Късата памет на българския баскетбол
1 април 2018 г. Ден на шегата.
Балкан пусна петима чужденци на игрището срещу Академик Бултекс 99. В крайна сметка би с 86:76.
2 април 2018 г. В Балкан не им е до шеги.
Комисията по контестации се произнесе: служебна загуба след установено фактическо нарушение на Правилника, който задружно бе приет от Управителния съвет на федерацията през есента.
5 април 2018 г. Вече на никого не му е смешно.
Балкан свика пресконференция и обяви, че ще обжалва. Доколко навременна и морална е реакцията на “зелените”, не смеем да гадаем. Но фактите говорят - поне е основателна.
Заветният чл. 74, който гласи:
„по време на игра, на терена трябва да има минимум 1 състезател, който има право да играе за Националния отбор на България и не е придобил българско гражданство по натурализация…“
бе разтълкуван от президента на Балкан Михаил Михайлов като неналагащ с нищо изискването за минимум един играч със съответния статут да се отнася за всеки от отборите по отделно.
Така е. Г-н Михайлов на хартия изглежда прав. В Наредбата, той, в стремежа си да оправдае гафа, открива пробойна, която наистина блести като бели гащи на простор.
Въпросът тук е друг:
Защо, щом сте наясно с тази неточност в детайли, мълчахте, докато не се появи повод да повдигнете темата?
- Може би, защото всеки в българския баскетбол дърпа чергата към себе си?
- Или защото и г-н Михайлов, и адвокатите, и съветниците на Балкан за първи път забиват нос в детайлите на Наредбата, просто защото сега им се налага?!
Има и друго, което е по-неприятно. На практика, Михаил Михайлов като ръководител на Балкан – клуб с традиции и история, показва как НЕ ТРЯБВА да се държат големите в спорта: да допуснеш грешка и да не можеш след това да си я признаеш, излъчва липса на достойнство. Признак е дори на съмнителна чест.
А баскетболът е игра за достойни хора, или поне все още ни не иска да вярваме, че е така.
Иначе, въпросите крещят да бъдат зададени и то не към Балкан.
Кой написа текста към Наредбата?
Защо повече от шест месеца никой от властимащите в централата не забеляза неточната формулировка на чл. 74?
Кой гласува “за” и “против” текст, който крие “подводни камъни”?
Преди или след гласуването му бе формулирана промяната на предходния правилник?
Ако отговорът на предходния ми въпрос е “След”, кои от Вас, господа членове на Управителния съвет, приеха поправката без да са видели конкретната й формулировка?
Докога така?!
Поправката в член 74 е приета на 17 септември на УС на федерацията. „За” служебна загуба при петима чужденци на терена по едно и също време гласуват осем (ОСЕМ!!!) от деветте клуба в НБЛ. И Балкан е един от тях...
И слeд като веднъж си вдигнал ръката си в знак на съгласие, няма как плачът ти половин година по-късно да не звучи смешно. На Балкан и тук паметта изглежда къса. Да не говорим, че Балкан е единственият клуб в НБЛ, който ползва услугите точно на петима чужденци този сезон.
Колкото до липсата на здрава мисъл и старание, престъпното недоглеждане и безхаберното приемане на закони за управлението на спорт, който у нас винаги е имал претенциите, че се управлява от интелигентни, образовани и съвестни личности...
НЕ Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ.
А от опит ни се струва и че няма да е за последен.
Кой знае още колко бомби със закъснител тиктакат в Наредбата и във всички нормативни документи на федерацията и на лигата. Ще разберем само, когато някой отново се опитва да излезе по-праведен от папата.
Като например един печално известен президент, на когото на хартия му се иска да управлява клуб от НБА, но обувките му реално газят българска кал, и който преди време ехидно обясни, че след като нещо не му е забранено, то значи му е разрешено.
Между другото, ставаше въпрос за едни отказани журналистически акредитации. Прецедент, неразрешен като казус и до днес, а убедени сме, че ако и ние заровим нос в Наредбата на НБЛ, то и досега няма да намерим точка, точица, или член, защитаващ правата на медиите, на които никой по света, никъде и по никакъв повод няма право да отказва достъп – суверенно право на упражняване на труд, защитено в миналия век от хартата на Международния олимпийски комитет.
P.S. Светли празници, дами и господа! Великден е. Да бъдем смирени. И да не ни е чак толкова къса паметта.
05.04.2018 г. | Блогъри