17-ти август, зала "Универсиада". Полувремето на мач от европейско първенство за кадетки до 16 години. България води с много на Северна Македония, а на терена предстои историческа среща. 

Част от живите легенди на родния баскетбол - представители на 31 национални отбора, достолепни и горди жени, от поколения "златна реколта" в този спорт у нас, подадоха ръка и поеха в прегръдките си като майки и баби 16-годишните "лъвици" на треньорите Лъчезар Коцев и Гергана Славчева, които се борят за честта на България на това домашно европейско в Дивизия Б.

Наистина историческа среща. Трогателна. Емоционална. Поучителна. Среща по случай 100 години баскетбол, който честваме официално през ноември. Тържество, на което президентът на централата Георги Глушков награди ветераните и ги накара да се почувстват специални.

Среща, в която момичета с побелели коси от едни други поколения гушнаха децата, на чиито плещи лежи бъдещето на играта под двата коша. Вдъхнаха им кураж, а понякога това е всичко, което имаш.

А дечицата ги гледаха с широко отворени очи, повечето от тях виждаха тези велики дами за първи път. А може би и за последен. Но разбраха, че там, където е текло, пак ще тече. Сърцето е живо. Духът го има. Надеждата се възражда.

От железния тим, извел България до историческото сребро от олимпийските игри в Москва 1980 - недостижим и досега връх, на паркета излязоха галактическите за своето време гардове Надка Голчева (носител на КЕШ от Будапеща 1984, както и два пъти на купа "Лиляна Ронкети" през 1978 и 1979 г.), Петкана Макавеева (носител на КЕШ от Будапеща 1984, както и два пъти на купа "Лиляна Ронкети" през 1978 и 1979 г.) и Пенка Методиева, както и Евладия Славчева, Ангелина Михайлова, Диана Дилова и Ваня Дерменджиева. Това е повече от половината отбор на непрежамилия треньор Иван Гълъбов - личност и специалист от друго измерение, но уви, напуснал ни без време.

Там бяха и бронзовите момичета на България от историческото първо участие на женския баскетбол на олимпийски игри - в Монреал 1976: Тодорка Йорданова и Мария Стоянова. Бронз от Монреал обаче имат още Голчева, Макавеева, Пенка Методиева и Диана Дилова, както и покойната Пенка Стоянова, напуснала ни след тежко боледуване на 16 август.

Публиката посрещна на крака и с бурни аплодисменти бившата баскетболистка на Славия от края на 50-те и средата на 60-те години на миналия век Тинка Динева. Един невероятен ветеран, който има бронз от световното първенство в Лима през 1964-та, а със Славия - звездната селекция на "бялата птица" Ваня Войнова пък печели на два пъти КЕШ през 1959-та и 1963-та.

Още едно "златно момиче" на Белия балет от славните му времена бе в "Универсиада" - Светла Несторова - носител на Купата на Европейските шампионки през 1963-та, когато столичанки надвиват Слован Прага след 52:57 и 60:49 в реванша. В залата бе и друго име от по-старото поколение - Стойка Иванова, която играе финал на европейското във Варна през 1972 г.

Щастлива сред съотборнички и приятели бе и двукратната носителка на купа "Лиляна Ронкети" с Левски Спартак през 1978 и 1979 г. Юлия Боянова (финалист за КЕШ със "сините" през 1975 г., сребърен медалист за Световната купа в Перу 1973, най-добра баскетболистка на Балканите през 1966 в Баня Лука, най-добра млада баскетболистка на ЕП в Клуж през 1966). Заедно с нея дефилираха легендата на пловдивския баскетбол Тодорка Николова, както и Тодорка Дудева.

За тържеството специално се завърна у нас Радмила Василева - носител на КЕШ с Левски Спартак от Будапеща 1984 и европейска вицешампионка с националния отбор от унгарската столица година по-рано. Събитието уважи и съотборничката и в шампионския състав на "сините" и също носител на КЕШ Нина Хаджиянкова, която има сребро от първенството на Стария континент в Италия през 1985 г. и бронз от европейското във Варна 1989.

Мариана Чобанова пък е в София, защото е селекционер на 16-годишните кадетки на Португалия. Тя е два пъти европейска вицешампионка - от 1983 и 1985, а през 1989-та завоюва бронз от Варна. Редом до нея сред плеядата звезди бе и Марияна Иванова.

Ученикът на Иван Гълъбов - Иван Лепичев, под чието ръководство България взе за последно медал от европейско първенство и за последен път участва на олимпийски игри - пето място в Сеул 1988, също се отзова на поканата от родната федерация. С него бе и друго голямо баскетболно име - емблемата на славния Академик и на мъжкия национален отбор Димитър Сахаников-Зуко.

Вижте сами: