13.9 C
София
понеделник, май 20, 2024
НачалоБългарияВероника Джикова пред BBALL.BG: Усещането, когато печелиш и постигаш целите си е...

Вероника Джикова пред BBALL.BG: Усещането, когато печелиш и постигаш целите си е неописуемо

Благодаря на всеки един мой шести играч, казва още носителката на Купата на България

Краят на 2023/2024 в Самоков донесе и край на кариерата на Вероника Джикова. Гардът приключи сезона с Купа на България с Рилски спортист, както и с бронз в женското първенство.

Пред BBALL.BG Вероника Джикова сподели как е взела това решение, с какви емоции се разделя с играта и какви съвети дава на младите състезателки. Ето какво сподели тя:

– С последния мач за сезона на Рилски спортист сложихте край на кариерата си. Как се стигна до това решение? 

– Никога няма подходящо време за край на една кариера. За един спортист това не е лесно решение, защото никога не спира да гори за любимата игра, но идва един момент, в който трябва да се предприеме тази крачка и да се съсредоточи към други важни неща в личен план. 

– Каква е вашата равносметка за последната година с отбора от Самоков? 

– Смятам, че последната година беше най-успешната година досега за женския отбор на Самоков – златна купа на България и трето място в първенството. С много упоритост, труд и желание този сезон беше начало на промяната в женския баскетбол в Самоков след дългогодишно отсъствие. 

– Какви съвети бихте дали на младите състезателки, които сега вървят по вашия път? 

– Да бъдат много упорити и взискателни първо към себе си и след това към съотборничките си. Да бъдат непримирими и винаги да искат да надграждат това, което са постигнали. Да следват мечтите си и да ги преследват независимо от трудностите и пречките по пътя, защото винаги ще има нещо или някой, който ще иска да им попречи! Борете се, мили момичета, бъдете смели и дерзайте! 

– Преминали сте през тимове както в България, така и в чужбина. Има ли момент в кариерата си, който бихте отличили и никога няма да забравите? 

– Всеки един момент е бил значим за мен и незабравим. Всяко едно положително преживяване е повлияло по такъв начин, че не бих го забравила, както в чужбина, така и в България. Всеки спечелен медал, всяко ново запознанство, приятелите, които остават за цял живот, местата, които съм посетила благодарение на баскетбола. Моментите са много, но никога не се забравя първият ден, в който един състезател стъпва в залата и съответно последният изигран мач, и емоцията от преживяното през годините. Тя е най-силна накрая! 

– А такъв, който искате да не си спомняте… 

– Както хубави моменти, така и лошите не липсват, няма такава кариера без спадове и моменти, които искат да се забравят, но точно тези негативни преживявания изграждат характер и те правят по-издръжлив. Разбира се, че ти се иска да забравиш, но те само ти дават урок и продължаваш по-силен от всякога. 

– От кои треньори в българския баскетбол сте научили най-много? Бихте ли искали да им кажете нещо? 

– Първо, разбира се първата ми треньорка Невена Петкова, Бог да я прости, която запали още повече любовта ми към баскетбола. Невероятен човек! След това от Ани Рудева, която изгради навици и дисциплина и ме научи да бъда непримиримa и винаги да искам да уча повече, и да надграждам. От Иван Лепичев, който ме научи как да играя на по-високо ниво, доизгради навиците и професионалното ми мислене като състезател и човек. Това е един много смел човек, който не го беше страх да бъде иноватор и въпреки че ни учеше на много, той самият не спираше да се учи. Всеки един треньор ми е помогнал да науча нещо, но това са тримата треньори, които безкрайно много уважавам и ценя.

Искам да им кажа едно огромно Благодаря. Благодаря ви, че имах честта да работя с вас и да ви познавам. Вие ме направихте това, което съм днес, заедно със семейството ми! И накрая, но не на последно място, искам да благодаря и на треньора, с когото работих последните две години. Това е Маргарита Маринкова. Благодаря за търпението, което имаше и за железните нервите, които й позволиха да ме изтърпи до края. Пожелавам й още по-големи успехи с тези невероятни момичета. Можеш много, вярвай! 

– Какво дава и какво взема баскетбола? 

– Баскетболът дава емоция, която човек, който никога не е спортувал не може да разбере. Усещането, когато печелиш и постигаш целите си е неописуемо. Дава приятелства до живот! Взема от времето ти за прекарване със семейството и приятелите ти. Изискват се много лишения в личен план, но когато тегля чертата накрая, всичко си е заслужавало.  

– Ще остане ли Вероника Джикова близо до играта и в бъдеще? 

– Играта няма как да стои дълго време далеч от Вероника Джикова! 

– Какво бихте казали на феновете, които са ви подкрепяли през цялата ви кариера?  

– Най-големите ми фенове са семейството ми, както на всеки състезател. Най-верният ми фен е моята баба! Разбира се има и други хора, които безкрайно уважавам! Искам да кажа на всички “Благодаря от все сърце”! 

Не знам дали феновете осъзнават, колко са важни за един състезател, как в един момент, в който си мислиш, че всичко е загубено, феновете могат да те вдигнат. Неслучайно се наричат шестият играч! Благодаря на всеки един мой шести играч, без вас моментите на радост нямаше да са толкова щастливи, а моментите на тъга по-лесно преодолими! Благодаря!  

Тук ще използвам и момента да благодаря на г-н Петър Георгиев, без когото баскетбол в Самоков нямаше да има, и на г-н Борислав Чилингиров, за подкрепата през всички тези години. Респект към това, което правят. 

Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани