12 C
София
неделя, ноември 1, 2020
Начало България Георги Давидов пред BBALL.BG: Академик е велик отбор и завинаги ще остане...

Георги Давидов пред BBALL.BG: Академик е велик отбор и завинаги ще остане в историята

През това лято бяхме залети от уникална помия, но аз благодаря на играчите и екипа си, допълни досегашният треньор на тима от Правец

Академик София няма да участва в НБЛ през новия сезон. Oт клуба обявиха официално, че преустановяват своята дейност, определяйки решението си като “най-трудното и най-болезненото решение, което някога се е налагало да взима ръководството”.

BBALL.BG се свърза с досегашния треньор на Академик София Георги Давидов, за да внесе малко повече яснота около ситуацията, през какво са преминали в Правец през последните месеци и с какви чувства си тръгна от клуба. Ето и какво сподели бившият национал:

– Как се стигна до тази неприятна ситуация с разпадането на Академик София?

– Да ви кажа честно, нямам представа. На този въпрос трябва да бъде отговорено рано или късно, защото Академик е отбор с голямо име, с изключителна традиция в България и в Европа. Не бива този въпрос да остава отворен.

– Как приемате като треньор случващото се и това, че тимът ще бъде закрит?

– Няма треньор, който да приема нормално това, което се случва. Напълно разбираемо е, но ако това се бе случило в средата на лятото, като че ли нещата щяха да бъдат по-малко болезнени за всички. Най-лошото е, че това става в последния момент и ни оставя в капана на това как всеки от нас ще продължи своя път в баскетбола и къде, а също така и на каква цена.

– Академик е рекордьор по титли на България и има повече от 10 купи. Вие също сте част от тази история. Не е ли жалко всичко това да изчезне?

– Академик е велик отбор и завинаги ще остане в историята на българския баскетбол. В него са играли велики играчи, воден е от велики треньори. Една голяма част от историята на този клуб е свързан с г-н Валентин Златев и с компанията “Лукойл”. Това не трябва да се забравя. Но е наистина жалко нещата да се случат и да свършат по този начин.

– Предполагам, че поддържате контакт с играчите. Как приемат те новината?

– Да, с играчите бяхме в контакт през цялото лято. Естествено, че всички приемат много негативно новината, защото ние успяхме да създадем едро ядро, един много хубав колектив. И точно, когато нещата започнаха да се случват по начина, по който трябваше, и всичко спира. Всички имаха желание, до последно вярвахме, че ще си запазим отбора и ще продължим даже още по-добри в следващия шампионат.

– Какво значат за Вас тези години като треньор на Академик?

– Този шанс, даден ми преди около три години от ръководството на Лукойл Академик, тогава в лицето на Тодор Стойков, беше преломен в моята кариера като треньор. От позицията на специалист по физическа подготовка, аз поех отбора като старши-треньор, но това бе много важна част от моето развитие. Това страшно много ми помогна след това в треньорската ми кариера – всичко това, което е свързано с физическата страна на играта. Да не забравяме, че аз съм бил и баскетболист. Мисля, че оправдах доверието на ръководството до момента, благодарение и на моите колеги. Свършихме добра работа.

– Най-хубавият Ви спомен като наставник и като играч на Академик?

– Трябва да се знае, че този отбор взима много, но и дава много. Аз през всички тези 10 години съм имал невероятни спомени, невероятни изживявания. Като баскетболист съм играл с най-добрите играчи в България по това време, с много добри чужденци. Това бяха години, които просто не мога да забравя и ще ги помня, докато съм жив.

Като треньор най-хубавите моменти са когато виждаш, че един млад човек, един млад състезател израства пред очите ти. Става по-добър, благодарение на тази работа, на целия ни колектив. Дори и когато загубиш, но играеш добре, ти израстваш. Разбира се, победите, извоювани от тези млади момчета бяха най-ценното през тези години. Всичко това нямаше как да стане без подкрепата на ръководството.

– Има ли някой, който вдъхваше кураж на Вас и момчетата през последните месеци?

– Да ви кажа честно, това лято бяхме залети от уникална помия, много слухове, изключителни интриги и трябваше по някакъв начин да запазим отбора. Доколко сме се справили, не знам. Нямахме някаква кой знае каква подкрепа. Но за съжаление, някои от всички тези неща се оказаха верни. Аз благодаря на момчетата за уникалното търпение, което имаха, и че удържаха до последния момент. Това говори за техния характер и лоялност към клуба. Ние направихме всичко, което е възможно по силите ни и затова можем да си тръгнем с гордо вдигнати глави.

– Какво бихте искали да кажете на играчите си на раздяла?

– Искам да им кажа, че с най-голямо удоволствие бих работил с всеки един от тях отново. Искам да им пожелая да са здрави, да вярват повече в себе си и да тренират като луди. Да не забравят, че имат качествата и уменията да играят във всеки един отбор в България.

– А на екипа си…

– Екипът беше невероятен – Дани Клечков – моят помощник, Румен Гунински – нашият тийм мениджър, Васко Василев – нашият физиотерапевт, д-р Белев – незаменим, и Петко Маринов. Всички ние успяхме да направим един страхотен колектив, на което се дължи всичко. Успехът е еднакъв за всеки един от нас. Така, че това е и благодарение на тях, както израстването на отбора, така и моето израстване като треньор. Благодаря и дължа голяма част от това на тях.

Едно специално благодаря и на Петко Маринов, от който имах възможността да се уча в началото на моята треньорска кариера. Имаше моменти, в които, ако не беше той, едва ли щях да се справя. Ежедневните ни разговори, на баскетболни теми и за нещата от живота, ми помогнаха да се развия страшно много като треньор и човек. Благодаря му от сърце и се надявам, че ще продължим да имаме толкова добри взаимоотношения, както досега.

Няма как да не благодарим и на хората от залата в Правец, ръководени от Цветанка Николова. Те се грижеха за нас през всичките тези години по най-перфектния начин. Техният професионализъм беше еквивалентен и на клуба като цяло. Едно голямо благодаря и за тях.

– Какво е вашето бъдеще оттук нататък?

– Господ една врата ти затваря, но друга ти отваря. Ще видим. Времето ще покаже.

Снимки: LAP.BG и Личен архив

Виктория Петрова
"Някъде зад спортиста, който сте станал, и часовете тренировки и треньорите, които са ви натискали, е едно малко дете, което се влюби в играта и никога не погледна назад… играйте за него“, Миа Хам!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

Чернокожев и Левице поставиха на колене още един противник в Словакия

Цветомир Чернокожев и Левице записаха втора поредна победа в Словакия през този сезон. Българинът и тимът му подчиниха Списки с 91:79 в мач от...

Монтана 2003 взе първото дерби през сезона при жените

Монтана 2003 спечели първото дерби за сезона в женското първенство. Селекцията на Стефан Михайлов се справи с Берое с 80:65 при визитата си в...

Чавдар Костов е играчът с COVID-19 в националния отбор

Чавдар Костов е националът, който е заразен с коронавирус. Това съобщава в днешното си издание в-к “Тема Спорт”. За положителна проба за COVID-19 в националния...

Брайънт Дънстън е майстор №1 на чадърите в Евролигата (видео)

Евролигата вече има нов господар на чадърите. Баскетболистът на Анадолу Ефес Брайънт Дънстън остави името си със златни букви в историята на турнира на...

Последно коментирани