Quantcast
Политехника представи НАЛБ в Сърбия

Водещи заглавия

Най-четени

Фейсбук статус

ДНЕВНИК EuroBasket 2017

BBALL.BG избра за Вас акцентите на деня от Евробаскет 2017

“Дневник ЕuroBasket 2017” продължава да Ви предлага най-интересното от шампионата

Рубрики

Блогъри

“Ain't no sunshine, … only darkness every day”

“Ain't no sunshine, … only darkness every day” Една популярна песен, започва с думите “Ain't no sunshine, … only darkness every day” (превод – “Няма вече слънце .. само мрак всеки ден”), а те са напълно подходящи за случващото в българския баскетбол в последно време. Вчерашният 11 януари бе посветен на думата “благодаря”, но се оказа, че ние, които ни пука какво става под двата коша, нямаше повод да я използваме. Вчера един шампион сдаде короната си, но без битка на терена. Хасково 2012 напусна първенството, заради причини, които до този момент остават неясни, освен казаното пред медиите “считаме за недопустимо упражняването на натиск, отправянето на заплахи и неетичното поведение от страна на конкуренти”. Това бе пореден удар по и без това намиращият се в тежко състояние женски баскетбол, а реакция на г-н Георги Глушков и федерацията нямаше, освен отчитане на ситуацията. Не стига това, но и цялата Треньорска комисия си подава оставката начело с председателя й Любомир Минчев, а като причина изтъкна незачитане на мнението й при определянето на треньори при подрастващите. Реакцията отново няма. Стига де! Девет човека си подават оставките, шампион и носител на Купата на България напуска първенството и единственото, което следва е… мълчание! Мислех си да замълча и аз, но след вчера не се сдържах и бих искала да кажа няколко неща, защото не смятам, че нещата се оправят и въобще вървят в някаква посока, ако просто мълчим. Мисля, че каквито и проблеми да има и колкото и големи да са те, единственият път за разрешаването им е този на диалога и намирането на общо решение. Не, че на г-н Глушков му пука какво мислят за него журналистите. Той е над тези неща. Вярвам, че за да върви българския баскетбол напред неговите “играчи” трябва да вървят ЗАЕДНО, като един “отбор”, но и да гледат в една посока. Явно нищо от това, вие г-н Глушков и вашите колеги от федерацията не приемате за важно. Знаете ли, страшно е, когато някой в интелигентна игра като баскетбола използва думи като “заплахи”, “упражняване на натиск” и “неетично поведение”, но още по-страшното е, когато куп треньори начело с националния селекционер остават с усещането, че нямат вашето доверие и подкрепа. Нима не са го заслужили? Не търся отговор. Вече не. Търсих го вчера. Истината, че докато подобни неща се случват в българския баскетбол, слънце в него няма да има. Още по-малко място за благодарности. Що се отнася до подрастващите се надявам само вашите избори да са правилни, защото резултати от 42:99 не отиват на страна, която е играла финал на европейско при мъжете (б.а. – макар и през далечната вече 1957 г.), и шампион при жените на Стария континент през 1958 г., втора на световното през 1959 г. и на Олимпиадата през 1980 г. Времето е добър съдник, а аз съм склонна да ви давам още един шанс и в края на лятото да теглим чертата на свършеното. Пожелавам Ви, г-н Глушков, тогава положителното да е повече от отрицателното. Дано да се случи, тъй като както знаете, вчерашното днес е днешното утре, и дано това утре да бъде лъч светлина за българския баскетбол и националния отбор и иначе пак ще си припяваме познатия рефрен “Ain't no sunshine, … only darkness every day”! P.S. А междувременно, г-н Глушков, като за начало би било хубаво да започнете да си вдигате телефона. И да връщате обаждания на журналистите. Може пък да искаме да ви честитим рождения ден?! Защото българските журналисти в последните години са много по-толерантни и търпеливи, отколкото вие самият заслужавате. Мишкуването ви по телефона е само във ваша вреда и излъчва само едно послание - страхливост, нерешителност и липса на куража, какъвто всеки един достоен управленец би трябвало да притежава.  А вие сте достоен управленец, нали г-н Глушков?

