Макар и коронавирусът да обърка сериозно плановете на всички спортни организации през 2020 г., годината ще остане в историята на ФИБА като година на инициативите за развитие на женския баскетбол. През пандемичната година световната централа лансира един от най-важните си и полезни проекти в последните години – Her world, her rules, който цели да се популяризира играта сред момичетата по целия свят. В инициативата се включи и БФБаскетбол, която организира няколко фестивала за момичета.
Над 420 момиченца от близо 30 клуба от цялата страна се включиха в проекта. Събитията се проведоха в Перник, София, Шумен и Бургас, а ментор на инициативата бе бившата националка, състезателка в WNBA и Италия и настоящ треньор на Славия и националния отбор за девойки до 18-годишна възраст Гергана Славчева. В различните градове се включиха и други легенди на женския ни баскетбол – Евладия Славчева в Перник и Гергана Брънзова в Бургас.
Макар че изминаха месеци от последния фестивал в Бургас, Гергана Славчева признава, че продължава да получава обратна връзка от родители и деца за полезността на събиранията. Ето как тя коментира впечатленията си от Her World, Her Rules.
– Какви са общите ти впечатления от завършилия проект? Доколко можем да разчитаме, че след време ще имаме повече баскетболистки?
– За щастие видях много ентусиазирани родители, особено след пандемията, по време на втората част от програмата – в Шумен и в Бургас. Очакванията ми бяха да дойдат хора, но бях много приятно изненадана, че залата беше пълна с деца и родители. Оказа се, че любовта към баскетбола надделява над страха от COVID-19, което много ме зарадва. Надявам се и вярвам, че много от тези деца ще останат в залата. Това не беше просто един баскетболен фестивал. Смятам, че много от тези деца бяха с амбиции. Дойдоха да говорят с мен, питаха ме дали всичко това, което им разказах, се е случило. Казаха, че и те ще тренират толкова много, колкото и аз, защото аз им обяснявах, че отварях и затварях залата. Надявам се, че наистина това ще се случи. Целта беше да им обясним какво може да предложи баскетболът, но нищо не е даром, трябват много тренировки, упоритост. А на тази възраст, 10-12-годишните, ние разчитаме най-вече на подкрепата на родителите. Те са ни много важни. След тези четири фестивала, има много майки, които се свързаха с мен, за да ми благодарят, писаха ми писма, как децата са се променили, ходели на тренировки с още по-голямо желание, а други дори вече мечтаели за Америка. Най-много това ги впечатли, особено това, че беше от първо лице и вече се е случило. Много деца са го приели присърце, ще видим с времето дали наистина е така.
– Имаше шанса да работиш в Перник с Евладия Славчева, в Бургас с Гергана Брънзова. Това даде ли някакъв импулс?
– Ние имахме възможността да се обединим. Евладия е друго поколение, тя е била на Олимпийски игри. Така че тя също застана пред родителите, обясни им. Аз съм се докоснала до WNBA, тя – до Олимпиадата. Защо някое от тези деца да не достигне нашите постижения?! Смятаме, че им беше интересно. С Гергана Брънзова сме завършили заедно университет. В Бургас беше още по-вълнуващо, защото нашите стъпки са еднакви. Тя беше там, аз бях там, после в един и също отбор в САЩ, после в WNBA. За нея беше още по-специално в зала „Бойчо Брънзов“, в собствения си град тя приветства децата. В Бургас беше много специално.
– Какво им липсва на тези деца? Какво трябва да се промени, да продължи да се работи?
– За малкото време, прекарано с децата, не можах да разбера какво им липсва. Важното е, че имаше желание, имаше този блясък в очите, този хъс, който се вижда при малките дечица. Според мен, най-големият проблем са залите. В провинцията имат зала, с която могат да разполагат всеки ден, но при софийските отбори е малко по-трудно. Дори и тези деца да имат желание, сме лимитирани откъм зала. Аз съм треньор в Славия и моите наблюдения са за София, тук има прекалено много неща, уроци по пиано, по китара. В по-големите градове се размиват нещата, не са толкова фокусирани. Докато в Шумен, например, всичко е баскетбол, имат огромна зала. Може би в София малко се размиват нещата с цялото това изобилие от уроци, курсове. Но тук очакваме голяма подкрепа от родителите. Аз им благодаря, защото и в това студено време ги карат, чакат ги отвън. Днес имахме баскетболен мач, а те не могат да влязат и да гледат. Чакат и седят отвън, това е нещо страхотнo.
– Това ли е пътят – родителите да се запалят?
– Да, на тази възраст се започва от родителите, те ги карат и връщат, особено за късните тренировки от 18.00 – 19.00 ч. Тези деца са малки да се прибират сами, затова на тази възраст всичко започва от родителите. Когато са по-големи, те си ходят и сами. Но не бива да наказват децата чрез баскетбола, т.е. да им забраняват тренировки, ако имат лоша оценка. Една майка дойде да спори с мен, че баскетболът бил единственото нещо, с което можела да мотивира детето си.
– До колко е важен личният пример на треньора?
– Ние сме едно семейство – отборът и треньорът. Между отбора и играчите има връзка, която, според моя опит, остава за цял живот. Аз давам пример с Гергина Скерлатова, която ме пое от 6-ти клас, сега ме взе като треньор. 12-годишните идват и споделят с мен, аз се опитвам да ги съветвам. Но аз не съм им родител, има граница, децата трябва да слушат родителите си. Ние, треньорите, можем само да се радваме, ако са в залата, но родителите са тези, които решават.
– Полезен ли беше този проект?
– Беше много интересен, за родителите беше нещо ново. От обратната връзка на родителите смятам, че е бил полезен. С течение на времето ще видим, но мисля, че децата ще се запалят. Може би повечето от първите отбори имат жени или 19-ки, ето нашите момиченца имат примера на жените на Славия. Важно е да има всички възрасти, за да може малките да се стараят да идат при по-големите, да я има въртележката, големите да идват на мачовете на малките. Защото децата се вълнуват, когато дойде някой по-голям и ги похвали. Моята дъщеря, например, се вълнува не толкова, когато аз й направя комплимент, а когато друг я похвали колко вкарва. Така че е хубаво да има всички възрасти и когато един ден е възможно, жените да ходят на мачове на малките, да се интересуват, да ходят да им показват на тренировките. Това лято преди финалите на 16-годишните помолих Гергана Брънзова да дойде в залата, да покаже някое движение и беше много интересно. Така че се надявам и при другите отбори да има по-голям интерес от първите отбори или от големите към по-малките, което би ги стимулирало, да ги насърчават. Защото на тази възраст повече е насърчаването.
– Усеща ли се вълнението от това, че в Славия в момента са събрани две български баскетболистки, играли в WNBA?
– Това може само да говори добре за клуба. Аз лично израснах в този клуб и за мен е удоволствие и чест да бъда треньор за клуба си. Радвам се, че Гери Брънзова е избрала нашия клуб и се надявам да може да покаже почти целия си потенциал, това, което и преди можеше. Мисля, че и на 45 години може да го покаже. За нас е хубав момент, че играчите избират нашия клуб.
– Ще видим ли пак Гергана Славчева и Гергана Брънзова на терена, но в игра?
– За момента тренирам дъщеря си. Но все пак съм още млада, Гери е с 3 години по-голяма от мен, така че ще си почина още малко и ще помисля.
