Няколко двуметрови момчета и момичета се открояват ясно сред тълпата преди полета Мюнхен - Шарлът. Оказа се, че те също са участници в „Мача на звездите“. При това – много важни участници, по думите на Адам Силвър – шеф на лигата. Те са част от 63-те юноши и девойки, избрани от 31 страни. За да участват във финалния лагер по програмата „Баскетбол без граници“.

Всяка година, НБА организира подобни лагери в целия свят, подбира най-добрите и ги обучава. До този момент, през програмата са минали 3300 участника от 129 държави. Договори имат 55 човека. Последните – Деандре Айтън “Финикс Сънс“ и Лари Марканен “Чикаго Булс“. Треньори за трите дни в Шарлът им бяха участниците в мача - Никола Йокич от “Денвър Нъгетс“, Никола Вучевич от “Орландо Меджик“ и Богдан Богданович от “Сакраменто Кингс“ -  все имена от славната югославска школа. ФИБА подпомага тази програма, а за участниците – това е сбъднат сън. Да бъдат част от този фестивал на баскетбола, наречен „Ол стар“.

Спътниците ми бяха от Турция, Хърватска, Израел, Литва... Надеждите им още не са за договори, но знае ли човек ? При срещата си с медиите, Адам Силвър на няколко пъти подчерта важността на тази програма за НБА:

За нас няма нещо по значимо, от това да развием следващата генерация играчи. Досега имахме пасивна роля. Разчитахме на колежанската ни система, както и на Европа. Ние искаме да имаме директно участие в израстването на играчите. Да ги накараме да учат, мечтаят и работят за мечтите си. Трудно е да мечтаеш да си висок 210 см., но можеш да мечтаеш и да работиш, за да имаш техниката на Къри. Проучили сме внимателно опита в други спортове. Футболната система на академии, на учене и трениране на едно място, заслужава да се пригоди към нашите условия.“

Силвър подчерта на няколко пъти, че 25% от състезателите вече не са родени в САЩ, че играта е глобална, че много разчитат на новооткритите академии на НБА в Китай, Индия и Южна Африка, за да могат да следят директно развитието на талантите им. Не бе случайно, че тук се обяви и създаването на Африканска професионална лига с 12 клубни отбора. ФИБА също ще помага, но основната финансова логистика е от лигата.

Социалната НБА

Като цяло – Мачът на звездите не е само баскетболно шоу, пълна зала и висок тв рейтинг. Това е централен момент, в който лигата иска да покаже и най-доброто от социалната си политика. Тази дейност, остава често извън медийните прожектори, но е много важна за всички. За три дни, в Шарлът се състояха следните събития, извън лагера на “Баскетбол без граници“. Започна с програмата NBA Jr. Близо 1000 деца от Северна Каролина, на възраст от 14 до 17 години се обучаваха на баскетбол от ... Стив и Сет Къри, Кемба Уолкър,  Дирк Новицки, Дикембе Мутомбо. Те бяха разделени на пет сесии и заниманията бяха двучасови. Отделно – по същата програма имаше обучителен семинар за  треньори на подрастващи от щата.

Развита е и идеята за партньорство със „Спешъл олимпикс“ – състезания за хора с интелектуални затруднения. Тук бяха селектирани 12 спортисти от 7 страни, които бяха на еднодневен лагер. Имаше и демонстративна среща, в която участваха суперзвездите Кайри Ървинг “Бостън Селтикс“, Демиън Лилард “Портланд Трейл Блейзърс“ и Кайл Лоури “Торонто Раптърс“.

Крис Мидълтън “Милуоки Бъкс“ и пенсионирана звезда Гари Пейтън бяха цял ден в специализираната детска болница в Шарлът, където раздаваха подаръци на пациентите и играха видеоигри с тях. В града се състоя и финалът на турнир за аматьори под егидата на НБА. В смесените отбори се допускат състезатели от 11 до 55 години. Финалът на турнир за деца от щата на възраст до 14 години също бе по това време. Естествено – съдии им бяха играчите, които раздадоха и много подаръци. Много от звездите взеха участие и в „Деня за помощ“. В него – те раздаваха храна на възрастни хора, боядисваха оградите на баскетболни площадки, изнасяха уроци в училищата.  Работата е напълно доброволна и близо 1500 от жителите на града получиха помощ или среща с техните любимци. Антъни Дейвис “Ню Орлеанс пеликанс“ и Дуейн Уейд “Маями Хийт“ бяха сред най-активните.

Скептиците биха казали, че тези дейности са ефективен ПР и реклама, но аз съм виждал  “типов договор“ на играч от НБА. Той е около 120 страници, в които над 90 са задължения. Описани подробно. Сред които има клаузи, колко часа от свободното си време трябва да се отделя за благотворителност, колко – в полза на града, на общността и т.н. Така че  - социалният момент е застъпен силно. Както и внушението, баскетболистите да бъдат “ролеви модели“ за подражание от феновете си. Засега – успешно. Фактът, че 150 бивши играчи (всичките са милионери) дойдоха доброволно да помагат във възстановяването на площадки, къщи  и сервиране на храна показва, че този процес вече върви естествено и не е въпрос само на договори и клаузи.

Блясъкът и малкия град

Домакинството на Шарлът има интересна предистория. Той бе обявен за домакин през 2017 г. Това щеше да бъде втори баскетболен празник тук, след този през 1991 г. Трябва да се има предвид, че градът кръстен на немската принцеса Шарлоте де Мелкенбург, съпруга на английския крал Джордж Трети, има професионален отбор от едва 30 години. Второто си домакинство получава вследствие, че Майкъл Джордън става собственик на отбора на „стършелите“. (името идва от изказването на английски генерал по време на войната за освобождаване на САЩ, че „Шарлът прилича на гнездо на стършели, толкова е настръхнал срещу британците“).

Дотук – всичко добре... През февруари 2016, градският съвет взима едно не особено важно решение (според мен). То гласи, че всеки, който се смята, че е от различен пол, трябва да ползва обществените тоалетни за пола, който е по акт за раждане.. Решението си има и номер HB2. Изненадващо – покрай него се развихри сериозна полемика, която надскочи пределите на щата. ЛБГТ общността започна силна медийна атака, че се проявява дискриминация към правата им. Тогава Демократическата партия негласно ги подкрепи и НБА наказа Шарлът, като му отне домакинството на Ол стара. С мотива, че „Ние не разделяме своите фенове“. И го прати набързо пак в Ню Орлеанс. 

Подобна връзка между спортни събития и политическо поведение има стари традиции. Спомням си, как NFL отмни един Супербоул в Хюстън, защото щатът Тексас не бил признал „Деня на Мартин Лутър Кинг“ за официален  празник. Сегашната ситуация безспорно бе удар по реномето  на града. Пак Майкъл Джордън трябваше да се намесва, съветът отмени решението на 30.03.17 и градът получи своето си, но с три години закъснение. Общината вложи 6 милиона долара в събитието. Пристигнаха 150 хиляди баскетболни запалянковци от цял свят, които вкараха за три дни в икономиката на града над 100 милиона долара. Освен всичко – мачът се предаваше директно в 215 страни в света. Кметът Ви Лайлес обяви, че управата няма пари за подобна глобална реклама, ако трябваше да си плаща сама. Телевизионната компания TNT излъчи 13,6 милиона часа видеа, което е с 14 % повече от миналата година.

Над 15 милиона домакинства са гледали директно, което е с 8% повече от миналата година. На всичкото отгоре – бяха поканени  и 27 медийни „инфлуенсъри“ от Китай, Япония, Индия, Филипините, за да работят в социалните мрежи за събитието. Всеки от тях трябваше да публикува снимки, коментари и видеа за Шарлът и така градът да стигне до милионите им последователи в социалните мрежи.

Този мач постави на изпитание понятията „голям пазар“ и „малък пазар“. Вижда се, че те са остарели. За последните 11 години, 7 отбора в НБА спечелиха титлата. Отбори от т.н. „ малки пазари“ доминират този сезон в лигата – Денвър, Милуоки, Оклахома.. През миналата година, тимовете с най тежка пазаро-рекламна аудитория не успяха дори да влязат и в плейофите. Това бяха Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Днес – дори отборът на „Куин сити“, а именно Шарлът е с реални шансове да се добере до плейофа.

Домакините се бяха постарали да осигурят всички условия. . Като цяло – атмосферата беше значително по-релаксираща от тази, преди години. Помогна им и едно административно решение. До 2018, крайната дата за трансфери бе веднага след мача на звездите. Спомням си, че през 2017 година, Демаркъс Къзънс бе продаден от Сакраменто на Ню Орлеанс по време на заключителната част и “Буги“ Къзънс разбра за новия си отбор от журналистите.

Сега трансферите бяха приключили 5 дни по рано и партитата за играчите и гостите (над 100) бяха повече от работните закуски и игрите на голф, на които по принцип когато се решават важни трансфери. Известният журналист Скот Гачола нарича Ол-стара „Баскетболно-бизнес вакханалия“ и може би – не е далеч от истината. Във фоайето на ВИП хотела можеше да се види как Джоел Еймбид (Филаделфия Севънтисиксърс) бъбри с губернатора на Северна Каролина, или как Стив Кронке (собственик на Денвър Нъгетс и футболния Арсенал) пие 50 доларови коктейли с шефовете на телевизионния гигант ESPN. На една маса се бяха разположили Адам Силвър и Боб Майерс (собственик на „Голдън Стейт Уориърс“. Тук бяха и представителите на“ Найки“, „Адидас“ и „Пума“ (сега се пускат новите модели), както и ръководствата на всички фирми, които рекламират чрез НБА. 

Естествено – фоайето беше пълно с подбрани журналисти, с приятели или роднини на играчите, с един куп стилисти, които имаха за задача да приведат клиента си в блестящ вид за следващото интервю или  парти. Но и сега мениджърите не липсваха. След 4 месеца, доста играчи стават „свободни агенти“ и могат да подпишат, с който си искат клуб. Някои неща се договарят предварително. Най- апетитните са Кевин Дюрант, Антъни Дейвис, Кайри Ървинг, Куай Ленърд. Ако случайно някой отбор ги събере, то той автоматически става кандидат за титла. Казват, че „Ню Йорк“ имат ресурса да направят подобно нещо, (или – поне двама  от тях), но дали ще успеят?

Като цяло – най много овации получиха Кемба Уолкър (звезда на домакините) и Стив Къри. Баща му – Дейл Къри е играл 10 сезона за „Шарлът“. Стив разказва: „ Започнах с баскетбола тук, на улицата, когато бях на пет. Първите ми уроци са тук. Част от най-добрите ми приятели са тукашни момчета“. Баскетболната звезда (6 пъти Ол стар, 2 титли, 2 пъти MVP) започва със семейството си строителство на младежки център, за да се отблагодари на града. Той смята идеята си за най-успешния си кош. Естествено – посети и училището си -„Дейвидсън колидж“ и изгледа победата на отбора в гимназиалното първенство.

Винаги идвам тук, тази зала ми дава енергия“, признава Къри.

Дори и суперспортистите имат нужда да се завърнат при корените си. За да продължат още по успешно…

Автор: Ефрем Ефремов, ДАКС Медиа