През миналия сезон Йордан Минчев се завърна в България, за да облече екипа на Левски Лукойл. Крилото не се нуждаеше от много време и получи основна роля в тима, воден от Константин Папазов. Българският национал имаше основен принос за доброто представяне на "сините“, които завоюваха Суперкупата и Купата на България.

Пред Superbasket.bg Йордан Минчев говори за сезона си в Левски Лукойл, за прекратяването на 2019/2020 в НБЛ и за престоя си във Фенербахче. Ето и какво сподели той: 

- Как и къде прекара извънредното положение, въведено заради коронавируса?

- По време на извънредното положение бях в Сливен, това е моят роден град. Най-накрая се събрахме цялото семейство, там успях да тренирам, когато имах възможност. Като цяло беше добра пауза. От гледна точка на баскетбола не беше толкова ползотворна, но за семейството беше добра.

- Смяташ ли, че предсрочното прекратяване на сезона в НБЛ беше правилното решение?

- Ако трябва да бъда честен, не съм толкова компетентен по този въпрос. Има хора, които са по-висши от мен и решават това нещо. Първенството бе прекратено не само в България, а и в доста европейски държави, както в Евролигата и в НБА. Мисля, че това решение, което взе родната федерация, беше неправилно.

- Левски Лукойл успя да завоюва Купата и Суперкупата на България. Как ще коментираш представянето на тима през миналия сезон?

- Мога да кажа категорично, че заслужавахме да спечелим тези два трофея. Най-сериозният ни опонент бе Балкан, който водеше в класирането на НБЛ. Смятам, че ако първенството беше доиграно, имахме шанс да спечелим и шампионската титла.

- Ти беше сред играчите с ключова роля в отбора. Доволен ли си от твоето представяне?

- Не, почти никога не съм доволен от себе си. Имаше добри и лоши моменти, както във всеки сезон. Беше нелоша състезателна година.

- През немалка част от твоята кариера тренираш и играеш под ръководството на Константин Папазов. Какво научи от него до този момент?

- От него научих много неща за живота и доста съвети. Научих, че трябва да бъдеш позитивен, да имаш воля и винаги да се бориш за победа.

- Очаква се това лято да бъде създадена Асоциацията на играчите в НБЛ? Какво е твоето мнение по тази тема?

- Това е хубаво нещо, което всички играчи организираме. Имаше нужда от това всички баскетболисти да се съберат и да дават идеи, за да се подобри самото първенство.

- Вероятно през следващия сезон няма да се разчита на чуждестранни играчи в повечето клубове. Как ще се отрази това на българските баскетболисти?

- Това е много добре за българските баскетболисти. Не знам до каква степен може да се получи. Колкото и да е добре за всяка държава да разчита само на местни играчи, няма как да се разминем без чужденци. Българите не сме чак толкова много. Изглежда трудно всичките 10 отбора да бъдат запълнени само с български играчи.

- Как ти се стори конкуренцията в родния шампионат през миналата кампания?

- Смятам, че нивото се вдига всяка година. Имаше отбори с доста изравнени сили, особено преди да се спре първенството. Всички знаем, че това бяха Левски, Балкан, Берое и Рилски спортист, които показват доста сериозно ниво в европейските турнири.

- Твоето присъствие в българския баскетбол започва да се усеща все повече. Как те кара да се чувстваш този факт?

- Това се опитвам да постигна още от първия ден, в който влязох в залата. Опитвам се да допринеса за развитието на родния баскетбол и да бъда запомнен. Чувството е хубаво. Още нищо не съм постигнал, познат съм само по нашата територия, така че това не ме удовлетворява. Имам още много работа.

- През 2016 година успя да се докоснеш до Евролигата, след като бе част от Фенербахче. Какво е чувството да играеш в най-добрия турнир на Стария континент?

- Бях доста шокиран през първите два месеца, когато се озовах във Фенербахче. Такава подготовка, база, отношение и уважение не съм виждал никъде досега. Беше много полезно. Стори ми се много висока летва от Левски да отида директно във Фенербахче. Затова ми се струва, че не се получиха нещата по най-добрия начин.

- По време на престоя си при „фенерите“ имаше възможността да попиваш от знанията на треньор като Желко Обрадович. Какво влияние оказа той върху твоето развитие?

- Той ми помогна за много неща, особено за малките детайли, които доста играчи и треньори пренебрегват. Точно тези неща показват, че малките детайли правят един отбор и един играч успешен.

- През 2018/2019 носеше екипа на Истанбул, където имаше немалка роля. Как ще оцениш престоя си в този отбор, който играеше в едно от най-силните първенства в Европа?

- Условията в организацията бяха на много високо ниво, както в повечето отбори в Турция. Тимът имаше доста проблеми с бюджета, но с всички играчи се разбирах много добре. Имахме много добри моменти през сезона, борихме се да не изпаднем от първа дивизия, понеже шампионатът в южната ни съседка разполага с много състави, които имат високи бюджети. Имахме доста добри мачове, изненадахме няколко силни тима, но и сменихме доста баскетболисти. Престоят ми там беше добър опит.

- Вече започна да попадаш по-често в плановете на Росен Барчовски. Какво означава за теб да защитаваш цветовете на България?

- Това е най-готиното чувство, независимо в кой тим играеш и на какво ниво. За мен срещите с представителния отбор са най-важните. Искам да благодаря на Росен Барчовски за доверието. Да защитаваш цветовете на националния отбор е чест и гордост.

- До този момент националният отбор има победа и загуба в европейските квалификации. Как оценяваш шансовете на тима за класиране на Евробаскет?

- Имаме доста големи шансове за класиране. Това се видя още на мача срещу Гърция, а след това и срещу състава на Латвия. През ноември трябва да играем с Босна и Херцеговина. Ако успеем да запазим това ядро, химията между нас и Александър Везенков се присъедини към тима за следващия прозорец, имаме доста големи шансове. Смятам, че сме един от двата най-добри тима в групата.

- Имаш ли вече някаква яснота къде ще играеш през следващия сезон?

- Това лято ще бъда свободен агент. Не обичам да казвам от рано какво се случва, все още не знам какво ще стане след три месеца. Засега изчаквам.

- Къде искаш да се видиш след 5 години?

- След 5 години искам да се видя на най-доброто място за моята кариера. Искам да се чувствам най-добре там, където ще съм. Искам хората да ме уважават, а аз да уважавам отбора, в който ще съм и нещата да се развиват в позитивен план за мен.

Източник: Superbasket.bg„

Снимки: LAP.BG и ФИБА