Някъде между четирите стени на “Арена Ботевград” за своя шанс всеки ден упорито тренира едно момче, което е гордост за своя град. От малък Здравко Христов мечтае да играе за мъжкия отбор на Балкан, а това вече е факт.

Със “зеления” екип талантливият гард записа минути и на европейска сцена през този сезон. Това се случи при историческото участие на Балкан в плейофите на ФИБА Къп. Все повече увереност личи от изявите на 185-сантиметровия баскетболист и по родните терени, а за всичко това той говори пред BBALL.BG.

- Включи се доста силно в последния мач на Балкан в Правец. Чувстваш ли по-уверен, след като получаваш все повече шансове за изява в последно време?

- Разбира се, чувствам се по-уверен след всеки мач, в който имам шанс. Колкото повече игрово време, толкова повече опит и самочувствие придобивам.

- Какво е за теб да играеш за тима от родния ти град?

- Да играя за родния отбор за мен е мечта от малък. Много се радвам, че вече няколко години имам тази възможност.

- Балкан бе сред приятните изненади във ФИБА Къп през този сезон, достигна до плейофите. Какво значи за теб шанс да играеш в такъв турнир?

- Да, Балкан постигна добри резултати във ФИБА Къп. Отборите бяха много добри. Няколко пъти получих шанс и никак не беше лесно. Чувството обаче беше невероятно.

- Изглеждате много сплотени като колектив. Каква е тайната?

- Няма нещо специално. Просто се уважаваме и си помагаме, когато е трудно.

- Виждаме какъв е като треньор Небойша Видич по време на мачовете. Но какъв е с вас по време на тренировките?

- Строг е и на тренировки. Изисква да се влагаш в заниманията.

- Какво е да имаш като съотборник Брендън Браун, като играч, който играе на твоята позиция. Дава ли ти съвети понякога?

- Брендън Браун е голям професионалист. Може да бъде пример за нас, младите. И да, когато нещо не разбирам, го питам.

- Разкажи ни малко повече за теб… Кога започна с баскетбола и кой бе първият ти треньор?

- От Ботевград съм. Започнах да тренирам на 7 години. В залата отидох заради мои приятели, които вече тренираха. Отидох просто да ги гледам първия път.

Първият ми треньор бе Светла Ралчева. Спомням си, че ме попита дали тренирам нещо и дали искам да го правя. След като ме попита, веднага се съгласих и така започнах да тренирам.

- Имаш ли идол? На какъв тип играч подражаваш, ако има такъв?

- Има играчи, които харесвам, но не подражавам на никого.

- Кошът, който никога няма да забравиш…

- Нямам такъв, радвам се на всеки кош.

- Коя е следващата цел, която искаш да постигнеш?

- Ставал съм шампион с Балкан като юноша три пъти. Следващата ми цел е титлата в НБЛ. Надявам се да успеем още тази година. 

Снимки: LAP.BG и ФИБА Къп