11.7 C
София
неделя, септември 20, 2020
Начало България В търсене на баскетболния Нурикян

В търсене на баскетболния Нурикян

Закривайте, г-н Глушков, чистете до 2 метра под земята

Норайр Нурикян е двукратен олимпийски шампион по вдигане на тежести. Детската му мечта докато расте в арменската махала в Сливен обаче не са щангите, а баскетболът…

Дребничкият Норайр тренира и участва в състезания с училищния отбор по…баскетбол! Тогава обаче попада в полезрението на млад и луд треньор – Иван Абаджиев. Веднъж срещнал Норайр, той ляга и става с мисълта да го убеди, че мястото му е в залата с тежестите.

Но момчето не иска и да чуе.

„Оставете ме на мира. Аз ще стана баскетболист. Точка по въпроса“, Нурикян отрязва Абаджиев при поредния опит да го „вербува“, този път, причаквайки го пред дома му.

Треньорът отказва да се предаде. Не иска да приеме, че дете, което е високо 140 см и ще порасне не повече от 155, ще пропилее живота си в разбити мечти.

Абаджиев вади последен коз. Нахлува неканен в кабинета на директора на училището.

„Тук, в баскетболния отбор, имате един Норайр Нурикян, който е безобразно нисък и откачено вярва, че ще става баскетболист. Аз ви казвам, че ще го направя олимпийски шампион по вдигане на тежести“, с тези думи бъдещият Папа на тежката атлетика търси помощ за своята мисия.

Директорът излиза пич. Дъщеря му е акробатка, а самият той е наясно с ключовата роля на антропометричните данни в професионалния спорт. В кабинета му незабавно е призован треньорът по баскетбол на училищния отбор, който получава заповед: „Моментално да извадиш Норайр от тима. Той ще става щангист.“

През 1972 г. в Мюнхен, 6 години след като се е простил с безумната си мечта за баскетболна слава, Нурикян печели олимпийската титла по вдигане на тежести в кат. до 60 кг. На 24 е, а след още 4 години в Монреал ще защити златото си. Докато се състезава, Нурикян 4 пъти поставя нов световен рекорд в категорията си. Оттегля се с 55 медала от големи първенства, от тях 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. И до ден-днешен е единственият български щангист в олимпийската история с две титли.

Питате се защо ви разказвам за щанги, когато темата е баскетбол? Отговорът е простичък и той е ОСНОВАТА НА КЪЩУРКАТА, която всеки от нас жадува да има някой ден, да я построи здрава и стабилна, устойчива на природни стихии и земетръси:

СЕЛЕКЦИЯ, ПОДБОР НА КАДРИ, СКАУТИНГ НА ТАЛАНТИ!

По предложение на президента на българската федерация по баскетбол Георги Глушков, националните отбори до 20-годишна възраст за мъже и жени, се закриват. Решението бе гласувано от Управителния съвет като плановете са да остане в сила поне до края на 2017 г.

Решение, което отприщи бурен гняв сред баскетболната общност. Глушков бе заклеймен като убиец, престъпник и гробокопач. Бързо го посъветваха да гаси лампите в офиса на федерацията и да го заключи за последен път от външната страна. Чуха си и обвинения, че унищожава талантите на родния баскетбол, за да спести за заплати – своята и тези на колегите си в централата.

Твърде първосигнално, изкуствено емоционално, фалшиво патриотичноС белезите на стадния принцип, към който имаме генетична обремененост.

Девет от десет, нарекли Георги Глушков убиец не могат да назоват не 20, не 10, дори 5 имена на момчета и момичета, които участваха на последните европейски първенства до 20 години в Дивизия Б. И не ги упреквам, че не могат. Не можеш да назовеш име, което не съществува. В тези национални отбори няма и трима, които ще играят професионално.

Девет от десет, които считат хлопналото мандало на 20-годишните за углавно престъпление не са изгледали един мач за подрастващи, не са отворили статистиката на един двубой на юношите и девойките между 16 и 20-годишна възраст на европейско първенство и не са се червили от срам след като България е била пребита от бой с 20, 30, 40 или 50+ точки разлика.

Девет от десет, които съзират Георги Глушков и хората от Управителния съвет облечени в гащеризони на гробокопачи от Малашевци чуват току що за първи път, че държави като Румъния, Швеция, Дания, Англия, Финландия, Израел и Ирландия ни спукват от пердах, където ни хванат при юношите и девойките във всички възрастови групи.

Девет от десет от стадото оплаквачи не си дават сметка, че България отдавна няма отбор за подрастващи в Дивизия А и че е сред най-опърпаните слабаци в Дивизия Б. А ако по регламент можеше да отиде по-надолу от Б, досега да е изпаднала 100 пъти и да е намерила равностойни съперници в лицето на „баскетболни колоси“ като Гибралтар, Малта, Андора, Сан Марино, Армения и Уелс.

Националните отбори при 20-годишните би трябвало да представляват сбор от кадри, които ВЕЧЕ да бъдат фактори в клубовете. Клубовете пък са тези, които са ОТГОВОРНИ да произвеждат качествен материал, който да е ДОСТОЕН за националната фланелка.

Националните отбори се събират веднъж годишно, за по месец. В останалите 11 така наречените „НАЦИОНАЛИ“ тренират и се състезават по клубовете. И ако те са некадърни в държавния тим срещу нации, които би трябвало да не броим за живи, но вместо това изглеждат като шутове от треторазреден квартален цирк, то вината е НА КЛУБОВЕТЕ. Защото КЛУБОВЕТЕ са започнали да раждат мъртви плодове.

Вината на Георги Глушков като глава на родната федерация и на неговото обкръжение е, че до този момент всички „отговорни фактори“ присъстваха на ПОГРЕБЕНИЕ, от което мазохистично не им се тръгваше. Погребение, което се проточи с години, но дали от страх, дали от безхаберие, дали от подценяване, дали от липса на кураж, дали от факта, че обичаме да сме като щраусите и да държим главите си заровени под паркета, НЕ МУ СЕ ВИЖДАШЕ КРАЯ.

Защото МЪРТВОРОДЕНИТЕ ПЛОДОВЕ в българския баскетбол не са от вчера, а от поколения!

Защото в спорта под двата коша по тези географски ширини от десетилетия няма нито един ненормалник като Иван Абаджиев, който да се крие в двора на някой Норайр Нурикян.

Защото подбор на кадри, селекция и скаутинг за нашите баскетболни пиявици звучат като урок по китайски в час, в който са попаднали по погрешка. Но претенциите на всички (управници, президенти, треньори, съдии и играчи – б.а.) са като на хора, които считат себе си за върха на сладоледа.

Защото в България вечно се търсят оправдания. Много са ни чужденците, те пречат на българите. Малко са ни чужденците, но българите са нахални и искат три пъти по-високи заплати от легионерите. Слаби са ни съдиите, те са и виновни, когато губим. Слаби са ни треньорите, те не работят с талантите. Талантите ни са разглезени и живеят в свят на смехотворни лични претенции, подклаждани от родители и треньори и съревновавайки се помежду си кой ще пусне най-оригиналното и с най-яки ефекти селфи или видео в Инстаграм и Фейсбук. По възможност с екип с надпис „BULGARIA“ и задължително с патриотичен хаштаг: letsgolions или нещо подобно.

Наистина ли съществува нормален човек, който да вярва, че има на света треньор, който да се лиши в игра от кадърен, млад, подготвен за големия баскетбол българин или българка??? И вместо тях, да си купи и налага чужденец???

Хайде, стига!

Край на селфитата, край на хаштаговете, край на овчия патриотизъм! И край на баскетболното унижение и опитите за електрошок на мъртви тела и души. Националните отбори, за които се реве, дори не го докарват на външен вид на баскетболни отбори! Гардовете ни са високи, колкото конусите в залата и сред тях със сигурност има пропилени таланти във футбола и в щангите, а може би и в други, далеч по-ексцентрични дисциплини.

Тяхното бъдеще е навсякъде другаде, само не и под коша. Високи деца има, но те са във волейболните зали и са там, защото е имало кой да ги открие, да ги спечели и да ги запали. Във волейбола е така. Поне доскоро беше.

