Quantcast
Шейн Гибсън: Публиката ни помогна за този аванс срещу Куманово

Водещи заглавия

Най-четени

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

Блогъри

Пътят на Везенков - от Никозия до Бруклин

Александър Везенков - името, благодарение на което България отново стои гордо върху баскетболната карта не само на Европа, но и на света. Историята не е от днес. Историята започна преди години в Гърция, когато той бе кльощаво хлапе, с талант и хъс. От мига, в който Арис му помогна да полети, скаути от НБА прелитаха всяка седмица Атлантика, за да записват в дебелите си тефтери какво може детето-чудо, което с търпение и постоянство се превърна в мъж. Рано тази сутрин, в 7:05 часа наше време, той стана първият българин, изтеглен в драфта. Бруклин Нетс го взе под №57. Това, което го прави така различен, обаче, са чисто човешките му ценности и скромност. Успехът се случва първо в главата, казват. Е, в тази на Везенков изглежда подредено. И така, да започнем отначало. НАЧАЛОТО... Александър Везенков-младши проплаква за пръв път на 6 август 1995 г. в Никозия, Кипър, където баща му Сашо играе след 1989 г. Искрата обаче пламва през 2005 г., когато Панатинайкос печели Евролигата и в успеха на „детелините”, с които по-късно също пресича пътя си, вижда смисъл да се занимава по-сериозно с баскетбол. Везенков е само на 10. По това време живее със семейството си в Кипър, а у дома дори нямат кабелна телевизия, за да гледа любимците си. Баща му го води в квартално кафене, за да следят ПАО. Там малкият попива от екрана и лека-полека осъзнава, че мястото му е в залата, където е проходил, където е гледал татко му да играе и да побеждава. ЕВРОПА Александър израства в школата на Арис, където го привличат едва 14-годишен, записват го в елитна американска гимназия в града и той тръгва с малки крачки към върха. Когато е на 16 дебютира при мъжете, a на 17 вече става фактор, с който всички се съобразяват. Всъщност, професионалната му кариера започва през 2011 г. През август 2013-а удължава договора си с клуба за още три години, макар пред него да стои и възможността да играе колежански баскетбол в елитния отвъд Океана университет Ксавиер.  Безброй скаути на редица отбори от Стария континент и НБА правят пътека до Солун, за да наблюдават отблизо изявите му. През 2014 г. следва лято на спекулации и догатки чий екип ще облече крилото, особено след фурора, който направи на Европейското първенство за младежи до 20 г. на остров Крит. В крайна сметка Везенков казва „Не” на 4-годишен договор с ПАО и остана верен на Арис. Година по-късно за подписа му се бореха Барселона, Реал Мадрид, Фенербахче, ЦСКА Москва, Макаби Тел Авив, Анадолу Ефес, Панатинайкос. На 31 юли 2015 г. любимият левичар на баскетболна България, избра да парафира 4-годишен контракт на стойност 2 млн. евро с каталунците. През есента Саша облече потника с №14 в Барса, отнасяйки със себе си приза за MVP и топреализатор на гръцката лига за 2015-а, три последователни награди за Най-добър млад играч на Гърция (в периода 2013-2015), както и отличие за Най-перспективен състезател. Въпреки лимитираното си игрово време при Шави Паскуал, още в първия си сезон в Барселона Везенков вдигна Суперкупата на Испания. След треньорската рокада с Йоргос Барцокас пък скочи драстично и доверието, което българина получи, а с него и времето му на паркета, както и статистиката му. БЪЛГАРИЯВажно е да споменем и че макар да има и гръцки паспорт, веднъж като 16, а после и като 18-годишен Везенков отказва да се състезава за националния отбор на южната ни съседка с думите „Моята страна е само една и тя се казва България”. А трибагреника защитава при 16, 18, 20-годишните, а сега и в мъжкия представителен тим. И ако вече се питате заслужаваме ли го изобщо, отговорът по-скоро клони към „Не”. ОТВЪД ОКЕАНАФлиртът му с драфта в НБА започна през 2015 г., когато подаде документи за участие, но впоследствие ги оттегли. Същото последва и година по-късно. През 2017-а, обаче, е неговият момент. Денвър, Бостън, Вашингтон, Юта... Името му гравитираше къде ли не, обикалайки Америка със скоростта на светлината. За да намери своя пристан в Бруклин. Съдбата си знае работата! Първите по-сериозни индикации, че "мрежите" ще го изберат, дойдоха през март тази година, когато скаутът им Шон Маркс пристигна в Барселона на мач от испанската лига, за да гледа латвиеца Родионс Курутс. По-късно крилото отпадна от сметките, но в радара на тима от "Голямата ябълка" вече бе именно Везенков. Иначе, Бруклин проявяваше интерес към българския национал и през 2015 г., когато опитният разузнавателен щаб разработи видеа със силните страни и слабостите му.  И видя в него новия Мирза Телетович. Въпреки липсата на чудовищен атлетизъм и бързина, нещата, които натежават при избора на Нетс, са високото му баскетболно IQ и състезателен дух, които, според анализаторите, поне за момента компенсират физиката повече от добре. В подножието на баскетболния Еверест, който Везенков тепърва изкачва, вече тежат големи очаквания. Пътят е дълъг, но първата крачка е направена. Успех и попътен вятър, момче!

