-12 C
София
сряда, декември 2, 2020
Начало България “Виолина иска баскетбол”

“Виолина иска баскетбол”

Не баскетболът, а леката атлетика е първата любов на гарда на Хасково

Всеки си има мечти, но съдбата понякога променя правилата. Дори съдбата обаче е безсилна, когато дочува следните думи:

Виолина иска баскетбол.

Те са изречени на ум от едно момиченце малко преди да влезе за първи път във физкултурния салон на пловдивско училище.

Днес, 16 години по-късно тя е красива, млада дама, която продължава да стиска здраво топката в ръце толкова силно, както и в онзи ден. Тя се казва Виолина Кочева и преди 3 дни бе избрана за MVP на Купата на България след фантастична игра, извела нейният Хасково до исторически първи трофей в турнира.

В битката за златото срещу Монтана гардът не получи нито секунда почивка от своя треньор Елена Станкова, а за 40 минути наниза 22 точки, между които 3 тройки, подаде 8 асистенции, овладя 4 борби и открадна 2 топки в защита. Именно нейните набези бяха преградата, която Монтана така и не успя да преодолее.

На 25, в десетия си пореден сезон при жените, Виолина получи за първи път наградата за Най-полезен играч. Когато чу името си в зала „Дружба”, не повярва. Помисли, че е грешка.

Благодаря за топлите думи и поздравления. Чувствам се поласкана”, проронва скромно баскетболистката след щедрото потупване по рамото от олимпийските вицешампионки от Москва’80 Евладия Славчева и Ваня Дерменджиева.

Купата с Хасково е трета в кариерата й след двете с Дунав през 2012 и 2013 г., но Вили я определя като „най-личната и най-важната”. В трибуните бяха най-близките й – родителите и приятеля й Мирослав. Те пътуват постоянно, за да са близо до нея. За отделеното време и стотиците изминати километри, Виолина им отговоря с простичкото, но заредено с любов “Благодаря!” (б.а. – всъщност това е най-честата дума, която гардът споменава при разговора ни).

Няма по-голяма награда за един треньор от това да вижда как негов състезател израства пред очите му. Попитайте дали е така Елена Станкова. Между четирите стени на зала „Дружба” Кочева получава търпение, което й помага да мине на следващото ниво в развитието си. Отплаща се с много старание, всеотдайност и желание.“Елена Станкова ми гласува огромно доверие. Даде ми възможност да играя така, както мога. Старах да оправдая очакванията и се радвам, че не я разочаровах. Преди всеки мач ми казва да бъда спокойна и да не спирам да движа топката. Да играя със самочувствие. Благодаря на нея, на Станислава и на цялото семейство Станкови, че винаги са зад мен”, казва Кочева.

Каква е тайната на Хасково?

В колектива. В него няма разделение на българки и чужденки. Всички си помагат и се подкрепят не само на терена, но и извън него. Сега мечтаят още по-силно. За титлата…

Радостина е сърцето на Хасково 2012”, категорична е Вили, отдавайки заслуженото на капитана на отбора Тина Димитрова: „Знае какво да каже, кога да го направи и по какъв начин, за да даде съвет, но без да обижда или да се кара.” Двете с Виолина знаят не само как да играят заедно, но и как да се забавляват на по баничка с боза.

За Виолина приятелството и партньорството с Радостина Димитрова е допълнено и от присъствието в Хасково на тяхната съотборничка от Дунав – Деляна Коева (б.а. – сестра на крилото на Спартак Плевен Константин Коев). Трите често се събират и извън залата. Последно го правят преди купата като нека Елена Станкова не се сърди, но отново не пропускат и баничките.

В Хасково се налага бърз стил. Това допада на Вили, която днес се чувства много по-подготвена, развивайки един от най-важните елементи в играта си – пробивите. Станкова обръща голямо внимание на индивидуалната работа с баскетболистките. Между четирите стени на зала „Дружба” Кочева получава търпение, което й помага да мине на следващото ниво в развитието си. Отплаща се с много старание, всеотдайност и желание.

Миналото лято гардът остава без отбор след като Дунав спира да съществува. Буцата в гърлото на Виолина идва от факта, че никой от ръководството, с изключение на един от членовете на Управителния съвет Младен Ганчев, не се свързва с баскетболистките.

Имаше момичета като Зори (Зорница Костова – б.а.) и Цуми (Цветомира Шаренкапова – б.а.), които заслужаваха поне един разговор. Мъчно ми е заради всички приятели, за публиката. Пазя в сърцето си страхотни моменти. В Русе оставих истински и верни приятели. Този град заслужава отбор като този, който беше нашият Дунав”, споделя Кочева. Край Дунава тя печели четири поредни титли с Георги Божков начело (2012-2015).

За човек, отдаден на баскетбола до мозъка на костите си като нея трофеите са най-голямата награда, която я кара да забрави всичко негативно по пътя към успеха. Възприема тази философия докато е под крилото на Божков. Под зоркия му поглед става по-дисциплинирана и по-смирена.

Качествата й са шлифовани в Рилски спортист, където гардът попада в ръцете на Ани Рудева, Красимира Банова и Иван Лепичев. Признава, че без тях, както и без усилията на президента на Рилецо инж. Петър Георгиев днес нямаше да е същата.

Благодаря им от цялата си душа. Самоков винаги ще има място в сърцето ми”, връща се назад във времето Вили, която прави първите си стъпки в баскетбола в Марица Пловдив, а след това продължава в Асеновец Асеновград.

Любовта към баскетбола открива в училище, благодарение на своя учителка – Маргарита Маринова. Тя събира деца за тренировки като приканва Виолина и съучениците й да се запишат след часовете. Същата вечер Кочева обявява пред родителите си: “Aз се записах на баскетбол“.

В малкия салон девойчето попива от знанията на Маринова, научава се да стреля и да държи здраво топката, участва в първи състезания. Сега, когато са минали толкова години пак не й е безразлично. Надява се, че е породила поне малко гордост в сърцето на първата си треньорка.

Не баскетболът, а леката атлетика е първата любов на Виолина. Тя дори печели сребърен медал с щафетата на училището. Като дете ходи и на джаз балет.

Еталонът й за баскетболист е Филип Виденов и всеки негов отбор през годините е бил и нейн любим отбор. Сега, разбира се, Вили обича вече само Хасково 2012.

Майката на Вили – Галя е маникюристка, а баща й Койчо се занимава със строителство, въпреки че преди време е бил боксьор, но след раждането на първата си дъщеря избира друга професия. Женското царство в дома на Кочеви се допълва от по-малката й сестра Наталия, която наскоро е вдигнала тежка сватба. Като малки и двете лудуват навън, обичат зимата, гонят се, скачат, дърпат си шаловете. Не стоят и далече от пакостите. Инати са и настояват на своето, а когато не го получат намират други начини. Фамилията се слави като единна и задружна, а празниците посреща винаги под един покрив и на една трапеза.

Помня, че като малки със сестра ми играхме зад блока и през 15 минути викахме на мама да ни пусне пари, за да си купим близалки и сладки. При петото поискване мама ме сряза, но това не ме отказа. Намерих дъвка на улицата и започнах сладичко да си я дъвча. След като се прибрах, майка ми попита откъде ми е дъвката, а аз й казах, че съм я намерила на земята. След това видя и сестра ми, която й разказа същата история. Сега ми смешно, но тогава със сигурност не ми е било”, разказва гардът на Хасково 2012.

Свободното си време в Хасково може да бъде открита на разходка в компанията най-вече на Деляна Коева и нейното куче Тара. Към тях често се присъединява и четириногият любимец на семейство Станкови – Джаро. Най-голямата гордост в клана Кочеви не обича ограниченията. Именно по тази причина Вили няма любим стил музика и слуша от всичко по много. Кулинарните й предпочитания са насочени към любимото й пиле с ориз.

За съжаление на мъжката част от аудиторията, сърцето на Виолина е заето. От 3 години тя споделя своите най-съкровени моменти с футболиста на Дунав Русе Мирослав Будинов.

Голямата й мечта е съвсем обикновена и лишена от егоизъм и финансови облаги:

Искам един ден, когато се погледна в огледалото, да съм горда от това, което съм постигнала. Моите мечти не са материални. Не искам да играя в най-добрите отбори. Искам да се чувствам удовлетворена и да знам, че съм оставила нещо след себе си.

P.S. На добър час, Вили! Продължавай да работиш и мечтите ще продължават да се сбъдват!

Снимки: LAP.BG и Личен архив

Виктория Петрова
"Някъде зад спортиста, който сте станал, и часовете тренировки и треньорите, които са ви натискали, е едно малко дете, което се влюби в играта и никога не погледна назад… играйте за него“, Миа Хам!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

Армани Милано се разправи с германци (видео)

КАКВО СЕ СЛУЧИ: Армани Милано триумфира за трети пореден път в Евролигата. Момчетата на Еторе Месина не срещнаха трудности срещу АЛБА Берлин след 75:55...

17 тройки стигнаха на АСВЕЛ срещу ПАО (видео)

КАКВО СЕ СЛУЧИ: АСВЕЛ показа, че няма да се предава пред никого в Евролигата. Селекцията на Ти Джей Паркър демонстрира успеваемост в стрелбата от...

Кемба Уокър пропуска старта на сезона в НБА

Една от звездите в НБА Кемба Уокър най-вероятно ще пропусне старта на сезона в НБА. Според медиите отвъд океана, през октомври гардът на Бостън...

Определиха съдиите за двубоите от 4 кръг в НБЛ

Вече са ясни съдиите за мачовете от 4 кръг в НБЛ. Двубоите от мъжкия ни елит се завръщат в края на седмицата след паузата...

Последно коментирани