В баскетбола, десетина години се клатушкаме с джуджета и се държим като удавници за сламка в по 1-2 свръхнадарени от природата деца, които от ранна възраст са разцепвани от треньорите си да играят на всевъзможни постове на терена и така, докато напълно не ги досъсипем и докато един ден не се събудят на 20 и не са нито гардове, нито крила, нито центрове, а поредната бракувана стока.

Най-разумното, което сегашните„баскетболни таланти“ могат да направят със себе си е да се запишат в университета и да си изберат професия, а като им се доходи на мач, да си купят билет. Потренирали са за здраве двайсетина години. Съхранили са се от изкушенията на улицата и това е най-важното.

Вината не е тяхна, а на тези, които през цялото това време са се носили с тях по течението. Имали са изгода от присъствието им. Къде като донори на месечни такси. Къде като бройка за някой-друг лев от тотализатора. Колко пъти през годините имаше скандални треньорски назначения на национални отбори за подрастващи, които най-безочливо викаха в селекцията кадри от собствените си клубове именно, заради приходи от тотото? И колко години точно спяха Глушков и компанията му? Ето, за такива неща го обвинявайте!

Обвинявайте го за мекушавостта, за вечните компромиси, за безкрайната поредица от мълчалива безпринципност, когато най-много е трябвало да бъде принципен, да бъде краен, да бъде лош за този, който си го е заслужил! И за отвратителната черта никога да няма позиция, за да не разгневи Вуте, защитавайки Нане.

Да, това са греховете на Георги Глушков и той си ги знае по-добре от всеки критик. Нищо, че никога няма да ги признае.

И още нещо за онези с къса памет. ФИБА измисли този хибрид „национални отбори за мъже и жени до 20 години“ с настъпването на новото хилядолетие – през лятото на 2000 г. До тогава, най-горната възраст на всеки държавен тим бе „старшата“, до до 18.

Великата Ваня Войнова не е играла при 20-годишните, но в родния баскетбол навремето е имало гигант на име Веселин Темков, който е отишъл на една от репетициите й в балетната школа с колело и я е откраднал. Когато е на 18 тя дебютира на европейско първенство за жени! И не като носач на кърпите и на водата, а като личност, за която се знае, че ще е най-важното парче от пъзела.

Изключителни спортистки като Петкана Макавеева и Надка Голчева да не би да са били националки при 20-годишните? Ами, не, не са! Това спряло ли ги е да си извоюват статут на живи легенди? Не ги е спряло! И не ги е спряло, защото в село Липен, Монтанско, откъдето е Макавеева, набитото око на един учител по физическо улавя, че в девойчето има нещо специално и го засилва към ЦСКА.

И защото в Петрич, където израства Голчева, в двора на училището има осветено баскетболно игрище. Момиченцето вече тренира лека атлетика, но местен преподавател по физкултура я пленява за играта с оранжевата топка, тъй като заниманията са далеч по-интересни и разнообразни.

Но когато са на 20, и двете вече са ФАКТОРИ, и двете вече са ЛИДЕРИ. И двете вече са в женския национален отбор, където не са отишли да ги учат тепърва, че когато противников състезател стреля, трябва да си загърбиш човека. Нито тепърва са им обяснявали как се излиза от заслон…

Неща, които едно време са се поставяли като основи в младша възраст, а днес треньорите в селекцията на България си скубят косите като виждат осакатени технически и тактически (за физически вече стана дума!!!) състезатели на по 20.

На 16 пробив в женския баскетбол със славния Миньор Перник прави и друга родна икона – Евладия Славчева. На 18 тя вече е олимпийска вцешампионка от Москва’80.

Бихте ли ми услужили с името на някоя 18-годишна националка? Даже една не е достатъчно, трябват ми поне пет имена, за да сглобим една стартова петица и да разберем на кои минимум пет талантливи баскетболистки, които са бъдещето на женския ни национален отбор до 20 години и въобще – бъдещето на женския ни баскетбол, които Георги Глушков е унищожил като е решил за закрие набора им?

Съжалявам, но не се сещам за нито една от записалите „присъствие“ на европейското в Дивизия Б в тази възраст през лятото в Сараево. Справката показва, че сме 14-и от 19 отбора. Губим от Швеция с 30 точки разлика – 41:71, от Дания с достойните 16 точки – 43:59, от Англия с 19 – 56:75.

Също на 16, Гергана Брънзова беше един от най-трудните за решаване ребуси в женския ни баскетбол, преди нея такова бе положението и със сестра й Албена. И отново на 16 Гергана Славчева стана шампионка на България с Левски, година по-късно дублира с Кремиковци, а след още една отлетя, за да последва стъпките на Брънзови във Флорида Интернешънъл. А историята на Славчева е тривиална: от талант №1 в скока на височина, тя се насочва към баскетбола в Славия. Къде покрай брат си, къде покрай напористия нрав и настойчивост на треньорката Гергина Скерлатова.

Прощавайте, но някой може ли да ми каже едно-единствено име на 16-годишна националка в момента? През лятото, на европейското в Дивизия Б в Орадеа българките останаха 13-и от 23 участващи. Загубиха от Финландия с 54 точки (ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ!!!) разлика – 20:74 (НА 20, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!), от Ирландия с 29 точки – 41:70, от Белгия с 57 точки (ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ!!!) – 42:99. Тук ужасът ще продължи и догодина, когато ще палим свещи да вкараме повече от 20 точки на мач, но вече в горната възраст, до 18.

Атанас Голомеев никога не е бил младежки национал, нито пък Георги Младенов. Но пътят и на двамата започва от двора на две прочути столични училища – 22-ро и 127-мо. Когато е на 14, Голомеев се запалва, гледайки Универсиадата през 1961 г. Днес е мъка да накараш треньор да заведе малчугани на мач. Пресен пример: по инициатива на директора на Лукойл Академик Тодор Стойков, за всички срещи на „студентите“ в Европа този сезон, на всяка столична школа за деца се полагат безплатни билети. Познайте колко са отзовалите се!

16-годишният Георги Младенов попада в мъжете на Левски още преди баща му да му купи самобръсначка. Но благодарение именно на баща му – този велик и обичан от поколения ученици в 127-мо Младен Младенов, по прякор Даскала, всеки ден наследникът му работи часове наред върху уменията си по стрелба в салона на школото. И така, докато не се превърне в машина за точки, докато не стане баскетболен терминатор, който до своята 20-та годишнина вече има зад гърба си няколко титли и купи и вече е сред най-коментираните имена на Стария континент.

През август тази година 16-годишните юноши на България останаха 17-и от 24 отбора на европейското в Дивизия Б, на което на всичкото отгоре бяхме и домакини. Белгия и тук ни подсети, че сме й редовна клиентела и ни тупна с 25 точки – 92:67. Тук единственото име, което ми идва на ум е това на Цветомир Чернокожев, привикан от септември насам при мъжете в Лукойл и записал вече минути в два мача в НБЛ. Уви, талант като Борислав Младенов се контузи, но за негово щастие момчето расте в баскетбола далеч оттук – в школата на италианския Римини.

Тодор Стойков? За него да благодарим на Петко Делев, който го съзира в двора на едно варненско училище докато играе футбол. Тогава мечтата му е да стане вратар. И Тошко не е минал през 20-годишните национали, но още ненавършил 20, вече е в мъжете на държавния ни тим. А когато е на 18 остава извън селекцията на 18-годишните. Някакъв „специалист“ му казва, че не вижда в него бъдеще за професионален баскетбол.

Това така жегва сърцето на бъдещия капитан на България, че цяло лято хлапакът не излиза от залата. Вътре са само той, топката и коша. Опитите за стрелба са стотици всеки ден. Резултатът е, че през есента “безперспективният” Стойков вече е лидер на Черно море, а напролет, благодарение на атомната му левачка, „моряците“ печелят купата на страната.

На европейското за 18-годишни юноши в Дивизия Б в Скопие през лятото нашите записаха и най-достойното си представяне: 12-и от 24 участващи. Самотният войн тук се казва Йордан Минчев, прясно подписал с турския гранд Фенербахче и драпащ със зъби и нокти да се измъкне веднъж-завинаги от лепкавата българска кал. Изключително даровито момче, но едно-едничко и разкъсвано на 200 парчета да прави всичко и заради всички.

И стига сте се вайкали какво ще прави Данчо като няма национален тим до 20 години, за да се изявява през 2017-а! На неговата възраст му е време да влиза при мъжете и оттук нататък да бъде приоритет на селекционера Любомир Минчев. На 18 Божидар Аврамов вече беше в мъжкия държавен тим, така че няма причина Йордан Минчев да не бъде!

И още малко за Стойков. Същият този „нескопосник“ от Варна облече фланелката на Кливланд в Лятната лига на НБА заедно с току що избрания под №1 в драфта Леброн Джеймс. Е, не подписа с „кавалерите“ и като си спомня за ехидните подмятания, с които хейтърите, които у нас винаги ги е имало го заляха, заради този неосъществен трансфер, чак ми става смешно.

Леброн Джеймс, Кливланд, НБА?! Вие разбирате ли за какво става въпрос? Къде сме били до преди 12-13 години и къде сме сега?!

На 16 Людмил Хаджисотиров е отмъкнат от ЦСКА, в Славия. На 17 вече прави фурор при мъжете с шокиращ атлетизъм. На 18 вече е в престижния Бостън колидж в САЩ.

Филип Виденов завърши гимназия отвъд океана, а после облече екипа на солидния Уестърн Кентъки. Преди да навърши 23 подписа с елитния турски Текелспор, където се представи така, че дори не завърши сезона и не го завърши, помните ли защо? Ами, защото легендарния Божидар Малкович го избра да смени заболелия от заушка точно в разгара на плейофите с Барселона титулярен гард на Реал Мадрид и на сръбския национален отбор Игор Ракочевич.

А знаете ли какво се случи същото лято? Случи се това, че малко след като чукна 25 Филип парафира договор срещу 300 000 евро (триста хиляди евро!!! Дали някой наистина си дава сметка днес за тези пари какви баскетболисти играят в Евролигата?) годишна заплата в друг испански гранд – Севиля.

В последните години единствените останали амбасадори на родната школа навън са близнаците Деян и Калоян Иванови и Христо Николов – и тримата набор 1986. Отчасти и Павел Маринов и Иван Лилов – набор 1988. Сега приемаме за връх на сладоледа трансфер във втора дивизия на Иберийския полуостров, в трета в Германия, в четвърта на Луната.

Лошото е, че бързо забравяме и редим новини като за хедлайн, които преди десетилетие не биха намерили място и в колонка.

Умишлено пропускам Александър Везенков и страхотните му изяви тази есен с Барселона. Ние принос за Везенков. Трябва да целуваме ръцете на майка му и баща му, че го дадоха на нас, а не на Гърция. За нас, Везенков е добре дошъл бонус.

Когато са на по 18, Виденов и Хаджисотиров са част от последното „златно поколение“ на родния баскетбол. На европейското във Варна през 1998 г. четата на Петко Делев поставя на колене Литва, предвождана от един от най-добрите центрове в модерната история на баскетбола на Стария континент – Робертас Явтокас. Нашите играят като равни с бъдещите олимпийски вицешампиони и световни шампиони с мъжете на Испания – Хуан Карлос, Фелипе Рейес, Раул Лопес, Хосе Калдерон, Пау Гасол.

За десерт оставих представянето на сгашните 20-годишни национали на Евро 2016, разбира се, в Дивизия Б, в Халкида. 18-и от 21 участващи. Загуби от Хърватия с 34 точки – 47:81, от Босна и Херцеговина с достойните 18 – 58:74, от Румъния с 27 точки – 49:76. И понеже съм сигурна, че девет от десет нямат идея кои са водещите имена в тази гарнитура, предлагам ги на вашето внимание:

Александър Илиев. През декември ще навърши 20. Тази есен пожела да отиде под наем в Балкан, за да играе повече, отколкото в Лукойл Академик. В 3-те кръга на НБЛ дотук не е бил титуляр нито веднъж. Записва средно по около 17 минути, 2,7 точки и 2,3 асистенции на двубой.

Андрей Иванов. През май навърши 20. Резерва и двете изиграни от Ямбол в НБЛ срещи дотук. Средно по 12 минути, по точка и по 2 борби.

Николай Вангелов. И той на 20. Този сезон от Серия Ц в Италия, вече е в Серия А2 с отбора на Рома.

При 20-годишните жени, останали 12-и от 13 отбора на европейското в Дивизия Б в Перуджа през миналото лято кошмарът е още по-голям. Звучен шамар с 29 точки срещу Хърватия – 47:76, после и от Израел с 39 точки разлика – 40:79. Тук единствената, която ще играе професионален баскетбол се казва Борислава Христова.

