Тих и скромен. Работлив и отдаден на професията си. С добро сърце. Лоялен и отговорен. Вечно търсещ още и още знания. Здраво стъпил на земята. Притеснителен, когато трябва сам да говори за себе си. От всичко изброено по-горе, по много. Това е Георги Давидов.

За тези, които го помнят във времената му на един от най-добрите играчи в подкошието у нас, не е тайна, че Жоро на 41, е такъв, какъвто бе и на 21. Назначението му за заместник на Шарон Друкер в Лукойл Академик може би дойде изненадващо за мнозина, но едва ли има друг, който да заслужава този шанс повече от него. 

Броени часове преди дебюта му начело на Лукойл в двубоя от 8 кръг в НБЛ срещу Ямбол, BBALL.BG се свърза с последния капитан на баскетболния ЦСКА, за да ни разкаже как приема новото предизвикателство и да повдигне завесата на случващото се при шампионите.

Негови помощници при "студентите" ще бъдат Йордан Янков и Иван Коцев, а в ролята на съветник до него ще бъде и емблематична фигура в историята на този спорт у нас - Петко Маринов.

- Как приемаш отговорността да застанеш начело на Лукойл Академик?

- Както и през първия ден след като бе обявена новината - с ентусиазъм и с благодарност за предоставения ми шанс.

- За първи път ще седнеш на пейката в ролята на старши-треньор. Изпитваш ли притеснение?

- В началото, когато стана ясно, че ръководството се е спряло на мен, да. Но с всеки изминал ден ставам по-уверен, а и играчите ми помагат много. Имам нужда от време, за да вляза в режим на старши-треньор. Не е лесно.

- Познаваш баскетболистите в отбора отлично. Има ли нещо, което би променил в подготовката за мачовете?

- Не мисля, че трябва да се променя нещо изцяло. Те са професионалисти, които носят фланелката и защитават репутацията на най-добрия клуб в България. Знаят какво трябва да правят, за да са на ниво във всеки мач.

- Ще имаш възможност да черпиш опит опита на легенда като Петко Маринов. Говорихте ли вече с него?

- С г-н Маринов си говорим всеки ден. Не само аз, но и другите от щаба, плюс баскетболистите. Това е безценно. За пръв път имам възможност да съм толкова близко до него. Той е не само голям треньор, но и голям човек.

- В Лукойл винаги целите са високи и изискванията за титла и купа - задължителните. Не са ли в повече за треньор, който сега дебютира в ролята на "старши"?

- Ако ме беше страх, нямаше да се съглася да помогна на обичания от мен отбор в този труден момент. Разполагаме с много добри играчи. Това е най-високото стъпало в нашия баскетбол. Няма треньор в България, който да не е мечтал да стъпи на него.

- Това, че Лукойл отпадна от ФИБА Къп рано–рано със сигурност се е отразило на отбора. Какво би казал на момчетата, за да ги вдигнеш?

- Нека не се изживявам като велик стратег и психолог от първия ден. Пак ще повторя, те са професионалисти и много отговорни хора. Натрупаха и опит. Знаят какво се очаква от тях и какво трябва да дадат на отбора до края на сезона. Този отбор дава много, но и изисква много. Нормално е.

- Ти беше в щаба на Шарон Друкер, а преди това и на Тони Дечев. Докато ги наблюдаваше, "открадна" ли си нещо от техния начин на работа или ще видим съвсем различен подход от теб?

- Друкер е много добър треньор и човек. Работех отлично с него и научих много неща, различни неща. Но понякога нещата не се получават за съжаление. С Тони спечелихме три титли, факт. От всеки треньор вземам с пълни шепи. Нека бъдем по-скромни в началото, пък ще видим.

- През последните години си се съсредоточил върху кондиционната и физическа подготовка. Защо избра да се усъвършенстваш в тази роля?

- Защото 50% от днешния баскетбол е физика. Ако не си подготвен, отпадаш, дойдоха други времена. Професионализъм трябва, отговорност. И на терена, и извън него. Това повтарям като мантра последните години на младите. На българин баскетболист, даром нищо никой няма да даде в Европа. Това, че се занимавах с кондиция досега ми е от огромна полза в момента.

- В тази връзка ще ни разкажеш ли за лятото в Орландо и работата с Джеф Игуерa?

- С Везенков направихме този мини камп в Орландо през лятото, а Джеф беше основна фигура във физическата подготовка. Аз гледах, учех се. Но по-силно впечатление ми направи Сашко, работната му етика, отношението му, страстта, с която работи. А след това и драфта. Бях свидетел как се сбъдва една мечта на едно българско момче. Той го заслужава. Благодаря му за доверието. Беше едно от най-хубавите лета в живота ми.

- Къде би искал да видиш Лукойл в края на сезона?

- Там, където всички го виждат през последните 15 години. 

ТОВА Е ТОЙ...

Георги Давидов е роден на 2 август 1976 г. във Враца. Носи екипа на Славия (1998/1999), но звездата му изгрява с този на ЦСКА (1999/2004, 2007/2008), където с много трудолюбие и постояноство, той си извоюва статута на един от лидерите на отбора. С "армейците" достига до сребро за купата на България и за първенството (2004), преди работната му етика да бъде забелязана от Лукойл Академик (2004/2007). Със "студентите" триумфира два пъти за купата и два пъти за лигата (2006-2007), както и два сребърни медала в шампионата и за купата. 

Кариерата му го отвежда в швецарския Лозана (2008/2009) и за кратко във Франция, а след това центърът се завръща в родината, за да се състезава последователно за Рилски спортист (2009/2010), Балкан (2010/2011) и Черно море (2011/2012). 

Защитава честта на мъжкия национален тим (2000-2006) като участва на Световните униерситетски игри през 2003 г. и на европейското първенство в Сърбия и Черна Гора през 2005 г.

Дебютира в треньорството през сезон 2012/2013, когато влиза в щаба на Марин Докузовски, който по това време ръководи Лукойл Академик. След това е част от екипа на Тони Дечев, а това лято бе и в този на Шарон Друкер, преди израелеца да поеме обратно към родната си страна, за да застане начело на Апоел Ейлат. На сметката си като треньор досега има общо 4 титли и купи с Лукойл.