Юлияна Вълчева и Янина Тодорова са двете варненски представителки в националния отбор за жени до 20 години, който стана европейски шампион в Дивизия Б. Родните момичета победиха във финала Финландия с 80:75. Те започват баскетболната си кариера във варненския Черно море Одесос, а в момента играят в колежанската лига на САЩ.

- Момичета, трудно ли достигнахте до европейската титла в дивизия Б, разкажете повече за турнира?

- Юлияна: Мечтаехме за тази титла от 5 години, откакто сме заедно в националния отбор. Първенството тази година имаше по-различен регламент. Само по 3 отбора бяхме в група и реално само една победа беше достатъчна, за да продължим към следващия етап. Първият ни мач беше с Гърция и след като го взехме, ние вече знаехме, че сме в осмицата. Срещу Финландия във втория мач в групата излязохме много успокоени, което ни изигра лоша шега и загубихме с 30 точки разлика. В следващата фаза срещнахме отбори от съседни държави – Румъния и Турция, с които вече бяхме играли контролни мачове и ги познавахме добре. След като взехме мача с Турция, вече заиграхме по-спокойно и до края не допуснахме грешна стъпка.

- Янина: Нямаше лесен мач по пътя към титлата. Всяка следваща победа беше постижение за нас. Най-много ни затрудни отборът на Финландия, както в групата, така и във финалния сблъсък. Те бяха изключително добре подготвени физически, превъзхождаха ни както ръстово, така и технически.

- Вие с какво ги превъзхождахте, за да стигнете до победата?

- Янина: В баскетбола най-важно е надиграването, намирането на точното противодействие за всеки ход на съперника. Във финалния мач ние вземахме по-правилните решения. Стрелбата ни вървеше, бележехме с лекота и натрупахме аванс, който те се затрудниха да наваксат.

- Юлияна: Ние имахме психологическо предимство, защото винаги вземахме по-важния мач. Преди две години на два пъти победихме Финландия и те имаха едно наум за нас. В първия мач от групата излязоха по-подготвени и след като ни победиха с такава разлика, си помислиха, че и във финала ще им е лесно срещу нас. Успокоиха се прекалено, подцениха ни, а ние това чакахме и успяхме да се възползваме и да ги ударим точно в сблъсъка за титлата.

- Вярвахте ли до последно, че ще успеете?

- Юлияна: Това беше сбъдната мечта за нас. Преди две години бяхме близо до осмицата, а сега още класирането за полуфинал беше най-добрият резултат, който сме постигали, тъй като за пет години не бяхме попадали сред най-добрите 4 на европейско първенство. В полуфинала нямаше какво да губим, дадохме всичко от себе си и успяхме да го спечелим. На финала също излязохме освободени от всякакви очаквания, защото вече бяхме записали най-доброто си постижение на европейско първенство, оттук насетне можехме само да надграждаме и го направихме...

- Янина: Преди 5 години, когато ни селектираха в националния отбор, при участието си на европейско първенство за първи път видяхме колко вълнуваща е церемонията по награждаване на победителя. Разбрахме колко хубаво е усещането да си лидер, да си на върха и си обещахме един ден ние да сме на това място. Щастлива съм, че го постигнахме…

- Какво е чувството да защитаваш цветовете на България?

- Янина: Голяма отговорност. Готов си да дадеш всичко от себе си, за да се гордеят с теб.

- Юлияна: Аз при всяко изпълнение на химна реагирам много емоционално, почти винаги плача… Когато станахме европейски шампионки и при награждаването цялата зала стана на крака за нашия химн, точно тогава почувствахме истинската стойност на титлата. А по време на финалния мач всички отбори, които преди това бяхме надиграли, ни подкрепяха. Седяха точно зад нашата пейка и ни аплодираха.

- Янина: Подкрепиха ни, защото доказахме, че сме добър отбор, че има какво да научат от нас и за какво да ни се възхищават. Харесаха стила ни на игра, както и индивидуалностите в отбора. Разбраха, че притежаваме нещо повече от тях на този етап. Спечелихме ги на наша страна.

- Баскетболната ви кариера започва от варненския Черно море Одесос. Какво място има този клуб във вашето развитие?

- Янина: Клубът винаги е бил лидер в българското първенство. Бяхме малки, когато започнахме, но покрай нас винаги е имало по-големи и по-успешни състезателки, от които можехме да се учим. Треньорите Венцислав и Маргарита Гечеви работеха с нас усърдно и успехите бяха на лице. Всяка година печелехме някакви медали.

- Юлияна: Във всяка една възраст ставахме шампиони на България – за 12, 14, 16 и 19-годишни. Постепенно треньорите започнаха да ни вземат заедно с по-големите и да ни гласуват доверие. Това допринесе много за израстването ни като състезателки. Научихме се на отговорност. Затова искам да благодаря на Венцислав и Маргарита Гечеви, че ни дадоха шанс.

- Защо избрахте точно баскетбола, кога започнахте да тренирате и с какво ви привлече този спорт?

- Янина: Започнах преди около 10 години. Запалих се покрай баща ми, който обича да играе баскетбол с приятели. Започнах да тренирам в училище, там ме откри и Маргарита Гечева, която беше дошла, за да избере състезателки за Черно море Одесос. Покани ме и така започнах. Не се поколебах изобщо...

- Юлияна: Аз също бях сред състезателките, които Маргарита Гечева забеляза в училище и покани в залата на клуба. Почти целият състав на Черно море Одесос от тогава беше от училище „Гео Милев“.

- Кое е най-важното, което научихте от работата си с треньорите във Варна?

- Янина: Най-важното, на което се научих покрай баскетбола, е дисциплината. Тя е ключът към всеки успех, в която и да е сфера, не само в спорта, но и в учението и в професионалната реализация след това. Важно е да бъдеш точен и коректен, да се справяш с проблемите си сам, а не да чакаш някой друг да ти помогне и да ти подаде ръка. На това ме научи баскетболът – да вземам решения, да се доверявам на себе си в трудните ситуации. От друга страна той е колективна игра – научи ме да разчитам на съотборниците си, а взаимното доверие в отбора се провокира от треньора.

- Юлияна: Баскетболът ме научи да вярвам в себе си. Аз бях доста срамежливо дете. Баскетболът ми помогна да преодолея това, внесе позитивна енергия в живота ми. Заради баскетбола заминах на 10 000 километра от България и продължих образованието си в САЩ, защото в Европа е малко по-трудно да се учи и да се играе баскетбол едновременно. Другото нещо, което ми даде спортът, това са многобройните приятелства, които изградих благодарение на него през годините.

- Спомняте ли си първата си тренировка и първия си мач?

- Юлияна: Разбира се, че ги помня. За първата си тренировка останах след часовете в училище, даже нямах екип. Треньорката видя, че съм висока и ме покани да опитам. Нито можех да дриблирам, нито стрелях добре в началото. Останалите се забавляваха с мен, тъй като тренираха вече от няколко месеца, някои дори от години бяха в отбора, а аз не знаех нищо. Малко по малко започна да ми се получава, хареса ми, когато топката минаваше през мрежата, когато бележех. Придобих усет към топката, който преди това ми липсваше. Първият ми мач беше в Търговище, срещу отбора на Велики Преслав. В началото даже не знаех какво е подреждането за спорна топка, просто ме бяха взели да трупам опит. Спомням си дори как вкарах първия си кош в този мач. Почувствах се толкова удовлетворена от себе си, това беше велико постижение за мен. Баба и дядо седяха сред публиката и дори се бяха разплакали от радост. Първият ми мач за националния отбор беше на Балканиада в Румъния, срещу Унгария. Тогава ни победиха с голяма разлика, старахме се много, но просто играта не ни се получи...

