Левски Лукойл приключи участието във ФИБА Къп на трето място в своята група, макар че бе близо до преминаване във втората фаза. Сега за вицешампионите и носители на Купата и Суперкупата на България предстои да се съсредоточат върху изявите си по българските терени.

Пред BBALL.BG треньорът на “сините” Константин Папазов говори за представянето на отбора в евротурнирите, за проблемите с контузии, за завръщането в игра на Ричард Амарди и какво очаква тима в следващите месеци. Ето и какво сподели той:

- Какво е мнението ви за представянето на играчите срещу Днипро?

- Като всеки треньор е нормално да съм доволен, когато отборът завърши по такъв начин в един турнир. Казах в съблекалнята, че да играеш за своето име, за името на клуба и спонсора за мен има по-голяма стойност, отколкото за класирането. Казах им, че в случая няма напрежение. Така най-лесно могат да разкрият потенциала си, защото и те като баскетболисти заслужават да пазят имената си, както и да пазят имената на най-големия спортен клуб в България и на най-стабилния спонсор в последните 20 години в баскетбола. Със сигурност влияние е оказало и това, че домакините бяха много пренавити, под голямо напрежение. Техният собственик, който е вторият по богатство човек в Украйна, беше в залата. Бяха готови за голям празник. За съжаление го развалихме.

Аз продължавам да твърдя, че нашият отбор е най-добрият в тази група. Това, което се случи на Днипро в последния мач, се случи на нас в Минск, а след това и в домакинството с Киев. Ние съвсем спокойно можехме да спечелим всички двубои в тази група. Групата беше изравнена, не искам да се правя, че е била тежка. Ако бяхме завършили първи, щяхме да попаднем в една добра група, където сега ще бъде Киев. Но трябва и спортен шанс. Като треньор съм се научил да не се оправдавам с контузиите, а да ги приемам философски.

Ние от самото начало бяхме без Ричард Амарди, който видяхте как се завърна след два месеца и половина. А това е много за всеки един спортист. Видя се колко е атрактивен, на последната му забивка половината зала стана на крака. Хората в Днипро бяха изключителнo любезни към нас. Аз ги похвалих на пресконференцията. Явно има места, където се оценява баскетбола, не като при нас всичко да бъде негативно.

- Бяхте на косъм от класиране за втория етап на ФИБА Къп. Освен контузиите, имаше ли нещо друго, което не достигна на отбора, за да продължи напред?

- Контузиите са последното, което ще кажа. Може би липсата на опит, ако не на всички, то със сигурност на високите играчи. Джайлс Смит за първи път играе европейски турнири. Райън Райт, който познавахме още от престоя му в Катая, е работил доста върху физиката си през лятото, но това до някаква степен е ограничило неговата подвижност, сръчност и ловкост. Той изживява един момент, който наистина трябва да преодолее, защото беше много стабилен за Катая. Този играч никой не ни го е предлагал, ние сами сме си го избрали. Той беше един от малкото хора, които успяха да надиграят до някаква степен Деян Иванов, който знаете каква класа притежава.

Може би и програмата оказа влияние. В първия мач гостувахме в Минск, където бяхме близо до обрат и абсолютно нереално загубихме 6 точки в края. Това се оказа решаващо в края на първия етап. Като цяло последният двубой е този, който дава най-голямо самочувствие на един треньор или го потиска в зависимост от резултата. Така, че живея със самочувствието и от победата срещу Рилски спортист, който според мен, разполага с най-добрия състав в последните години. Изиграхме много добър мач срещу Днипро. В срещата с Балкан положихме страхотни усилия, но бяхме без трима играчи, ако броим и Амарди – четирима. Така, че имаме поводи за самочувствие. Доволни сме от постигнатото срещу Днипро, защото е важно, когато един мач е без значение да играеш за своята чест, тази на клуба и на спонсора.

- Каква е вашата оценка за представянето на отбора в евротурнирите?

- Аз съм доволен от отбора. Но оценките трябва да ги дадат другите. Всички влагаме пристрастие. Аз съм максималист и смятам, че сме най-добрият отбор в групата. За съжаление така се развиха нещата, но ако трябва да бъда точен не се срамувам от играта на отбора в този турнир и от поведението на играчите. Ние сме свикнали да свързваме само класирането като успех, но смятам, че ще извлечем необходимите ползи от това участие. Надявам се да има някакъв баланс. Аз вярвам в Господ и в Съдбата, надявам се контузиите да останат в 2019 г. Поне като желание го имам, дано Господ го сбъдне.

- Левски Лукойл е сред лидерите в първенството, игра силно във ФИБА Къп. Как се държи такова високо ниво в два турнира?

- Поддържа се с дълбочина на състава, затова и твърдя, че контузиите на Чавдар и Ицо оказаха сериозно влияние. В същото време се радвам, че хората, които опитаха да запълнят празнините, оставени от тях, се справиха много добре. Ще дам пример с един Асен Великов. Защото ако тегля сега черта на миналото, този, който може да има претенции за присъствието си на терена, това може да бъде той. Миналата година имаше толкова много играчи и друга специфика на отбора. Сега Асен в най-тежките моменти, когато имахме нужда от хора, поведе отбора така, както може да го поведе един истински левскар. Духът и атмосферата в тима се създават от всички, но при него е заразяващо. Тук няма как да не спомена и Данчо Минчев и Венци Петков. Последният беше фантастичен срещу Днипро. Казах му, че ако бях треньор на другия отбор, щях да вляза, да му ударя един юмрук в лицето и да си тръгна. Това, което той направи в първите 7-8 минути беше отвратително за съперника. Не се търпеше. Той това го има в себе си.

След това, което се случва с Иван Чолаков, който има нужда от почивка. Сега аз съм най-опитният треньор в лигата. Не ми е минавало през акъла, че на 52 години ще бъда най-опитният. Нито аз, нито моят екип, убеден съм и играчите, няма да допуснем подценяване към нито един съперник. Имам ясно поставени цели пред себе си, пред отбора и когато човек получава награди, той трябва да ги защитава. Така, че наградата за Треньор №1 на десетилетието, колкото ме радва, поне два пъти повече ме задължава да бъда безупречен и максималист.

- Въпреки отсъствието на Захариев и Костов, взехте Борислав Младенов. След около седмица с вас, вписва ли се той вече в отбора?

- Борислав Младенов е изключителен талант. Единствено, което мога да кажа със сигурност е, че сме изпуснали два месеца. Но момчето чакаше да замине за колеж, до последно не беше сигурно всичко за Италия, така че сега да коментираме миналото няма смисъл. Радвам се за него. Убеден съм, че ще ни помогне много в тренировъчния процес. Силно се надявам, че ще имам възможност да му дам шанса да бере плодовете от своята работа, защото той в своята възраст е абсолютен доминант. Вярвам, че ще бъде лидер на предстоящото първенство до 20 г. Пред него има много голямо бъдеще. И всички, които работим в българския баскетбол, трябва да помагаме не само на него, но и на всички деца, които имат потенциал и ще носят на гърба си България един ден.

- След два месеца и половина извън терена и след изявите му срещу Днипро, очаквате ли Ричард Амарди да изиграе добър сезон?

- Аз съм изумен от неговото човешко поведение. В самолета от Украйна към София, докато скучаех преслушвах всички аудио файлове, които имам в телефона си и там беше разговора с доктора му. Той смяташе, че има възможност дори да не играе баскетбол. Този човек прояви невероятна отговорност със своето възстановяване. В рамките на два месеца той направи чудеса. Много рядко човек, който страда и е контузен, може така да подкрепя отбора си по време на мач. Убеден съм, че го прави от сърце. Той е много атрактивен и има невероятен потенциал, макар че с годините не е играл организиран баскетбол на високо ниво. Това му липсва, но желанието, което полага и да се учи, смятам, че ще помогне. Има, разбира се, слаби места, но те са поправими. Когато имаш тези атлетика, трябва да трупаш знание.

- Какво следва сега за Левски Лукойл?

- Предстои ни много тежко домакинство срещу Академик Бултекс 99, който явно намира себе си. Няма случайности. Може да е изненада голямата разлика, но абсолютно заслужено надиграха един от най-силните отбори - Берое. Надявам се да успеем да запазим концентрацията и мотивацията на чужденците, за които представянето в Европа винаги е било водещо. Сега ще имаме повече време да работим, защото в последния цикъл имаше проблеми – пътувания, нарушен тренировъчен процес. Аз смятам, че в този отбор има потенциал и когато успеем да работим цяла седмица заедно, това ще ни даде повече.

Всяка една такава ситуация има плюсове и минуси. Този отбор се старае много по време на тренировките. Сега за нас предстои да се борим за Купата на България и за първенството, след като взехме Суперкупата. С връщането на Амарди ще запазим на този етап Куан, а с присъствието на Боби Младенов ставаме тим с възможност за работа, с по-голяма дълбочина на пейката. 13-14 човека са от голяма полза. Ние започнахме в ограничен състав, но постигнахме този успех в Днипро в отсъствието на най-добрите си защитници – Чавдар Костов и Христо Захариев. А всички знаят какво могат и в нападение, така че в Левски има много резерви. Имаме и варианти. При нас селекцията е отворен процес – до 29 февруари.