Втора поредна седмица в българския баскетбол хвърчат предмети, псувни, клетви и обвинения. Прекъсват се мачове, говори за всичко друго, освен за...баскетбол.

В залите у нас има повече агресия, чувство за безнаказаност, мъст и разчистване на сметки отколкото...баскетбол.

Треньори се карат и дърпат като хамали на пазара. Но това не им е достатъчно. Защото независимо от развоя на мача, единствената мисъл в главата им е само една - да оплюят съдийството, да се изкарат жертви и да обясняват, че "това първенство няма да завърши", без да си дават сметка, че тяхното поведение е павето, метнато по витрината на задъхващия се от мерзост български баскетбол.

Вече не само омръзва, но става плашещо. Да, правилно прочетохте, ПЛАШЕЩО. Без значение кой крив, кой прав, кой кого провокирал и кой от кого е провокиран. Всички вие, които подстрекавате тази агресия, които хленчите от съдии, които се сочите с пръст, че виждаш ли, има и по-виновни от вас, ВИЕ СТЕ УБИЙЦИТЕ.

ВИЕ СТЕ УБИЙЦИТЕ НА ИГРАТА.

Играта, която е сътворена, за да носи радост и да се играе с любов. Играта, която трябва да възпитава, да учи, да дава криле. Играта, която в България един самосвал тесногръди нещастници не могат да поделят между собственото си его.

Вие, драги нещастници, убивате не само играта, вие кастрирате играчите, на които плащате заплати и към които имате претенции!

На вас не ви пука нито за играта, нито за играчите. Вече самите те не знаят каква е тяхната роля. Те бяха ваши пионки в дербито Левски - Балкан, после и в Берое - Левски. Пионки за разчистване на лични, стари сметки за уреждане. За да се начеше нечие его, да се натрие нечий нос.

Но не е луд този, който яде баницата, а този, който му дава…

Както се казва в една известна песен, “Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?“,

С този рефрен се обръщам към НБЛ, БФБ и всичко живо, което се кълне, че милее и работи за българския баскетбол.

Да, точно за Вас иде реч. Харесвате ли това, в което превърнахте българския баскетбол? Щели да обсъждат мерки…

Закъснели сте… Това трябваше да го сторите миналия май.

За седем дни, Вие, допуснахте агресията и страха да станат лице на играта в България. Не ми излизайте с евтините фрази, че това било част от очарованието на едно дерби или че защитавате национални каузи. Защото ако следващата седмица поредната хвърлена бутилка удари някой в главата, тогава няма да има с какво да се оправдавате и тогава ще носите отговорност пред закона.

Глобите Ви не респектират никого. Очевидно е, че всеки прави каквото си иска, а Вие мълчите, изяждате се помежду си, чакайки поредния скандал да утихне за три дни, за да дойде новия…

И докога така? Докато и малкото интелигентни обичащи и разбиращи играта хора не напуснат завинаги залите.

Може би това заслужавате - президенти, директори, мениджъри, треньори. В това число не слагам баскетболистите, защото те са ваша удобна изтривалка.

Да бъдеш баскетболист в България е наказание. И не се учудвайте, ако в края на сезона шепата кадърни момчета пожелаят трансфер в треторазредни отбори навън, само и само да спрат да бъдат вашите мечки на синджир.

Вие това заслужавате - от бившето и настоящо ръководство на измислената НБЛ, в която така некадърно ни убеждават отдавна колко много работят и как никой не ги оценява. През вмирисаната глава на управата на федерацията, та чак до последния клет клуб в лигата, развиващ баскетбол!

Всички сте един дол дренки, просто различно владеете изкуството на лицемерието.

Заслужавате да видите как последния нормален човек с ценностна система затръшне вратата под носа ви, уморен от цирка, наречен НБЛ. Но сред вас така и не виждам личност, която е способна да види по-далеч от носа си, за да си спомни, че баскетболът е за хората, а не за поредната купа и титла!

Тъжно ли ви е, или сте ми ядосани, че четете тези редове?!

На мен ми е тъжно. Доскоро в залите можехме да избягаме поне за два часа от всичко пошло и просто да погледаме баскетбол. Вече не е така. Пошлостта вече ни чака удобно настанена на нашите места в залата, благодарение на пръските злоба, които денонощно мятате помежду си, убеждавайки ни КОЛКО МИЛЕЕТЕ ЗА ИГРАТА.

Ослепяхте ли? Оглушахте ли? Някой ви изтръгна сърцата ли? Един успех, колкото и грандиозен да е той, не означава абсолютно нищо, когато няма с кого да го споделиш.

Защото накрая няма да има дори на кого да кажете -

Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?