12.01.2018 г. | Блогъри

Да си спомним за Ваня Войнова

Днес, 27-ми декември 2017 г., Ваня Войнова щеше да навърши 83. Щеше да се радва на празничната компания на съпруга си, децата си, внуците си. Нея обаче я няма от почти четвърт век. Но това не означава, че типично по български, не бива да си я спомняме. Ние, в BBALL.bg, опитваме паметта ни да не бъде къса. Защото такива като Войнова отдавна вече няма. Защото децата, които играят баскетбол у нас, масово не познават историята на този спорт и нейните герои. Няма кой да им разказва. Няма кой да им показва. Може би има, но тези, от които зависи - нехаят. Считат го за неважно и за губене на ценното им лично време. Днес, навръх Стефановден, решихме да ви припомним едно четиво, публикувано преди десетина години. То е посветено на бялата лястовица Войнова и на притчата за забравата. И така, следващите редове са за вас - всички онези, които обичате да помните и да си припомняте... Би било много хубаво, ако бащата на Ваня Войнова можеше да види къде е новият дом на най-великата българска баскетболистка за всички времена. Тетрадка, събрала цялата история на дъщеря му – от първите й стъпки под коша, до сбогуването й, е последната придобивка на Музея на баскетбола в Мадрид. Всички статии и снимки, публикувани в родния печат и в Европа, вече ще стоят до анцунга на Бил Ръсел, фланелката на Лиляна Ронкети, топката с автограф на Дражен Петрович.   Във витрината на ФИБА Клас 2007, Войнова досега си нямаше нищо свое. (б.а. всяка година Международната федерация по баскетбол приема в своята Зала на славата нови и нови имена, някои от тях, както Войнова, посмъртно).   „Феноменално, този албум няма стойност", заяви директорът на фондация „Педро Ферандис" – Рамон Браво. Бившият треньор прие реликвата насред библиотеката, носеща името на наскоро починалия почетен президент на МОК Хуан Антонио Самаранч. Тетрадката, която е с над 60-годишна история пристигна в испанската столица с изричното съгласие на семейството на Войнова. И по инициатива на дъщеря й Ивета. Тя убеди фамилията, че последният спомен от майка й трябва да бъде завещан на следващите поколения. А какво по-подходящо място от единствения в Европа музей, посветен на баскетбола.     Всъщност, Ваня Войнова не е сама в сградата с име „Борислав Станкович". Там от преди година е и другият българин - Артеник Арабаджиян. Международният съдия е част от Клас 2009 на ФИБА. За разлика от Войнова обаче той дочака този миг на признание. Във витрината на Арабаджиян има негови снимки от мачове, които е ръководил на олимпийски игри, от испанската лига и в Италия, редом до местната легенда Дино Менегин. Две от арбитърските му свирки също са изложени.     Един от най-известните треньори на баскетболна Испания – Педро Ферандис поставя основите на фондацията през 1991 г. Днес, в квартала, където е родена холивудската звезда Пенелопе Крус – Алкобендас, на бул. „Олимпийски", най-красивата сграда, е тази на Музея на баскетбола. Няма как да го сбъркате.   „За онзи, който измисли играта" – огромен плакат с лика на Джеймс Нейсмит ви посреща от входа. Баскетболът не е единствения главен герой в този параклис на спорта. Оригиналните факели от всички олимпийски игри, с изключение на Хелзинки през 1952 г., са само прелюдия към всичко, което ви очаква вътре. 14 000 тома спортна литература, оригиналът на първия в света правилник по баскетбол, анцунгът на Майкъл Джордън от Барселона 92, кецовете на Шакил О Нийл, всички потници на испанския идол Пау Гасол, внушителните маратонки и фланелката на съветското страшилище Уляна Семьонова...     След 5 минути вече сте в транс. След 15 не помните как се казвате и още по-лошо, не помните какво сте видяли. Точно, както се случи с приносителките на тетрадката на Ваня Войнова – кореспондентът на БНР в Мадрид Елисавета Шидерска и Владислава Лазарова от РИНГ.БГ.   ТОВА Е ТЯ Ваня Войнова е родена на 27 декември 1934 г. в София. Носител на 15 общо и на 12 поредни титли на България със Славия (1953-1963), както и на 10 купи на страната. Двукратна носителка на Купата на европейските шампиони (КЕШ) със Славия (1959 r 1963). Участва на три световни първенства, от които се завръща с два медала - сребро от Москва 1959 и бронз от Перо 1964 г. Избрана за най-добър център на шампионата на планетата в руската столица. Тя е и първият носител на наградата Спортист на годината на вестник "Народен спорт" у нас през 1958 г. Връх в кариерата й с женския национален отбор е спечелването на европейската титла в Лодз 1958, където отново става център №1 на турнира. През 2001 г. е приета посмъртно в световната баскетболна Зала на славата в Ноксвил, щата Тенеси в САЩ. Наградата й приема нейният син Росен Барчовски.  

27.12.2017 г. | Блогъри