- Янина: Помня, че много се притеснявах, когато отидох на първата си тренировка. Аз също бях много срамежливо дете. В началото изпадах в различни комични ситуации на тренировка, но не се отказах да опитвам, радвах се и на малкото, което успявах да направя. Първият ми мач с националния отбор на европейско първенство беше в Талин, играхме срещу Швейцария и успяхме да спечелим с малка разлика. Спомням си, че бях доста концентрирана и целеустремена. Чувствах се горда от това, че нося екипа на България и побеждаваме.

- Споменахте, че европейската титла за вас е сбъдната мечта. Оттук нататък коя е следващата цел, която стои пред вашия набор в националния отбор?

- Янина: Да намерим място сред най-добрите четири отбора в Европа, но вече при жените. Наясно сме, че тимовете в елита с много силни – Франция, Испания, Сърбия… Със сигурност няма да е леснo.

- Юлияна: Аз също смятам, че тази цел е постижима. Наясно сме, че след няколко години в почти същия състав на националния отбор ще играем вече при жените, с някои допълнения – Борислава Христова, Ива Костова, които ще влязат от по-горната възраст. Убедена съм, че ние сме отбор, който може да постигне много за България, както на европейско, така и на световно първенство.

- А в личен план каква реализация смятате да потърсите, след като завършите образованието си и двете учите в САЩ 

- Юлияна: Тази година е последната ми в колеж, надявам се да продължа след това образованието си в хубав университет в САЩ. В момента уча журналистика, тъй като от малка съм мечтала да правя репортажи, да пиша статии, а и в училище историята и българският език бяха силните ми предмети. След като завърша образованието си в Америка, ще реша накъде да се ориентирам, но със сигурност няма да се откажа от баскетбола. Остават ми още три, когато изминат, ще преценя според формата, в която се намирам, къде да продължа да играя. Искам да обиколя държавите в Европа и накрая да се върна за последните си мачове в България. Да приключа кариерата си на родна земя.

- Янина: Целта ми е да завърша образованието си в САЩ, избрала съм бизнес комуникации и да се върна в Европа да играя професионален баскетбол.

- Кои са трудните моменти, с които спортът ви сблъска?

- Янина: Преминах през много контузии. Сега точно преди да започне лагерът с националния отбор за европейското първенство ми откриха две кисти в лявото коляно, както и леко закъсване на предното сухожилие, което доведе до два месеца плътна почивка и не беше ясно дали ще мога да отида на европейското първенство. За щастие успях да се възстановя, след рехабилитациите се чувствах добре и бях в състава за европейското, помогнах с каквото можах и силно се надявам травмите да са зад гърба ми и никога да не се завръщат.

- Юлияна: Трудните моменти освен с контузии са свързани със загубите, които сме допускали, особено в мачове, които много сме искали да спечелим, но нещо се е обърквало и сме ги изпускали с малко. След такива моменти ми е доста трудно дори да отида на тренировка. Тогава се съсредоточавам  главно върху това, че мачът, който сме загубили, вече е в миналото, не можем да го върнем, но можем да работим  за това в следващия да се представим по-добре. Така се случи и сега, на европейското първенство. След мача с Финландия, който загубихме в групата, ни беше много тежко, отборният дух беше спаднал много. Следващият ден беше почивен за нас и треньорката ни каза, че трябва да го използваме, за да се мотивираме за предстоящите мачове или всичко направено до момента губи смисъл. Тези думи успяха да ни вдигнат и то до такава степен, че в следващия мач победихме Турция с 15 точки разлика.

- За какво мечтаете оттук нататък?

- Янина: Да завърша образованието си успешно и семейството ми да е здраво. Аз самата също да съм силна физически, за да издържа успешно баскетболните предизвикателства, които ми предстоят, както през следващия сезон, така и след това в годините. Искам да стана наистина добра професионална баскетболистка.

- Юлияна: Семейството ми да е живо и здраво и да се радва на успехите, които постигам.

Вижте още:

Автор: Полина Петрова, "На спортна вълна"