23.06.2017 г. | Блогъри

Бащината заръка на един треньор: Коце, уважавай родителите си и помни приятелите

Той вече е звезда. Той е бъдещата звезда на Реал Мадрид и на европейския баскетбол. Той е лидер. Той е най-добър, най-силен, най-полезен, въобще – най-най-най. Той е роден, за да играе в НБА. Или накратко: Той е MVP. Всъщност, той се казва Константин Костадинов. И е просто едно объркано и със сигурност, притеснено от вниманието към него дете на 14 години. За няколко месеца извървя пътя от мизерията на родния Бургас до меката на спортната слава и символ за величие – Реал Мадрид. Грозното патенце се превърна в лебед, на който трябва да опазим крилата, за да не прекършим полета му. Коцето е страхотен. В това спор, няма. Да те изберат два пъти в рамките на 5 месеца за най-добър баскетболист в своята възраст и да те провъзгласят за най-важния играч на Реал Мадрид, да имаш ключова роля и за купата и за титлата на „Белия балет”, това не става с връзки, но не става и с късмет. Става със сърце, отдадено на играта. И с неуморна работа, кураж и сила. Как едно дете покорява баскетболен Еверест? Как от Делфин превземаш крепостта на Реал? Потърсихме човекът, чиято душа прелива от радост и гордост едновременно, но и от бащина обич и закрила – треньорът на 202-сантиметровия днес Константин Костадинов в Бургас – Петко Янков. Той изживя емоциите покрай шампионската титла на Реал и коронясването на бившия му възпитаник за MVP във финала на 14-годишните в Испания в Камбадос. Какви чувства вълнуват сърцето на един отдаден на професията български треньор, гледайки случващото се на метри разстояние, от трибуните? „Удовлетворение, блаженство, тъга, еуфория, ентусиазъм, гордост. За хилядите нюанси и хаоса, в които ме връхлитат емоциите просто нямам думи. На моменти усещането е пълно емоционално изтощение, а в следващия миг си изпълнен с дръзновение и енергия да работиш още по-целеустремено, да търсиш, откриваш, тренираш и даваш шанс на нови таланти”, споделя Янков, който поема Константин от първия му ден в залата в Бургас. Треньорът, който работи заедно с Гергана Брънзова по проекта “Get Better” („Стани по-добър”), попива всеки миг от първенството в Камбадос. Ето и как описва видяното: „Жизненост, удоволствие и любов. Това е най-кратко описание на видяното в зала “О Помбал” в Камбадос. Финалите на баскетболното първенство на Испания за момчета бяха ярка демонстрация на любовта към играта, удоволствието да се състезаваш с достойни противници и да изживееш емоцията на мига сред съмишленици и приятели. Впечатлен съм от взаимоотношенията между играчите, особено преди и след срещите. От приятелските разговори и подкрепата на треньорите един към друг. Усещането е, че си на гости на едно голямо баскетболно семейство. Имах шанса да се запозная с родителите на децата на Реал Мадрид. Няма болни амбиции, подкрепата към отбора е пълна, безрезервна и еднаква към всяко едно дете, независимо от това какво е показал на игрището или дори дали е играл в дадения мач. Умеят да празнуват шансовете, които им предоставя живота. На това учат и децата си. Те са съществена част от успехите на отбора, защото създават такава атмосфера, че всяко едно дете се чувства като у дома си, чувства се част от отбора. От баскетболна гледна точка видях 32 отбора в 8 групи, разпределени според класиране. Това дава шанс на по-слабите отбори да се докоснат до водещите, без да обезсмисля началната фаза на първенството. Най-добрите осем са на изключително ниво. Играе се на високо темпо, почти без тактически схеми, заслоните не са забранени, но рядко се използват. Играе се на пас, пробив без/с отклоняване. Нивото на техниката е несравнимо с българския шампионат. Ние имаме играчи, които спокойно могат да се включат в топ отборите. Малко от тях биха издържали на темпото. Мога да кажа, че нашите топ играчи просто не биха се откроявали от останалите”, впечатлен е Петко. Трезвата оценка за играта на нашето „делфинчето” Костас (така всички наричат нашето момче в Реал и в Испания)? „Той действително е сред най-добрите във възрастта си в Испания поради физиката, която притежава и таланта, който продължава да развива. Неговото представяне е впечатляващо най-вече заради влиянието, което оказва върху играта на отбора си, когато е на терена. Рядко взима грешни решения, подава в точния момент, бори се за всяка топка и е в непрекъснат контакт с треньора, следвайки точно указанията, без да е скован в някаква схема. Има добър процент стрелба от всички позиции в точния момент и е ефективен при борбата в подкошието.” Как се e прoменил той – като игра, физика и поведение? „Промяната в играта е вследствие от промяната на изискванията към него и наличието на балансиран отбор. Не се нагърбва да прави всичко и взема решения по-бързо. Техниката на водене и боравене с топката е на същото ниво, но всичко се прави на по-голяма скорост, което всъщност е видимият напредък. Като физика ми прави впечатление, че отслабнал като тегло, но е придобил повече атлетизъм и издръжливост. Пораснал е с 3-4 см за тези 9 месеца и е подобрил отскока и техниката си на забиване. Най-голямата разлика забелязах в поведението му. Станал е по-общителен, приветлив и усмихнат. Добре комуникира с треньорите и съотборниците си, както на игрището, така и извън него. Всяко движение, поглед и изражение показва, че той е в своя елемент, на точното място и пълноценно се наслаждава на момента, на удоволствието да играеш баскетбол. В Мадрид с Коцето работят няколко треньора от екипа на Реал при подрастващите. Тяхна грижа е да го държат на първо място здрав и в кондиция. „Останалото е просто добри условия, систематична работа върху всички компоненти на баскетболната игра”, категоричен е Янков. Животът на българчето в Испания е монотонен и скучен. Няма нищо общо с колоритното детство, през което минават връстниците му у нас. Тренира всеки ден по 2-3 часа, предимно следобед. Сутрин е на училище, където му преподават на испански и на английски. През първите 6 месеца в Мадрид Константин взима ежедневно допълнителни уроци по испански. Събота и неделя играе мачове или отново тренира, този път двуразово. Неговият ден за почивка е сряда. „Сега се справя добре в училище, но в началото му бе доста тежко. Рядко излиза извън района на спортната база и училището. Предполагам, че за момче на 14 години не е леко, да не можеш да излезеш с приятели, когато пожелаеш, но когато обичаш това, което правиш и баскетбола е твоят живот, това е част от цената, която си приел да платиш”, разказва Петко. От съвместната си работа в Бургас треньорът помни Коцето с вечната му жажда да се усъвършенства, да се труди и да върви напред. Условията и българската реалност, с която двамата се сблъскват са сурови – ледено-студени зали, ранни или твърде късни часове за тренировка, схлупени и малки салони, с ниски кошове и сумрачно осветление. „Всеки ден, при всяка възможност той идваше в залата и полагаше усилия да усвоява умения и развива качествата си. Не обичаше да бяга, трудно можеше да го накара треньор да свали дрибъла ниско и да “свие краката”, да не забива в коша преди да е загрял добре. И все пак, ако мога да опиша с една дума най-доброто в него, това ще термина “coachable” т.е. способността да бъде трениран”, разкрива Янков. Той се ядосва на шума, който се вдига около Константин и най-вече – на твърде бързите и ранни сравнения с Лука Дончич, който на 16 години вече бе в мъжкия отбор на Реал Мадрид и твореше чудеса на терена. „Не ги приемам. Несравними са. Дончич е различен тип играч и вече има успехи на професионално ниво. Но все още и той е в началото на кариерата си и тепърва ще се доказва. Коцето е още дете. Да, талантливо, умно и хубаво момче, но е направил едва първата си крачка. Прекалено е рано да го провъзгласим за звезда. Нека да се радваме на успехите му, да го подкрепяме. Суперлативите и превъзнасянето на успехите по-скоро биха се отразили негативно”, предупреждава бургазлията. „Сега Коцето е здраво стъпил на земята, благодарение на треньорите и екипа на Реал Мадрид. Те знаят как да съхранят психиката и да помогнат за изграждането на характера на една бъдеща звезда. Моето желание е той да е здрав, да съхрани любовта към баскетбола, уважението към родителите си. Да не забравя и цени истинските си приятели и винаги да си спомня от къде е тръгнал. И нека след 5-6 години, да тръгне по стъпките на Лука Дончич, Александър Везенков или Кристапс Порзингис към света на големите мъже – НБА. Тогава може да говорим за звезди, идоли и модели за подражание”, отсича Янков. Какво е пожеланието на един треньор към възпитаник, който обича и над който трепери като над свой син? „Да е здрав, да не спира да мечтае и работи здраво, за да постигне мечтите си. А най-високото ниво е НБА”, завършва откровената си изповед Петко Янков.  

21.06.2017 г. | Блогъри