Тази година се навършват 30 години от последната шампионска титла на Балкан. Второто "златно" поколение на тима от Ботевград печели три пъти поред титлата през 1987, 1988 и 1989 година и три поредни Купи на България (1986, 1987, 1988). В този период Балкан печели два пъти титлата срещу Левски Спартак в София и един път срещу Спартак Плевен. Част от този отбор и един от най-добрите гардове в България тогава бе и Николай Пеев, който в момента е треньор на два от подрастващите отбори в школата на клуба. Ето какво разказа той пред официалния сайт за славното поколение на Балкан:

Ние бяхме всеобщи любимци в града. Аз правех всичко възможно да пътувам с кола до залата, защото, ако тръгнех пеша, всеки ме спираше, заговаряше ме. Когато станехме шампиони празненствата се провеждаха обикновено в централния хотел. Хората ни чакаха пред пощата. Това беше най-голямото ми удоволствие, когато станахме шампиони. Целият център беше пълен с хора и ни носеха на ръце до хотела”, разказва Коки Пеев със сълзи от радост в очите.

Беше наистина уникално усещане. Пренасяха ни буквално на ръце. Това, че ставахме шампиони беше една морална и символична награда. За първата титла ни наградиха с един хладилник, за втората с часовник, а за третата ни дадоха символична сума. Не сме го правили за пари. Тогава баскетболът не беше комерсиален. Беше част от живота на хората и това продължава сега поколения наред. Според мен обичта към Балкан продължава и сега, защото всички в Ботевград са играли  баскетбол или техни близки и роднини. Хората живеят с тази игра, което е страшно хубаво. Градът е запален. Ние много по-лесно можем да станем шампиони с по-нисък бюджет, тъй като имаме шести играч публиката, която е страшно голям фактор, за да може да се случат нещата. Във възлови мачове преди залата наистина беше много малка да побере хората, които искат да гледат мача. Тогава се правеше кордон от камиони, които стигнаха до светофарите. Правеше се пропускателен пункт около светофарите. Само, който покаже билет, влизаше. Минаваше през кордона, за да стигне до залата. Имаше не един и два случаи на счупена входна врата или прозорци заради това, че хората искат да гледат мачове, но не можеха. Наистина интересът беше огромен.

Най-интересната случка, която си спомням е, когато спечелихме шампионската титла в София в зала “Универсиада”. Тогава също имахме определен брой места, но нашите фенове бяха отишли на касите и бяха изкупили всички билети. Влизайки в залата, видяхме буквално как цялата зала “Универсиада” изригна. Имаше не повече от 200 фенове на Левски и над 2000 на Балкан. Това беше най-голямото усещане и тръпка, което съм изпитал в живота си. Емоцията беше невероятна, настръхнахме целите, защото отиваме да играем тежък мач в София, в който знаем, че ще има домакинска публика, а 90% тя беше от Ботевград.

Отборът в състав - Красимир Петров, Николай Пеев, Йордан Колев, Никола Фампарски, Герасим Герасимов, Сашо Везенков, Емил Йонов, Васил Бръснашки, Венцислав Славов, Николай Доновски, Мирослав Лалов, Мирослав Ралчев, Петър Клчеков, Веселин Тодоров, Хрисимир Йотов, Николай Доновски, треньор Иван Андреев;

"Титлите, които спечелихме бяха благодарение на огромния труд, който полагахме. Полагаме страшно много усилия тогава както игрово като отбор, така и като индивидуалности. Винаги тренирахме самостоятелно преди и след тренировка. Имахме голяма мотивация да станем добри баскетболисти и шампиони. Този шампионски отбор тръгна от деца. Нашият треньор Иван Андреев, който почина, започна с нас от начало. Ние станахме пет пъти шампиони на възрастта за пионери (юноши и кадети сега) и успяхме да запазим този отбор. След като го запазихме влязохме в мъже.

Имахме късмет да нямаме голяма конкуренция, защото много от възрастните играчи спряха да играят тогава. Имахме шанса да играем от младежка възраст директно в мъжки баскетбол, което също е много важно. Смятам, че благодарение на огромния и правилен труд, който положихме, постигнахме това. Иван Андреев е треньор, който в онези години разбираше много добре своята работа, четеше много, разполагаше с много информация и използвахме много съвременни тенденции в играта. Играехме много агресивна защита с много добра бърза атака. Всички бяхме еднакво технични. Всички можехме да подаваме и играем добре под коша. От тази гледна точка започнахме да доминираме още след 2-3 години след младежката възраст.

Отборът беше съставен предимно от ниски играчи, нямахме свръх високи играчи. Имахме една година щастието при нас да играе Георги Глушков. Тази година с него станахме трети, а треньор беше Симеон Варчев, но тогава имаше някакви разногласия с ръководството и той  замина за Варна (б.р Неговата съпруга Цанка Варчева също беше в Ботевград тогава и успя да донесе първият златен медал за Балкан в женското направление с отбора на девойки младша възраст). След това отборът беше съставен предимно от ниски играчи като най-високият беше 202 см. Това ни даваше възможност да играем много агресивен баскетбол в защита и на бърза атака. Вкарвахме страшно много точки по този начин. Бяхме много трудни за опазване от противника в защита, тъй като, когато има висок човек, има проблем с опазването. Другото силно нещо беше , че вкарвахме много. Всички имахме много добра стрелба от разстояние, за която се трудехме много.

Играчите

Основен реализатор винаги е бил Сашо Везенков. Няколко пъти поред той ставаше и топреализатор на първенството. Аз също вкарвах не малко точки, Емил Йонов. Венци Славов също вкарваше доста, но той взимаше страшно много борби. Той беше борецът на отбора и ни даваше увереност в защита и особено в нападение. Взимаше много топки и ги довкарваше. Данчо Колев беше организаторът на отбора и на едно много високо ниво за времето си. Според мен такива гардове рядко се раждат. Бих казал, че Данчо Колев беше на едно топ европейско ниво за мен. Много добре организираше играта и подаваше такива пасове, които дори и ние не можехме да разберем понякога.

За конкуренцията

Тогава беше много равностойно първенството. Няколко години поред имаше пет,шест много равностойни отбора и всеки можеше да победи всеки. Ставаха много здрави и хубави мачове. Завършвали сме редовния сезон без да сме първи и след това нямахме домакинско предимство, но успявахме да спечелим титлата. Имаше и много ръстови отбори, имаше такива с много национални състезатели. Тогава нямаше право на чужденци. Русе в един моменти взимаше играчи от Полша и ставаше много хубав баскетбол. Трябва да правим обаче разделение между тогавашното ниво и сега. Играеше се един много добър баскетбол като умения. Сега физиката надделява, но тогава уменията бяха доминиращи и затова ние бяхме една идея над другите отбори, защото бяхме много добре подготвени технически и физически.

Серията тогава беше в по-малко мачове, но нямаше и възможност за такива ротации в отборите. Играехме 6-7 играча максимум в нашия отбор, както и другите отбори. Основната тежест изнасяхме реално 5 човека и беше трудно, защото знаеш,че играеш минимум 35,40 минути и трябва да разпределиш това време като усилия. Пак казвам, че благодарение на това, че бяхме много добре подготвени физически, издържахме.

Имаше нещо интересно - федерацията направи тестове. Спирахме по време на мач и мереха пулса на играчите, за да видят при какво натоварване отговаря на играта. Доказа се научно нещо, което беше противно на това, което се смяташе преди и то беше, че с колкото по-висок пулс умееш да играеш, имаш толкова по-добра работоспособност. Ние бяхме типичният пример за такъв отбор. Държахме високо ниво, което означаваше, че бяхме много добре подготвени.

Смятам, че и предишното поколение на Балкан, което спечели шампионска титла и Купа е уникално талантливо, но не успя да се реализира с повече титли. Тогава баскетболът е бил един, при нас беше друг, а сега е коренно различен. Само за 25-30 години физиката надделява и започва да доминира на 100%, както и ръстът. Ако тогава е имало високо ръстови играчи, те не са били толкова добре сложени физически. Сега виждате как и гардовете забиват. Нещата са много променени. Баскетболът е много различен. Тогава той беше по-красив за гледане, въпреки че и сега пак нашият Балкан играе много добър баскетбол.

Не искам да кажа, че съм убеден, но повече от 50% вярвам, че тази година ще станем шампиони. Имаме класата като играчи и публика да го направим.", завърши Николай Пеев, част от най-успешното поколение на Балкан.