Павел Маринов говори пред румънския сайт Unitedhoops за кариерата си, за контузията си и за баскетбола по време на карантина.

В северната ни съседка крилото носи екипите на Динамо Букурещ, където работи с Александър Тодоров, Питещ и Стяуа. Ето и какво разказа баскетболистът на Берое за себе си:

- Кога започна да играеш баскетбол? Опитвал ли си и други спортове?

- Започнах да играя баскетбол на 9-годишна възраст. Не съм спортувал нищо друго преди това. Играех футбол за забавление с приятели.

- Кога влезе в първия отбор?

- Имах половин сезон във втория отбор, когато бях в 12-ти клас. Когато завърших гимназия, подписах първия си професионален договор на 19 години.

- Кой оказа най-голямо влияние в развитието ти?

- Много добър въпрос. От всички, които ми помагаха и ме учеха, мога да кажа, че това е първият ми треньор Здравко Янчев. Той бе като баща в баскетбола за мен. Бях при него от първия до последния ден в училище.

- Как се появи възможността да играеш в Динамо?

- Познавам Александър Тодоров от дълго време. Бях капитан под негово ръководство в Балкан. Той ми даде възможността да отида в Букурещ. Честно казано, не знаех много за румънското първенство тогава, освен че има много добри чужденци.

- След Динамо се премести в Питещ, а след това игра за Стяуа. Къде се чувстваше най-добре?

 

- В Динамо имах най-добрия треньор, с който съм работил. Със Стяуа беше нещо различно, защото се борихме за спечелване на титлата. Но най-добрият период на терена и извън него, имах в Питещ. Липсват ми тези дни. Преди година и половина, играх приятелски мач с Берое там и се чувствах като у дома си.

- С какво впечатление си от нивото на първенството?

- Конкуренцията е сериозна. Съжалявам, че не успях да стана шампион. Повечето отбори са много добри домакини. Румъния е голяма и красива страна. Пътувах заради двубоите. Хората там са близки до българите.

- Кой е най-хубавият ти спомен от Румъния?

- Мисля, че мога да напиша книга, но с неизвестен автор (смее се). Най-хубавият ми спомен е, когато със Стяуа елиминирахме Клуж в плейофите след изоставане от 0-2 победи.

- За последно игра за Берое, а преди това се възстановяваше от контузия, получена във Франция. Колко трудно бе да се върнеш?

- Имах около 4 мача с Берое. Опитах да се върна по време на турнира за Купата на България и успях. Относно контузията, тези неща се случват. При мен това стана без контакт. Не съм първият, който попада в такава ситуация и запазих спокойствие. Притеснителни бяха само 7-те дни преди операцията, преди пристигането ми у дома. Не можех да ходя, бях сам и само един колега ми помагаше. На летището дори се почувствах като във филм, на количка.

- Би ли се върнал в Румъния?

- Разбира се, че бих искал. Ще бъде трудно, защото синът ми започва училище и трябва да бъда до него. Но ще видим, работата си е работа.

- Как минава ежедневието ти в това време?

- Като спортист имам подобен начин на живот през последните 13 години – основно тренировки, пазаруване и вкъщи. Сега единствено не мога да ходя на фитнес и на тренировки.

- Какво послание бихте изпратили на хората в Румъния, които обичат баскетбола?

- Нашата цел е да ви караме да се чувствате добре. За някои този период е труден, за други е скучен. Очаквам с нетърпение да се върна към тренировките и да се видим в залата. Баскетболът без публика няма смисъл.