Само в България дундуркаме мъртви тела и души до към 25 с утопията, че са БЪДЕЩЕТО на нашия мъжки и женски баскетбол. Само в България наричаме треньори със закостенели виждания и превалили 40-те МЛАДИ И ПЕРСПЕКТИВНИ. Младият треньор е в средата на своите 20, а сега се сещам, че иконата Желко Обрадович печели първата си Евролига с Партизан, когато е на 33…

Закривайте, г-н Глушков. Закривайте и хич да не ви пука!

Със замах. Трябваше даже и надолу да приключите временно с някоя-друга „селекция“ от напомпани селфита и хаштагове. Вадете от корен, чистете до 2 метра под земята, където всъщност е мястото на мъртвите тела, които толкова дълго време се правехте, че не виждате и наивно вярвахте, че някой ще се върнат обратно към живите.

Закъсняхте, ама много закъсняхте! И именно тук сте ужасно грешен и виновен. Не само вие, а всички, които спаха заедно с вас толкова дълго. Късметът ви е, че баскетболът ни вече е толкова скучен, толкова нежелан от зрителите, както по телевизията, така и на живо в залата, че продуктът е толкова скапан, изпразнен откъм съдържание и лишен от финансиране, че никой не желае да го има. Защото не струва пукнат лев. Ако струваше, досега отдавна да са ви съборили чужди интереси.

Болезнената истина е, че сега вие повече от всякога сте сами в помийната яма и единственото, което може да накара хората да ви запомнят с добро, е да ДЕЙСТВАТЕ. Като донкихотовци. 

ДА РАБОТИТЕ. В името на това в българския баскетбол да има треньори при децата, които да отговарят на чертите на съвременната игра. Не ми хвърляйте прах в очите, че имаме МНОГО млади и добри треньори, защото нито виждам да са млади, нито виждам да са добри, нито да са повече от ШЕПА народ.

Ако са добри – къде е производството им? Дайте да видим колко конвертируема е продукцията им! Не може вечно да се крием зад удобното: НЯМА ПАРИ, ние сме малка държава! Не всичко е пари! И много по-малки от нас има, но къде са те, къде сме ние?

Време е ДА ЗАКРИВАТЕ, за да не берем ненужен срам и всяко лято да ни се подиграва цяла Европа, че сме заприличали наистина на баскетболния Гибралтар.

Време е да ДА ИНВЕСТИРАТЕ – търпение, възможности. В наистина смислени треньори, а не в Сульо и Пульо, пожелал да се упражнява върху децата на България.

Време е да ДА ТЪРСИТЕ – съвременните баскетболни Иван Абаджиевци. Достатъчно луди, за да причакват някой баскетболен Норайр Нурикян във входа на блока му и да досаждат на родителите му.

Време е ДА ИЗИСКВАТЕ – резултати. От треньорите. От клубовете. Да следите какво се случва във всяка школа, ако въобще има достойни да се нарекат такива. Да дърпате уши и да давате по някой ритник отзад на.

И после, г-н Глушков, ДАЙ БОЖЕ, да дойде време ДА ОТКРИВАТЕ.

Защото след 4 години максимум, ако това „после“ все още не е дошло, тогава, г-н Глушков, ще е време да си ходите.

Автор: Влади Лазарова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

Супер Боби избухна с 39 точки за Горжов

Борислава Христова е готова да накара баскетболна Европа да научи името й. Българката даде заявка за силна първа професионална година, след като през последните...

Синът на Адмирала ще играе в Адриатическата лига

Когато баща ти е сред най-ярките звезди на световния баскетбол през 90-те години на миналия век, ти имаш два избора: да избереш коренно различна...

Балкан без Божидар Аврамов в квалификациите за ШЛ

Балкан няма да може да разчита на един от най-добрите български играчи в квалификациите за Шампионската лига. Божидар Аврамов няма да участва в надпреварата...

Академик Пловдив се справи с Ямбол

Втора победа в предсезонната си подготовка фиксира Академик Пловдив. В своята зала “Сила” тимът на Йордан Янков се наложи над Ямбол с 85:78 в...