Калоян Иванов се превърна в основна фигура в състава на турския Петким през този сезон. Доказателство за това бе силната му игра в последния мач на отбора му срещу Афионкарахисар, в който той отбеляза 23 точки при успеха му с 87:78.

СУПЕР КАЛОЯН ЗА СУПЕР ПОБЕДА НА ПЕТКИМ В ТУРЦИЯ

По този повод BBALL.BG се свърза с варненеца, който ни разказа за Петким, за първенството на Турция, в което тимът му участва, за брат си Деян и за случващото се в родния му град. Ето и какво сподели той:

- Силното ти представяне изведе Петким до победа в последния мач в Турция. С какви впечатления остана от него?

- Това беше много важен мач за нас. За съжаление слабото ни представяне през сезона ни постави в позиция, че сега всеки мач е важен. Сезонът тръгна много лошо и това наложи смяната на трима треньори и 5-6 играча, което постави отбора в ситуация на постоянно адаптиране.

- Доста бързо се превърна в основна фигура в отбора си. Лесно ли те приеха?

- Моята роля в отбора е малко по-различна от досегашния ми начин на игра. Сега трябва да се нагърбвам с почти всичко на терена, но това е разбираемо с оглед на състоянието на отбора. Радвам се, че за сега оправдавам доверието на ръководството.

- Разкажи ни малко повече за самия клуб като организация, начин на работа и фенове…

- Клубът е на много високо професионално ниво. Все пак е клуб с традиции в Турция. Петким е един от малкото клубове, в който въпреки лошото ни представяне, не са закъсняли дори един ден със заплатите. Даже ръководството ни обявява премии за всеки мач. Погрижили са се отлично за нашето спокойствие и за това да мислим само за баскетбола.

Живеем в една от най-хубавите части на Измир, въпреки че отбора играе и тренира на 50 км от тук, в малкия промишлен град Алиага. Феновете в Турция като цяло не са от най-запалените по баскетбола, дори когато с Трабзон играхме полуфинал на първенството срещу Ефес залата беше почти празна. За разлика от Италия и Испания, където без значение етапа на първенството или представянето на отбора, залите са пълни.

- Какво е мнението ти за останалите отбори в лигата?

- В тази лига се инвестират много пари. Това, че имат право само на двама чужденци им дава възможност да доведат наистина класни такива на доста високи заплати, но за жалост турските играчи на това ниво не отговарят на нивото на чужденците. Съдийството, също така, е доста под нивото на Първа лига, което е предпоставка за много сериозни спорове от страна на клубовете. Въпреки това, нивото на отборите, които могат да си позволят скъпи турски играчи като Тюрк Телеком, Афион, Бурсаспор, Бахчешехир е доста високо. Бих казал, че е над това на най-добрите българскоте отбори.

- Моментът, който ти е донесъл най-голямо удовлетворение досега през сезона…

- Ако говорим за баскетбол, това е моментът, в който играх срещу брат ми в началото на сезона преди да се премести в Италия. В личен план, това е раждането на втората ми дъщеря.

- Би ли се върнал в Петким и догодина?

- Бих се върнал, да. Харесва ми тук. Надявам се, че ако остана тук догодина, ситуацията в спортен план ще е по-добра.

- Миналият уикенд и брат ти се представи силно в Италия. Липсва ли ти времето с братските дербита и би ли играл отново един ден срещу него?

- За Деян този мач беше много важен. Една такава победа над лидера в Италия им дава спокойствие и увереност да завършат остатъка от сезона в победна серия. Интересно е да играем един срещу друг. Последните две години изиграхме четири мача и резултатът е 3-1 за него. Бих играл пак срещу него, но желанието ми вече е да играем заедно в един отбор.

- Предполагам следиш ситуацията в родния баскетбол. Какви са впечатленията ти от Черно море Тича?

- Следя всичко каквото мога. Гледал съм доста мачове предимно на Левски, Балкан, Академик Пловдив и Рилски. Очертава се много сериозен плейоф, в който е трудно да се прогнозира кой ще спечели шампионата. За Черно море ситуацията е повече от неприятна. След като отбора беше поставен пред възможността да не участва в първенството, все пак намери сили да се справи с този проблем и направи една прилична селекция. За жалост сега са в друга тежка ситуация, финансова криза, така да го наречем.

Засега момчетата се борят и благодарение на треньора си и на професионализма си успяват да покажат не лоша игра. Но във Варна е така, агонията продължава. Нашите опити да създадем един уникален проект за развитие на школата удариха на камък, да не кажа направо корабокрушираха. Незаинтересоваността на хората от горните етажи за баскетбола във Варна докара един отбор с най-добрата школа за последните 15 години до просешка тояга.

- С такава кариера, каквато имаш ти, все пак има ли нещо, което не си постигнал все още и искаш много?

- Има много неща, които не съм постигнал, сега вече е късно за тях. Не искам да мисля за това какво не съм постигнал, а какво съм успял да направя през годините. С Деян играхме в най-добрите първенства в Европа, като основна част от отборите ни имаме финали на евротурнири. Играли сме в плейофи в Италия, Испания, Турция, Венецуела. Достигали сме до индивидуални награди за най-добри играчи в първенствата и сме били част от Идеалния отбор в Италия. Също така сме избирани и за най-добри европейски играчи в италианското първенство. За качествата, които притежаваме, смятам, че имахме доста добра кариера до сега. Иска ми се един ден да постигнем нещо с български отбор. Това е може би, което ми липсва.