ни малко повече за теб…

– Започнах да тренирам първо футбол. Бях доста добър рънинг бек. Чак към 5-6 клас започнах да тренирам баскетбол. Един ден треньорът в училище ми каза да реша баскетбол и футбол. Избрах баскетбол и оттогава се роди любовта ми към този спорт. С времето ставах по-добър.

– Кой те запали към баскетбола?

– Любимият ми играч е Ръсел Уестбрук, но, честно казано, човекът, който ме вдъхнови да започна, беше майка ми. Тя също е играла, но просто да гледам как работи, за да се грижи за мен и да е сигурна, че ще имам всичко, за да стана човекът, който съм днес. До голяма степен правя всичко заради нея. Тя ми помогна да постигна целите си и всичко, което правя днес, е за нея. Няма нужда тя да работи повече, а аз мога да заема тази роля.

 Някой друг в семейството ти тренира ли баскетбол?

– На такова ниво не, аз съм единственият. По-малкият ми брат започна да играе и мисля, че ще бъде на същата позиция като мен и ще стане професионалист.

– Колко братя и сестри имаш?

– Четири братя и четири сестри.

– Ти си играл в един от най-добрите колежи в Ню Йорк. Как оценяваш представянето ти там и как преминаха колежанските години?

– Когато отидох в университета на Бъфало първата ми година не беше много добре, правех обичайните неща за новобранец, но с годините ставах по-мъдър в играта си. Във втората година спечелихме нашата конференция и бяхме в Топ 25 отбори в страната. Бях стартов играч във всички мачове. В последната ми година загубихме много играчи от предишните години, но тогава също имахме доста успехи. Благодаря за всичко, което ми се случи. Мога да кажа, че научих и постигнах много неща в колежа.

– Кой беше най-големият ти успех там?

– Всъщност имах много. Бях избиран за Защитник №1 3 години поред и бях сред лидерите на университета по асистенции със средно над 1000. Имам много постижения, заради които днес съм тук. Петима или шестима от моите съотборници играят също професионално сега и се чуваме често, за да си разказваме кой как се справят с нещата. Имам много любими мачове, но мисля, че най-важният беше, когато се класирахме за националното първенство на NCAA и победихме Аризона, който бе считан за фаворит. Победихме ги и то с 20 точки. Да бъдеш на този турнир е нещо незабравимо. В колежа срещнах приятелката си, от която вече имам дъщеря. Определено Бъфало заема специално място в моето сърце. Благодарен съм, че ме избраха и ми дадоха шанс да стана човекът, който съм днес.

Беше тежко да се преместя в Ню Йорк на толкова ранна възраст. Наистина това е голямо решение, но за да успееш, трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да правиш това, което всеки трябва да направи. Просто излязох от зоната си на комфорт и приех това предизвикателство.

– Какво е за теб да бъдеш баща?

– Много е специално. Нереално е как може да обичаш някого толкова много на този свят. В живота си обичам много неща, но откакто имам дъщеря мисля, че няма нещо, което да мога да обичам повече от нея. Това е страхотно. Благословен съм, че я имам. Когато дойдох тук, реших да си взема куче, за да имам някой друг с мен в къщата, за когото да се грижа и мога да кажа, че вече го обичам. Беше страхотна идея да го направя. Бих искал дъщеря ми да е тук и се надявам да дойде поне за Коледа, но все още не се знае.

– Защо реши да дойдеш в Балкан?

– Защото имате история на победители. Аз също дойдох от такъв колеж и искам да продължа в отбор, който се бори да печели и има шампионски амбиции.

– Как се чувстваш у нас? Ти идваш от едно от най-топлите места в света, Флорида. Как посрещна първия сняг в Ботевград?

– Да, във Флорида никога няма сняг, но когато отидох да играя в Бъфало, в Ню Йорк видях за първи път. Беше лудост. Когато видя сняг, знам, че е Коледа, но е много е студено. Тук е същото. Не съм голям фен на снега. Обичам да е топло, но се опитвам да свикна с него. Всички тук са страхотни. Когато ни срещнат хората из града, много често ни заговарят. Питат ни как си, от къде си. Има и много деца, които също ни се радват и ни казват “Давай, Балкан”. Наистина се забавлявам. Ботевград е малък град, но аз съм тук заради баскетбола и няма нужда от друго. Това е спортът.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?

– Обичам да играя плейстейшън, да слушам музика и да се уча да готвя.

– Опита ли българската кухня и коя е любимата ти храна тук?

– Определено шоколадовите палачинки. В Америка имаме друг вид палачинки със сироп, но не и такива като тук. Много ги харесах, понякога ям и по два пъти на ден, когато мога.

– Не са ли калорични за теб?

– Ами тренираме два или три пъти, така че успявам да изгоря калориите. Освен отборните тренировки, обичам да ходя често и допълнително.

– По колко пъти тренираш индивидуално?

– Обикновено ходя сутрин рано или преди втората ни тренировка. Предпочитам рано сутрин преди да са дошли всички. Обичам да се събуждам рано и да дойда в залата да тренирам. Общо около четири пъти в седмицата. Идвам около час преди тренировката, стрелям около 300-400 пъти, работя за техника, после стрелям от фаула, такива неща. Опитвам се да работя здраво.

– Имаш ли специален ритуал преди мач?

– Идвам по-рано да стрелям рано сутрин. На обяд почивам хубаво, но не спя повече от един час и след това съм готов.

– Какви са очакванията ти за следващите мачове, които предстоят?

– Мисля, че треньорът ще ни подготви наистина добре, трябва да следваме нашия план за мача и нямам търпение да се върнем на терена и да започнем да печелим.

– Какво мислиш за възможността да играеш във ФИБА Къп с Балкан?

– На квалификациите за Шампионска лига шансът се изплъзна от ръцете ни, но все още се напасвахме, нямахме химия. С течение на времето започнахме да играем по-добре и мисля, че във ФИБА Къп ще изглеждаме като друг отбор.

– Какви са целите ти с Балкан?

– Да организирам нападението по най-добрия начин, който мога и да изпълня всичко, което треньорът иска от мен да изгладя играта си. Да играя добре в защита и всичко, което мога, за да помогна на отбора да спечели.

– Научи ли вече някои български думи?

– Не много – научих тези, които ползваме най-често “как си”, “добре”, “мерси”, ”студено”. Тренираме много и научих това, което вие казвате след тренировка “нямам крака”. Също “аре, бе”. Езикът ви е доста труден и различен от нашия. 

– Какво би искал да знаят феновете за теб?

– Искам да им кажа, че ще играя здраво всеки път, когато имам възможност да съм на терен. Не съм егоист. Обичам баскетбола, храната, дружелюбен съм, забавен, обичам да се разбирам с хората и имам голямо сърце. Искам да знаят, че всеки път, когато съм на терена, ще давам 100% от себе си.

ПрезGoogle
ИзточникBalkan-basket.com
Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани