Тодор Тодоров се занимава с психология от около 20 години, а през последните месеци работи и с отбора на Левски Лукойл. Самият той разказа работата си в тима, за предизвикателствата, пред които се е изправил и важността от присъствието на психолог във всеки професионален спортен клуб. Той говори пред официалният сайт на НБЛ. 

- Здравейте, г-н Тодоров! Честита титла, за вас първа в баскетбола! За първи път в нашия спорт, някой от отборите има свой психолог. Разкажете ни малко повече за вас...

- Здравейте, казвам се Тодор Тодоров и вече около 20 години се занимавам с психология, като 14 от тях съм работил в сектор „Криминална психология“ на Института по психология-МВР, 3 от които бях началник на сектора. От 7 години насам работя в частния сектор като управител и част от екипа на фирма „Асес“. Ние сме най-голямата компания, която предлага на едно място психологични услуги в сферата на криминалната психология и корпоративна сигурност, организационното консултиране и спортна психология.

- Как се случи да започнете работа в отбора на Левски Лукойл?

- Ръководството на ПБК „Левски Лукойл“ се свърза с нас с цел да подпомогнем междуличностните взаимоотношения между играчите и треньорския щаб и да окажем цялостна психологична подкрепа на отбора.

- В какво се състои работата ви в отбора?

- Работата ни с отбора се изразява в това да оказваме цялостна психологическа подкрепа както на спортистите, така и на треньорския щаб по време на целия баскетболен сезон. Според актуалната тематика в тима, работим, както на екипно, така и индивидуално ниво.

- Какви цели си бяхте поставили с ръководството на тима и кои от тях успяхте да изпълните до края на сезонa?

- Задачата ни през изминалия баскетболен сезон с ПБК „Левски Лукойл“ беше да подпомогнем взаимовръзката между играчите и треньорския щаб и да  изградим от иначе силните спортисти един добре функциониращ колектив, готов да се справя успешно с професионалните предизвикателства.

- Какви бяха основните проблеми, с които се сблъскахте по време на работата ви с баскетболистите на Левски Лукойл? Имаше ли нещо, което ви изненада?

- Обстоятелствата, в които работихме, определено не бяха в наша полза. Сливането на два силни отбора е кризисна ситуация както за ръководството, така и за самите спортисти. В ПБК „Левски Лукойл“ бяха събрани най-силните играчи от двата тима, както по професионални успехи, така и по характер. Всеки от тях измина своя път към това да открие своето място в отбора, а нашата задача беше да подпомогнем този процес и едновременно да насърчаваме спортистите към постигането на целите на тима. Основната трудност, с която трябваше да се справим беше, че за много кратък период от време, трябваше да постигнем резултати, които сами по себе си са времеемки и изискват много вътрешен ресурс и желание за работа от самите спортисти. Това, което беше изненадващо, е как те осъзнаха нуждата от психологична работа с тях, довериха ни се и резултатите не закъсняха.

- Какво е необходимо, за да може десет и повече различни характера да се превърнат в отбор?

- На първо място разбиране от страна на спортистите и желание за работа. Когато тези два фактора са налице, нашата работа значително се улеснява и можем да концентрираме съвместните си усилия към прогрес. Баскетболът е интензивен колективен спорт, в който взаимодействието между играчите е от изключително значение и ясно си проличава, кога има неразбирателство в тима и кога всички работят в синхрон. Естествено, за да превърнем не десетте, а в случая четиринадесетте отделни характера в отбор, изграждането и поддържането на доверието между тях е от основно значение. За изпълнението на тази цел работихме интензивно на екипно равнище с всички спортисти и дори с треньорския щаб.

- Как помагате на момчетата и треньорския щаб да се справят със загубите?

- Загубите са естествено събитие в процеса на научаване и адаптация. Факторите, които стоят зад една загуба са от различно естество и не всеки път са в нашия контрол. Затова, в работата си с момчетата и отбора като цяло, се стремяхме да не се концентрираме върху грешките и това „какво можеше да е било, ако..“, а по-скоро се насочвахме към перспективата за по-добро бъдещо представяне, укрепване на синергията между играчите и концентрация върху постигането на следващите цели.

- Какви са съветите, които давахте на момчетата по време на финалните плейофи?

- Плейофите са период на истинско изпитание за целия отбор. По време на този етап активно наблюдавахме играчите, присъствахме на всяка игра и работихме индивидуално само при нужда. Нашата работа с тях клонеше към своя завършек и от тях се изискваше да продължават да прилагат изградените до момента стратегии и да се концентрират върху целта, а не пропуските си.

- Колко е важно според вас, един професионален спортен клуб да има психолог, с който да работят както състезателите, така и треньорите?

- В професионалните спортове по света, психолозите отдавна са навлезли и са се доказали като съществена част от екипа на отбора. Мисля, че няма нищо по-естествено от това, в среда, в която личностните взаимодействия в екипа, както и личните психологични преживявания на индивида оказват огромно влияние на представянето на отбора и постигането на професионални цели, да присъства специалист (или група от специалисти), които да са в помощ тези процеси да се осъществят по един здравословен и прогресивен начин.

Автор: НБЛ