8 C
София
събота, февруари 27, 2021
Начало Национални отбори България на Евробаскет 2022 - за вярата, трудния път и надеждата за...

България на Евробаскет 2022 – за вярата, трудния път и надеждата за бъдещето

Когато си паднал, имаш два варианта – или да се изправиш и да докажеш на всички, че грешат или просто да се предадеш

България приключи квалификационен цикъл в повече от позитивен тон. Нещо, което не се бе случвало на представителния ни мъжки тим през последното десетилетие. Доста дълго време нали?!

Думи като “подвиг”, “чудо” и “изненада” изникват в умовете на всички, които миналата събота съпреживяха, макар и от хиляди километри, с националите всеки един кош, всяка една борба и всеки спечелен сантиметър от паркета в битката с Латвия. Петият от Евробаскет 2017 няма да играе на следващия шампионат на Стария континент за първи път от 1999 г. насам, а вината за това е на “лъвовете”. Шапки долу! 

Как започна всичко

Всъщност, началото бе поставено преди около година след спечелена епична драма с две продължения за 110:106 отново над същата тази Латвия или само няколко дни, след като националите не бяха далече и от победа над Гърция в Патра. Но да се върнем на онзи февруарски ден в Ботевград, някои ще кажат, че латвийците били без най-добрите си играчи. Само че и България нямаше Александър Везенков. Сега за Латвия играха Янис Тима и Дайрис Бертанс, но като че ли тази Латвия не може да се доближи дори на половина до онази, което бе сразена в наистина тежък сблъсък на български земя. Може би сега в латвийския лагер всички си мислеха, че Тима и Бертанс ще им свършат работата, но и това не стана. И не се получи по няколко причини: първо, защото България показа страхотна игра в защита в последната част, което е резултат от отборни усилия и колективен дух, и второ, защото извадихме пердета като Дий Бост, натрупал солиден стаж по европейските терени през последните години и доказал неведнъж колко е полезен на отбора, и Павлин Иванов, който изглежда като прероден през последните месеци, а тук заслугата е и на треньорския щаб в клубния му отбор Рилски спортист. В онези последни минути в Рига преди няколко вечери гардът имаше онзи пламък в очите, безпардонен и безпощаден инстинкт на хищник, напомнящ ми на големия Филип Виденов. Няма как да не споменем и усилията на Димитър Димитров, чийто опит в Европа с Балкан определено си казва думата, и Деян Карамфилов, който не се отказва дори в ситуации, изглеждащи безнадеждни.

Този, който предизвиква Съдбата, обикновено си пати

В българския лагер през последната 10 дни изтърпяха доста. Първо, латвийците ги предизвикаха с видео, в което се биеха в гърдите, че разликата от 6 точки не била кой знае какъв проблем за тях. Видиш ли, че именно тези 6 точки дават спокойствие на България. Не спряха дотук, ами намесиха и женският национален отбор, чиято загуба от Гърция с 18 точки в квалификациите в Любляна лиши от участие на европейското през лятото дамската формация на Латвия.

Дори и загубата от България с 65:66 в Рига не им бе достатъчна, а надменното им поведение достигна нови висини, след като крилото на Латвия Роландс Фрейманис нарече представителния ни тим “български фермери”. Всъщност, латвийците сами предизвикаха собствената си участ и могат да се сърдят само и единствено на себе си. А обидите, те не отиват на тим, завършил в Топ 5 на последния шампионат на Стария континент.

За героите

Но да се върнем към тези, които заслужават да им се обръща внимание. Последната година определено е влакче на ужасите за Росен Барчовски и националите. Въпреки изпълнените с изпитания, контузии и болести 12 месеца, тимът на българския специалист доказа няколко неща. Първото и най-важно е, че България може да се сражава и то храбро и да печели, когато се налага дори и без Александър Везенков, чието присъствие в лагера ни внася спокойствие и лекота в играта. С него, разбира се, класата в състава ни е доста по-висока, а той навъртя и солиден опит по европейските терени с екипите на Олимпиакос и Барселона. Барчовски продължи линията, която Любо Минчев се опитваше да налага с колектива и отборната, екипна работа. Наставникът успя да внуши на своите играчи, че всяко едно усилие, всяко едно действие, независимо от кого е направено, има смисъл. И когато събереш положеното старание от целия отбор, накрая получаваш това, което носи удовлетворение. Третото нещо, което направи впечатление в тази квалификации е, че България успя да затвори завързан мач. Направи го два пъти всъщност, а това значи, че в отбора има характер, хъс и воля за битка до последната секунда.

Слабостите

В лагера на националния ни отбор със сигурност са си взели бележка и са си извадили необходимите поуки от изпуснатите шансове срещу Гърция в Патра и от профуканата разлика в редовното време в Сараево срещу южните ни съседи. Това е нещо, което нашите трябва да изчистят в представянето си до европейското, а за това имат около година и половина. Поражението от Босна и Херцеговина с 49:88 няма как да не им е тежало, а то може да бъде отдадено в голяма степен и на това, че България не можеше да разчита на половин отбор от играчи, които през ноември се оказаха болни или контузени. Нашите донякъде бяха неподготвени и за доста агресивната игра на селекцията на Ведран Боснич, чийто тим може и да нямаше Юсуф Нуркич и Джанан Муса в тези квалификации, но показа, че е готов да разкъсва, ако усети дори за момент слабост отсреща. Неслучайно босненците завършиха първи в групата само с 1 поражение. Истината е, че България трябва да си вярва повече, дори срещу отбори като Босна и Херцеговина и Гърция, защото на терена не играят имената, написани на екипите. А както каза Везенков наскоро, там печели този, който повече го иска.

Критиките като гориво

Още една червена точка за Росен Барчовски, неговия щаб и момчетата, с които работи в тези квалификации. След загубите в Сараево националите отнесоха немалка порция критики, но пък направиха единственото правилно нещо, което трябваше да сторят. Използваха всичко това като гориво, което явно е движило подготовката им за това, което ги чакаше в Рига. Защото когато си паднал, имаш два варианта – или да се изправиш и да докажеш на всички, че грешат или просто да се предадеш и да признаеш, че другите са прави. Е, това е още една малка победа за “лъвовете”, които сами бяха наясно, че не са много хората в България, които вярват, че ще се класират на европейско. Нямаше и нужда, важно е когато никой друг не ти вярва, ти сам да повярваш. А когато събереш 15 човека, които си вярват, помагат си и се подкрепят, тогава е лесно да накараш всички останали да повярват. Това е ценен урок.

Лъч светлина

Класирането на Евробаскет 2022 е огромен успех за българския баскетбол, но още по-голяма надежда дава играч като Константин Костадинов. Крилото от школата на Реал Мадрид притежава всичко необходимо един ден да се превърне в основна фигура в националния отбор. В това се убедиха всички, които наблюдаваха дебютния му двубой срещу Босна и Херцеговина, в който той вкара 11 точки, показвайки че не се притеснява да стреля от разстояние, но и опитваше постоянно да бъде полезен на колегите си и да следва наставленията на треньорите. Константин Костадинов може и трябва да е пример за младите играчи, че стига да искат нещо, могат да го постигнат само и единствено чрез упорита работа в залата и слушайки наставленията, които получава от по-опитните. Пореден точен удар за Барчовски, който не сбърка с избора на едно ненавършило 17-години момче, което не се уплаши дори и срещу доста по-обиграни от него съперници при мъжете.

Ако оставим радостта от класирането и погледнем малко по-глобално на нещата, този успех трябва да бъде използван максимално от федерация, треньори, играчи, ръководители. Подрастващите вече имат своите герои в лицата на момчетата от националния отбор, сега от вас зависи в следващата година и половина да го използвате максимално и да накарате колкото се може повече деца да влязат в залите, защото това е бъдещето. Това е начинът след 10 години България да има още момчета като Константин Костадинов, с които да се гордеем пред света.

Топката е във вашите ръце!!!  

Виктория Петрова
"Някъде зад спортиста, който сте станал, и часовете тренировки и треньорите, които са ви натискали, е едно малко дете, което се влюби в играта и никога не погледна назад… играйте за него“, Миа Хам!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

Васил Евтимов: Просто трябва да използваме този мач като мотивация

„Просто влязохме много лошо в мача. Поведоха ни с 36:18 след първата част. Не може така да се започва един двубой. Все пак Балкан...

Йовица Арсич: Нормално е да има спадове в играта

“Черноморец започнаха мача с доста грешки, които ни дадоха възможност да вкараме лесни тройки на транзиция и при някои контраатаки. Те имат заслуга, защото...

Александър Дяковски: Разликата дойде от началните минути

„За съжаление отворихме мача по същия начин, както го направихме и при последната ни визита в Стара Загора. Имам предвид, че за кратко изостанахме...

Любо Минчев недоволен от начина на игра на Берое срещу Спартак

“Единственото, което имам да кажа за този двубой, е, че не съм доволен от начина, по който играхме в тази среща”, бе коментарът на...

Последно коментирани