В последните години едно от най-зрелищните събития през сезона, Мача на звездите в НБА, се превръща във все по-голямо шоу. Все по-комерсиално и лъскаво. И все по-малко баскетболно.

Вероятно, просто Мачът на звездите стана жертва на успеха на лигата.

***

В третата четвърт на НБА Мача на звездите преди година 211-сантиметровият Янис Адетокубо, който вероятно има най-широкия размах на ръцете, известен на човечеството, поведе бърза атака на четирима срещу един. И този единствен клет воин бе Стефан Къри. Вместо да надъхат 190-сантиметровият лидер на Голдън Стейт, който до Адетокубо изглеждаше както може би всеки от нас би изглеждал, неговите съотборници му изкрещяха просто да се разкара от пътя на гръцката машина.

 

Янис се вдигна във въздуха за умопомрачаваща „мелница“. А Къри легна на паркета запушвайки ушите и очите си. Комичен момент, влязъл в историята, но и показателен за качеството, което демонстративното събитие е в състояние да предложи на света днес –

нечовешка физика и...

комедия.

***

„Знам, че се говори много по темата дали участниците в Мача на звездите съвсем съзнателно дори не се опитват да играят в защита, но не така стояха нещата за нас“, спомня си Карим Абдул-Джабар, който в периода от 1970 до 1989 г. бе селектиран в цели 19 издания на събитието.

Може би само за сравнение трябва да си припомним Мача на звездите през 1983 г. Вдъхновен от прочувственото изпълнение на химна от Марвин Гей, Джабар блокира още първите два опита за стрелба на Джулиъс Ървинг – един от най-добрите играчи в нападение, които лигата някога е познавала.

Днес нещата не стоят съвсем така. Защото НБА Мачът на звездите е изведен на ново ниво. Далеч по-глобално и комерсиално събитие е. Предназначено за широката аудитория.

Повече от 25% от играчите в лигата са родени извън САЩ. Миналогодишното издание достигна над 200 държави, които наблюдаваха по телевизията или дигиталните си устройства.

Просто по някакъв начин, Мачът на звездите в НБА стана жертва на успеха на лигата. И ако последните няколко издания доказват поне едно нещо, то е, че за играчите от днешното поколение е загубил част от стойността си.

И не можем да ги виним. На тях не им се налага да покажат 130% от възможностите си, за да рекламират и „продадат“ лигата. Защото тя вече се продава повече от добре.

Защото НБА е бизнес за милиарди.

Въпросът, който остава без отговор, обаче, е не толкова дали днешните звезди могат да върнат част от поувяхналия блясък на Мача на звездите, който всички обичаха в миналото, а дали могат да открият някакъв смисъл в него в настоящето.