2.4 C
София
петък, декември 8, 2023
НачалоБългария“Виолина иска баскетбол”

“Виолина иска баскетбол”

Не баскетболът, а леката атлетика е първата любов на гарда на Хасково

Всеки си има мечти, но съдбата понякога променя правилата. Дори съдбата обаче е безсилна, когато дочува следните думи:

Виолина иска баскетбол.

Те са изречени на ум от едно момиченце малко преди да влезе за първи път във физкултурния салон на пловдивско училище.

Днес, 16 години по-късно тя е красива, млада дама, която продължава да стиска здраво топката в ръце толкова силно, както и в онзи ден. Тя се казва Виолина Кочева и преди 3 дни бе избрана за MVP на Купата на България след фантастична игра, извела нейният Хасково до исторически първи трофей в турнира.

В битката за златото срещу Монтана гардът не получи нито секунда почивка от своя треньор Елена Станкова, а за 40 минути наниза 22 точки, между които 3 тройки, подаде 8 асистенции, овладя 4 борби и открадна 2 топки в защита. Именно нейните набези бяха преградата, която Монтана така и не успя да преодолее.

На 25, в десетия си пореден сезон при жените, Виолина получи за първи път наградата за Най-полезен играч. Когато чу името си в зала „Дружба”, не повярва. Помисли, че е грешка.

Благодаря за топлите думи и поздравления. Чувствам се поласкана”, проронва скромно баскетболистката след щедрото потупване по рамото от олимпийските вицешампионки от Москва’80 Евладия Славчева и Ваня Дерменджиева.

Купата с Хасково е трета в кариерата й след двете с Дунав през 2012 и 2013 г., но Вили я определя като „най-личната и най-важната”. В трибуните бяха най-близките й – родителите и приятеля й Мирослав. Те пътуват постоянно, за да са близо до нея. За отделеното време и стотиците изминати километри, Виолина им отговоря с простичкото, но заредено с любов “Благодаря!” (б.а. – всъщност това е най-честата дума, която гардът споменава при разговора ни).

Няма по-голяма награда за един треньор от това да вижда как негов състезател израства пред очите му. Попитайте дали е така Елена Станкова. Между четирите стени на зала „Дружба” Кочева получава търпение, което й помага да мине на следващото ниво в развитието си. Отплаща се с много старание, всеотдайност и желание.“Елена Станкова ми гласува огромно доверие. Даде ми възможност да играя така, както мога. Старах да оправдая очакванията и се радвам, че не я разочаровах. Преди всеки мач ми казва да бъда спокойна и да не спирам да движа топката. Да играя със самочувствие. Благодаря на нея, на Станислава и на цялото семейство Станкови, че винаги са зад мен”, казва Кочева.

Каква е тайната на Хасково?

В колектива. В него няма разделение на българки и чужденки. Всички си помагат и се подкрепят не само на терена, но и извън него. Сега мечтаят още по-силно. За титлата…

Радостина е сърцето на Хасково 2012”, категорична е Вили, отдавайки заслуженото на капитана на отбора Тина Димитрова: „Знае какво да каже, кога да го направи и по какъв начин, за да даде съвет, но без да обижда или да се кара.” Двете с Виолина знаят не само как да играят заедно, но и как да се забавляват на по баничка с боза.

За Виолина приятелството и партньорството с Радостина Димитрова е допълнено и от присъствието в Хасково на тяхната съотборничка от Дунав – Деляна Коева (б.а. – сестра на крилото на Спартак Плевен Константин Коев). Трите често се събират и извън залата. Последно го правят преди купата като нека Елена Станкова не се сърди, но отново не пропускат и баничките.

В Хасково се налага бърз стил. Това допада на Вили, която днес се чувства много по-подготвена, развивайки един от най-важните елементи в играта си – пробивите. Станкова обръща голямо внимание на индивидуалната работа с баскетболистките. Между четирите стени на зала „Дружба” Кочева получава търпение, което й помага да мине на следващото ниво в развитието си. Отплаща се с много старание, всеотдайност и желание.

Миналото лято гардът остава без отбор след като Дунав спира да съществува. Буцата в гърлото на Виолина идва от факта, че никой от ръководството, с изключение на един от членовете на Управителния съвет Младен Ганчев, не се свързва с баскетболистките.

Имаше момичета като Зори (Зорница Костова – б.а.) и Цуми (Цветомира Шаренкапова – б.а.), които заслужаваха поне един разговор. Мъчно ми е заради всички приятели, за публиката. Пазя в сърцето си страхотни моменти. В Русе оставих истински и верни приятели. Този град заслужава отбор като този, който беше нашият Дунав”, споделя Кочева. Край Дунава тя печели четири поредни титли с Георги Божков начело (2012-2015).

За човек, отдаден на баскетбола до мозъка на костите си като нея трофеите са най-голямата награда, която я кара да забрави всичко негативно по пътя към успеха. Възприема тази философия докато е под крилото на Божков. Под зоркия му поглед става по-дисциплинирана и по-смирена.

Качествата й са шлифовани в Рилски спортист, където гардът попада в ръцете на Ани Рудева, Красимира Банова и Иван Лепичев. Признава, че без тях, както и без усилията на президента на Рилецо инж. Петър Георгиев днес нямаше да е същата.

Благодаря им от цялата си душа. Самоков винаги ще има място в сърцето ми”, връща се назад във времето Вили, която прави първите си стъпки в баскетбола в Марица Пловдив, а след това продължава в Асеновец Асеновград.

Любовта към баскетбола открива в училище, благодарение на своя учителка – Маргарита Маринова. Тя събира деца за тренировки като приканва Виолина и съучениците й да се запишат след часовете. Същата вечер Кочева обявява пред родителите си: “Aз се записах на баскетбол“.

В малкия салон девойчето попива от знанията на Маринова, научава се да стреля и да държи здраво топката, участва в първи състезания. Сега, когато са минали толкова години пак не й е безразлично. Надява се, че е породила поне малко гордост в сърцето на първата си треньорка.

Не баскетболът, а леката атлетика е първата любов на Виолина. Тя дори печели сребърен медал с щафетата на училището. Като дете ходи и на джаз балет.

Еталонът й за баскетболист е Филип Виденов и всеки негов отбор през годините е бил и нейн любим отбор. Сега, разбира се, Вили обича вече само Хасково 2012.

Майката на Вили – Галя е маникюристка, а баща й Койчо се занимава със строителство, въпреки че преди време е бил боксьор, но след раждането на първата си дъщеря избира друга професия. Женското царство в дома на Кочеви се допълва от по-малката й сестра Наталия, която наскоро е вдигнала тежка сватба. Като малки и двете лудуват навън, обичат зимата, гонят се, скачат, дърпат си шаловете. Не стоят и далече от пакостите. Инати са и настояват на своето, а когато не го получат намират други начини. Фамилията се слави като единна и задружна, а празниците посреща винаги под един покрив и на една трапеза.

Помня, че като малки със сестра ми играхме зад блока и през 15 минути викахме на мама да ни пусне пари, за да си купим близалки и сладки. При петото поискване мама ме сряза, но това не ме отказа. Намерих дъвка на улицата и започнах сладичко да си я дъвча. След като се прибрах, майка ми попита откъде ми е дъвката, а аз й казах, че съм я намерила на земята. След това видя и сестра ми, която й разказа същата история. Сега ми смешно, но тогава със сигурност не ми е било”, разказва гардът на Хасково 2012.

Свободното си време в Хасково може да бъде открита на разходка в компанията най-вече на Деляна Коева и нейното куче Тара. Към тях често се присъединява и четириногият любимец на семейство Станкови – Джаро. Най-голямата гордост в клана Кочеви не обича ограниченията. Именно по тази причина Вили няма любим стил музика и слуша от всичко по много. Кулинарните й предпочитания са насочени към любимото й пиле с ориз.

За съжаление на мъжката част от аудиторията, сърцето на Виолина е заето. От 3 години тя споделя своите най-съкровени моменти с футболиста на Дунав Русе Мирослав Будинов.

Голямата й мечта е съвсем обикновена и лишена от егоизъм и финансови облаги:

Искам един ден, когато се погледна в огледалото, да съм горда от това, което съм постигнала. Моите мечти не са материални. Не искам да играя в най-добрите отбори. Искам да се чувствам удовлетворена и да знам, че съм оставила нещо след себе си.

P.S. На добър час, Вили! Продължавай да работиш и мечтите ще продължават да се сбъдват!

Снимки: LAP.BG и Личен архив

Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани