Чисто новата ни, свежарска и изцяло позитивна рубрика, посветена на съдиите на България, стартираме с една от най-колоритните личности сред родните арбитри – Ивайло Ресиловски.

Сериозен и твърд на терена. Решителен, когато се изисква солидна доза кураж, за да се вземе важно решение. Едновременно с това усмихнат и винаги в добро настроение. Така можем да опишем един от реферите с най-голям професионален опит у нас.


НАЧАЛОТО

 Ивайло Ресиловски е роден на 1 декември 1972 г. в Хасково, а животът му е свързан с баскетбола вече 19 години. Човекът, който го вкарва в залата е баща му – бивш баскетболист. Иво тренира от 5 клас, завършва спортното училище в родния си град, след което 2 години носи екипа на мъжкия  отбор на Хасково.

„Имам много изиграни мачове като дете. Печелил съм куп медали от всякакъв цвят и като пионерче, и като кадет, и с юношите. Едно време имаше спортни училища . Всичко беше подредено, a да учиш в спортно училище беше престижно. Излизаха големи имена и спортът беше винаги на първо място“, разказва с тъга Ресиловски, който си спомня с умиление и с респект първия си треньор – Тодор Кирилов (б.а в момента регионлен представител на зона „Родопи“ към родната федерация).

 Днешният топ съдия играе като плеймейкър, а любимата му позиция е фронтално срещу коша. Още помни и най-печелившата комбинация на някогашния тим на Хасково: „Комбинация 3. Тя беше много специална за нас. Всички я знаехме перфектно, а с нея спечелихме много мачове.“

„Бях организатор на играта, обичах да създавам ситуации и да подавам. Не съм бил кой знае какъв точконосител, но със сигурност съм допринасял с нещо за успехите на отбора“, допълва Ресиловски.

Казва, че като дете не е мечтал да играе в голям отбор, защото човек трябва да преценява възможностите си и да бъде обективен сам със себе си.

ЗНАЦИТЕ НА СЪДБАТА

Ивайло разказва през смях и за първия си сблъсък като баскетболист със съдиите.

„Навремето бях сприхав. Вече се състезавах за мъжкия отбор на Хасково, който играеше в Б група.

Мачът беше срещу Пирин Благоевград. Съдии бяха двама колеги от Пловдив. След едно отсъждане, реагирах спонтанно и бях “награден’’ с техническо.  Това не се понрави на съотборниците ми и всички дружно продължихме с бурните протести. Срещата беше прекратена, а на съперника ни присъдиха служебна победа.“

Всичко хубаво, но по това време хасковлията вече прави първите си стъпки като съдия. Ръководи градски и ученически първенства и има желание да се развива в тази насока. „Виновникът“ той да се яви на изпит като арбитър в Плодив е Пейо Парапанов – по това време председател на местната съдийска колегия: „Тук е мястото да му благодаря. Голям човек. Той ме натисна да отида на изпита.“

Съдбата обаче си знае работата, а случката с техническото и прекратения мач на Хасково срещу Пирин, минават като на лента в главата на бъдещия елитен рефер. Защото, когато се показва на вратата, за да издържи тестовете като арбитър под тепетата, там го очакват съдиите от злополучния за него двубой. 

„Посрещнаха ме с думите: „О, гълъбче, дойде ли и ти при нас. И до ден-днешен съм в повече от добри отношения с вече бившите си колеги. Сещаме се за тази история с усмивки и добри чувства“, споделя Ресиловски, който от 2001-ва придобива „Национална“ категория и преди да стигне до мъжкия елит, свири двубои във всички възрастови групи:

„Смея да твърдя, че съм минал през всички етапи по стълбата на съдийството. Ръководил съм подрасващи, юноши, Б група, А група и сега в НБЛ.  Преди години имаше повече отбори на всички нива. Може би това е ключът към добрия съдия, да премине през всяко стъпало на играта, за да може да усети от всичко и да бъде постоянен.“

ПРОФЕСИЯ СЪДИЯ

Критиката към българските съдии на моменти е унищожителна. Не само от страна на фенове, но и на треньори, играчи, журналисти, ръководители на клубове. Упреците, че грешат често, не стихват. Нападките, че не се представят на високо ниво пък отдавна са се превърнали в ежедневие.

Професия „Баскетболен съдия“, всъщност, у нас, както и на повечето места по света, на практика, не съществува. Реферите имат свои професии, а свиренето на мачове за тях е допълнителна ниша.

За Ивайло, съдийството е повече от това. Съдийството е призвание и отговорност:

„Много бих искал съдийството да е професия. При нас парите никога не са били водещ фактор. Хонорарите от  мачовете са не малка помощ към бюджета, но в никакъв случай не може да бъде единствена. Както за състезателите и треньорите баскетболът е професия, би било хубаво така да е и за нас. Това би вдигнало нивото на съдийството, нещата ще са различни, ще се изисква повече. И сега влагаме максимум старание и концентрация, но понякога може да допуснем грешка, все пак и ние сме хора, и ние може да сгрешим. Най важното е да няма умисъл в действията.“

При всеки таймаут всички сме виждали как реферите се събират някъде на игрището и водят разгорещен разговор. И на всеки му е ставало любопитно, за какво ли дебатират скришом от чуждите погледи и уши в този момент.

 „Със сигурност, не обсъждаме хората в залата, или мажоретките (смее се). Говорим си как върви срещата, дали спазваме еднакъв критерий, дали това, което сме говорили преди мача го изпълняваме, или се отклоняваме, какво трябва да променим и да подобрим. Ако млад съдия е с нас му даваме кураж и го напътстваме“, повдига завесата Ивайло.

DJ РЕСИЛОВСКИ

Извън съдийството, Ивайло Ресиловски се занимава с… музика. От малък има увлечение и слух към по-фините тонове. Разказва, че навремето в родния му град е имало много млади хора, а заведенията и клубовете са се пръскали от живот. Работел е по дискотеки, но от 2000 г. насам, забавлява гостите предимно на сватби, балове и частни партита.

Иво е категоричен, че има много общо между съдийството и диджейската професия. В единия случай, за да си добър, трябва добре да познаваш баскетболния правилник,  да усещаш играта, а в другия – да си на „ти“ с хубавата музика.

Как обаче се постига подобен синхрон и баланс? Как може човек да бъде сериозен съдия в баскетбола, а в следващия момент да е забавен, танцувално и музикално настроен?

Според Ресиловски, въпрос на характер и самоконтрол.

„Миналата година бях поканен за диджей на сватба в Стара Загора. По същото време получих и наряд за третия мач от финалната серия между Берое и Лукойл Академик в НБЛ. Булката също е в баскетболните среди и бързо се съгласи да приема наряда. За случая ми трябваше някой, който да ме замести за времето, което нямаше да ме има на сватбата. Взех със себе си приятел и колега, който ми помогна“, разкрива един от най-добрите ни баскетболни рефери през последното десетилетие.

Ами, ако се налага да избира между амплоатo си на диджей и ролята си на съдия?

„Случвало ми се е редица пъти. И винаги съм избирал да бъда на игрището, въпреки разликата в хонорара“, отсича събеседникът ни.

От 2007-ма насам Ивайло Ресиловски работи във фирма, която се занимава с продажба на нови автомобили и голям автоцентър в Хасково. От 2014-та е търговски директор на компанията. Занимава се с оформяне на цени, доставки и т.н. „Когато започвах, имах едно изискване към бъдещите си работодатели, макар че не е уместно кандидат да поставя условия. Казах им: Аз съм съдия по баскетбол и ви моля, когато имам назначение, да ме пускате, а аз ако трябва, ще работя извънредно.“

СЕМЕЙСТВОТО

Иво е щастливо женен от 24 години. Горд баща на голяма дъщеря и по-малък син. И двамата за кратко минават през баскетбола, но всеки избира свой, различен път, по който да върви. Дължи много на половинката си.

„Ако има награди за съпруги, моята  със сигурност трябва да вземе такава. Да се живее с мен не е лесно, а тя ме търпи вече толкова години. Аз съм социална и контактна личност, а тя е на другия полюс, но противоположностите се привличат.“

Стресът, напрежението и празничното настроение, в което иска, или не му се налага доста често да бъде, Ресиловски укротява, усамотявайки се в малкото свободно време, което му остава. Не обича да слуша музика, когато не му се налага да го прави професионално. Почива си с хубави филми и с пътувания с любимата жена. Последната фамилна ваканция е наскоро в Амстердам – място, на което го отвежда един от най-близките му приятели и дългогодишен колега сред съдиите – фен №1 на холандския футбол в България Борислав Пелтеков.

Иво няма и определена мечта. Оставил се е по течението на живота, но не забравя същественото - да започва всеки нов ден с усмивка. Като знак на благодарност към съдбата.