Ламаркъс Рийд е последното попълнение на Балкан, като той пристигна при вицешампионите в началото на януари и вече записа 6 мача. 196-сантиметровият баскетболист завършва Тексас Арлингтън, като най-силната му година в колежа му дава възможност да се пробва в два отбора от НБА.

Ламаркъс Рийд има сериозен опит в Европа и преминава през Франция, Белгия, Румъния, Кипър, Гърция, Израел, Косово и Финландия преди да дойде в Ботевград. Ден преди заминаването на Балкан за Израел той говори за клубния сайт за това как се чувства в Балкан след близо месец, за своята кариера досега и очакванията си за утрешния мач.

- Здравей, Ламаркъс, как се чувстваш в Балкан след малко повече от месец в отбора?

- Чувствам се страхотно. В началото бях малко шокиран от града, но след като излязох и се разходих, видях, че всъщност не е толкова лошо, колкото си мислех, когато пътувах по магистралата и гледах само планини. Градът не е лош и хората тук са много дружелюбни. Вие наистина обичате много баскетбола в Ботевград и това е което всъщност наистина има значение.  

- Как те приеха съотборниците?

- Мисля, че ме приемат добре. Говорим си всички всеки ден. Не мисля, че някой има нещо против мен.

- Успяваш ли да се впишеш в схемата на отбора?

- Все още се опитвам да се приспособя, все пак съм тук от месец. Просто дойдох да помогна на отбора, колкото мога. Целта ми не е била да дойда и да контролирам аз нещата, отборът беше добър и без мен. Просто се опитвам да намеря своето място в отбора.

- Как реши да дойдеш тук? Знаеше ли нещо за Балкан?

- Видях, че има отворена опция да дойда, а и това, че участва във ФИБА Къп също повлия. Щастлив съм, че реших да дойда и да бъда част от Балкан. Знаете, че винаги всеки иска да подобри себе си и да играе на възможно най-високо ниво. Обикновено не говоря лично за мен, опитвам се да бъда част от отбора, но участието в европейския турнир също е възможност да подобря себе си на по-високо ниво.

- Играл си в Израел, какво мислиш за тяхното първенство и Апоел Холон?

- Израелската Суперлига е много добра, харесвам я като цяло, както и страната. В Израел аз играх във Втора лига, но имах възможност да гледам всички отбори от Суперлигата. Имах възможност да отида и на няколко мача на Апоел Холон. Беше гостуване и си спомням, че много фенове бяха дошли с тях. Определено имат добър отбор и голяма фенска маса. Имат много добри играчи, първи са в израелското първенство и победиха дори отбор от Евролигата като Макаби Тел Авив. Побеждават и традиционно добрия Апоел Йерусалим. Добър отбор са и нямам търпение за това предизвикателство да играем срещу играчи на такова високо ниво. Очакванията ми винаги са да победим. Ако не тръгваш с нагласа да победиш, не би трябвало да играеш. Ако отиваш на мач и мислиш, че ще паднеш, вероятно ще загубиш поне с 30. Ние имаме високи очаквания да спечелим.

- Имаш богат опит в Европа, къде се чувстваше най-добре?

- Любимата ми година е от престоя ми в Арис в Гърция (б.а. - 2014/2015). Обичам града, страната им, съотборниците ми. Все още поддържам контакт с тях. Преди няколко дни дори разговарях с треньора, който сега води УНИКС Казан -Димитрис Прифтис. Това е любимата ми година, въпреки че не ни платиха и имахме финансови проблеми, представяте ли си? Определено обичам Гърция, това е любимата ми година там.

- Разбирам, че през този сезон си играл и с най-добрия български баскетболист Александър Везенков, който тогава бе част от Арис. Какво мислиш за него?

- Да, точно така, този сезон Алекс игра в Арис. Мисля, че той беше на 17-18 години и стана MVP на първенството. Имаше страхотен сезон, много от нападенията ни бяха свързани с него, а той направи наистина много силни мачове. Везенков е уникален съотборник и много добър като човек. Следя кариерата му, сега отново се върна в Гърция да играе за Олимпиакос. Когато беше в Барселона, се надявах, че ще отиде в НБА, но той избра друг път за своята кариера. Мисля, че има страхотна кариера и със сигурност се гордея с него.