Монтана 2003 изпраща силен сезон, в който триумфира със златен требъл, след като стана шампион и носител на Купата и Суперкупата на България. В добавка, момичетата на Стефан Михайлов приключиха второто си участието в Адриатическата лига с бронзови медали.

Заслуга за всичко това има и Радостина Димитрова. 180-сантиметровото крило е част от един сплотен колектив, а с борбеността и желанието си на терена прави все по-силно впечатление. BBALL.BG се свърза с нея, за да разкаже малко повече за себе си, какво й дава играта, за сезона и кариерата си.

- Какво усети, когато за първи път хвана топката в ръцете си?

- Бях на 7 години и вече е смътен спомен, но със сигурност беше жив интерес.

- Първото и най-важно нещо, което си казваш, когато излизаш на терена?

- Нямам строго определен ритуал. Най-вече си напомням, че е просто поредния мач и напрежението ще ми попречи да го изиграя добре, дори и той да е с изключително значение.

- Какво отличава Монтана 2003 от останалите?

- В Монтана има атмосфера, която няма как да се опише с думи. Трябва да си част от този колектив и да бъдеш с тези момичета, за да разбереш какво богатство имаме в отбора. За мен е чест да съм с тях всеки ден, в залата и извън нея, и се надявам и в бъдеще да е така. 

- Най-скъпото, от което си се отказала заради баскетбола?

- Амбицията да стана архитект. Това беше най-тежкият избор след завършване на средното ми образование.

- Изглеждаш много нахъсана и борбена на терена. От кого си взела това или то се учи с годините?

- Това е нещо, което не се учи и не идва с годините. Или го имаш и гориш на терена, вижда се онзи плам, заради който все още играеш… другото не го разбирам. Борбеността е признак на силния характер.

- Най-щастливият ти момент на терена…

- Първата ми шампионска титла през 2016 г. Всеки момент след това подсъзнателно сравнявам с него.

- А най-трудният…

- Трудните винаги са повече от хубавите. Най-трудният беше миналата година, когато имах доста сериозни здравословни проблеми именно заради баскетбола. Спортът е здраве, но не са го казали за професионалния спорт.

- Баскетболът за теб е…

- ... мястото, където знам, че мога да бъда себе си, ще забравя за проблемите на света и ще се потопя в магията му.

- Определи сезона си с една дума…

- Само една? (Смее се). Скандален. (Смее се)

- Какво е усещането да чуеш националния химн, когато играеш за България?

- Имала съм честта да го слушам откакто бях на 15, като част от националните отбори за подрастващи. Осем години по-късно усещането е същото като тогава - чест, страхопочитание и обич.

- Какво би казала на децата, които сега започват да тренират?

- Бих им казала, че баскетболът ще им покаже нови хоризонти, ще се срещнат с нови хора, които да наричат свои приятели. Преди всичко да правят всичко с любов, старание и хъс.

-  Какво прави в свободното си време Радостина Димитрова?

- Обичам да чета. Обичам дългите разходки независимо от пейзажа. Винаги чакам с нетърпение лятото, когато свободното ми време е запълнено от лудата ми сестра. (Смее се).

- Най-голямата ти мечта е…

- Да успявам винаги да карам родителите ми да се усмихват и да се гордеят с мен. Семейството е всичко.

- Как се виждаш да кажем след 5 години?

- След 5 години силно се надявам да съм по-уравновесена, по-мъдра в играта, здрава и дай Боже да имам свое семейно огнище.