Утре (10 октомври) в Музея на спорта в София на Национален стадион “Васил Левски“ цяла плеяда звезди и легенди на женския ни баскетбол ще се събере да отпразнува един от ценните международни трофеи във витрината на вековния у нас спорт. На 28 март 1979 г. Левски Спартак печели за втори път и оставя завинаги във витрината си баскетболната купа “Лиляна Ронкети“. Финалът е изцяло български – в Ямбол за трофея пред очите на Алдо Витале “сините“ спорят с Марица Пловдив. Левски Спартак печели драматично със 70:69.

ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА НА ЛЕВСКИ СПАРТАК СЕ СЪБИРАТ В СОФИЯ

Точно този юбилей ще честват момичетата от "синия“ клуб, напомнят от българската федерация по баскетбол.

Събирането съвпада със серията от събития, свързани с честването на 100 години организиран баскетбол в България, с които от родната централа отбелязват юбилея на любимия спорт. От БФБ се връщат към старите вестници и книги, за да припомним емоциите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.

Драматичен мач, в 13-та минута, при 20:20, спасиха положението Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише дори и Радкова, която влезе за малко…

В определени моменти всяка се оказа способна да изиграе своята малка, но все пак главна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – само Голчева, ненадминатата!“, пише в репортажа си за в. „Народен спорт“ голямата журналистка Надежда Богданова.

По-късно тя включва спомените за този финал на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „Баскетболно съзвездие“. Ето какво казват те за мача в Ямбол:

“При борбата за втората “Ронкети“ бях капитанка на Левски Спартак. Със Слован пак се срещнахме - на полуфинал (“сините“ побеждават братиславския тим на финала на същия турнир година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме положението, макар че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво означава капитанската отговорност и капитанско терзание. След мача ми стана лошо от пренапрежението, повръщах. На финала победихме Марица (Пловдив). Учредителят на купата “Ронкети“ – италианецът Алдо Витале, покани мен и Пенка Стоянова от Пловдив да тренираме една седмица с баскетболистките от неговия римски отбор и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, но играхме само един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни отбори се нуждаеха от подкрепа”, разказва Надка Голчева.

Бях бременна, когато Левски Спартак спечели първата “Ронкети“. За втората “Ронкети“ обаче бях на линия, макар и не в блестяща форма. И тогава така се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края отбелязах кош и поведохме срещу Марица на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия ринг, но изглежда се уплаши да не я „захлупим“, върна пас назад, ние го прекъснахме и минутата изтече”, спомня си Петкана Макавеева.

Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев обяснява пред в. “Народен спорт“:

Успехът е резултат от добрия климат и от зрелостта на колектива. Много съм доволен от психическата устойчивост на състезателките. В решителните срещи отборът показа, че може да воюва. Изненадахме съперника. Пловдивчанки очакваха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме личната защита. Гледахме как тренират в Марица и чухме техни изявления от сорта на: “Ако пък ни излязат с лична защита – още по-добре. Проблеми няма да имаме!“ А проблеми все пак им създадохме…“

Най-раздвоен е създателят на турнира Алдо Витале.

Ако половината ми сърце е в купата и заедно с нея остава при победителките, другата половина поднасям на достойните им опонентки от "Марица.”

Вижте сами: