Изминалите часове от неделя насам накараха света да тъжи неутешимо, да си задава въпроса “Защо?” и да благодари. Действия и чувства, които не са много присъщи на съвременното общество, но общото между тях е, че бяха извършени от всички в името на един човек. Ако това не е вдъхновение, здраве му кажете.

ШОК! КАТАСТРОФА С ХЕЛИКОПТЕР ОТНЕ ЖИВОТА НА КОБИ БРАЙЪНТ

Най-важното нещо е да опитваш и да вдъхновяваш хората, за да правят това, което искат и обичат.”

Думи, които напълно описват личността на един от най-великите спортисти, които за наше щастие, като обичащи баскетбола, бе пример в продължение на 41 години. Може би и завидял ни малко, Господ избра да го прибере при себе си, обвивайки последния му път в мъгла.

По него “великанът” на оранжевата топка Коби Брайънт не потегли сам, а с 13-годишната си дъщеря Джиана. Момичето, на което Черната мамба се бе посветил в последните години и на което специалистите предричаха бляскаво бъдеще, достойно единство за фамилията Брайънт. Едно дете, което досущ като баща си обичаше играта, а движенията му на игрището напомняха досущ тези на 5-кратния шампион в лигата с Лейкърс. Още едно вдъхновение, което създаде и започна да шлифова твореца Коби.

Не очаквай да е лесно и аз не съм очаквал”, казваше Черната мамба.

Коби е от една специфична порода хора, които където и да се появят приживе предизвикват само и единствено усмивки. Но и такива, което те карат да се опитваш още по-упорито да правиш това, което обичаш, за да вървиш нагоре. Коби бе такъв и такъв ще си остане за всичките си съотборници в Лейкърс през годините, за треньорите, с които работеше, за тези, с които се съревноваваше в НБА, и за тези, които не се умориха с годините да изреждат всичките му постижения отново и отново.

Ако искаш да влезеш в историята, трябва да правиш исторически неща”, вярваше до последния си дъх четвъртият най-добър реализатор в лигата.

По време на своята забележителна кариера в НБА и наред с безбройните си рекорди, Коби не се притесняваше да показва и чисто човешката си страна, която му спечели толкова много сърца, най-вече тези на децата. Милиони малчугани по целия свят са израснали с отиграванията на Брайънт, а след това са тичали към площадките с желанието да ги повтарят отново и отново.

Но вдъхновението, което носеше в себе в Брайънт далеч не се ограничаваше и едва ли ще продължи да бъде ограничавано само на баскетболното игрище. Химията, която имаше около Коби ще продължи да живее и ще бъде подвластна на вечността, защото е във всички, които го обичат и които той, по един или друг начин, успя да докосне.

 

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Let the honors roll 🙏🙏🙏🙏🙏 #kobebryant #giannabryant #rip

Публикация, споделена от Jules Muck (@muckrock) на Яну 26, 2020 в 4:23 PST

Едно 17-годишно момче, което мечтаеше да бъде сред най-великите”, казва за себе си преди време Брайънт.

Няма как бъде описан, вкаран в рамки или забравен играч като Коби Брайънт. Талант като неговия се появява твърде рядко в историята на спорта. Той превръщаше необикновено в нещо съвсем нормално.

Коби Брайънт беше като от чисто стъкло. Неговите изстрели, неговото движение, начинът, по който се радваше, истинско удоволствие бе да бъде наблюдавано всичко това. Играта му беше напълно концентрирана. Той поемаше рискове. Винаги. Точно това му печелеше тълпи от станали на крака хора по залите.

Никога няма да те забравим Коби, защото както казват:

Никога няма да има друг Коби Брайънт!

Почивай в мир, шампионе!