В Лукойл Академик и този сезон е „горещо”. След раздялата със старши треньора Тони Дечев през лятото, дойде ред ръководството на „студентите” да потърси глътка чист въздух навън. Уви, Шарон Друкер не се оказа най-добрият вариант. Поне в дългосрочен план. След отпадането на тима от Шампионска лига и загубата на шансове за продължаване напред към следващата фаза на ФИБА Къп – турнирът, в който шампионите се оказаха след втория неуспешен опит за влизане в групите на ШЛ, израелецът си стегна багажа и отпътува обратно към вкъщи.

Макар да пари почвата под краката им, обаче, в щаба все още са всички останали треньори. Свързваме се с младия, но вече достатъчно опитен специалист Йордан Янков, който се съгласи да открехне леко завесата над лагера на Лукойл пред BBALL.BG, да разкаже за натрупаните впечатления и да сподели какво предстои от тук нататък.

Без да губим повече време, ето какво ни разказа самият той.

Сякаш мина достатъчно време, за да натрупаш впечатления и вече е време да те попитаме как се чувстваш като част от щаба на Лукойл Академик? 

Сега като се замисля, наистина минаха три месеца, а все едно се

събрахме за подготовка вчера. Чувствам се много добре и смятам, че

сме добър колектив. Всички в отбора са професионалисти и се

стремим да помогнем кой с каквото може, за да имаме успех.

Имаше възможност да трупаш опит и самочувствие като дясната ръка на Шарон Друкер, но по всичко личи, че настроенията на феновете към него не бяха изцяло положителни. Как смяташ, че ще се отрази раздялата му с клуба на отбора? 

Знаете, че всеки гледа победите, което е нормално. Когато отбор

като Лукойл, с традиции губи, е много трудно отношението на хората

да е предимно положително. Специално в личен план, мисля, че

научих много и различни неща за отношенията и тренировъчния

процес. Раздялата винаги е трудна, независимо дали е треньор или

състезател, защото в нашата професия отборът е като второ

семейство. Надявам все пак всеки да продължи да си върши

работата максимално добре и няма да имаме проблеми.

Доколко тежат очакванията, че Лукойл Академик трябва да побеждава в България и Европа на всяка цена? 

През последните 15 години „Лукойл“ е марката, с която се представяме в

Европа. Всички очакват да побеждаваме. Аз за първи път съм от тази

страна, на напрежението, но не мога да кажа, че ми е неприятно.

Разполагаме с най-добрите условия и смятам, че е нормално

очакванията да са големи. В българското първенство ние трябва да

очакваме срещу нас всеки да играе на 100%. В Европа са на нашето

ниво, въпросът е и в двата случая да показваме класата си във всеки

мач.

Международното участие на Лукойл съвсем скоро официално приключва. Колкото и банално да звучи, какво отново не достигна за пробив в Европа? 

За съжаление, приключи, въпреки че остана един мач. Мисля, че в

нито един момент от тренировъчния прецос не е имало

подценяване или несериозно отношения към противников отбор.

Домакинският ни мач срещу Ювентус (Литва) ни изигра лоша шега. И

дума не може да става за съдийство или късмет, не можахме да

задържим извоюваната разлика и това ни костваше класирането.

Не се ли отрази негативно на представянето на тима във ФИБА Къп именно отпадането от Шампионска лига? 

Не мисля, че отпадането от Шампиоската лига им връзка с ФИБА

Къп. Отборът е с много нови играчи и мисля, че просто ни трябваше

малко повече време за сработване.

Сезонът е дълъг и тепърва предстои битката за Купата на България и родния шампионат. И тъй като амбициите на Лукойл винаги са за злато, кой смяташ се оформя като основна конкуренция на “студентите”?

 В последните години първенствата и Купата на България са много

интересни. Всеки отбор има чуждестранни състезатели, българи с

желание и воля да се доказват и нашият отбор трябва да играе

срещу всеки по един и същи начин – на 100%.

А какви са твоите амбиции?

Натрупах доста знания и опит през последните години в Балкан с

Александър Тодоров, в Рилски спортист от Росен Барчовски и Людмил

Хаджисотиров, в Пловдив много научих от Асен Николов, както и от Георги Младенов, и смятам, че поставихме основите на един успешен и дългосрочен проект и сега с Шарон Друкер, разбира се. Амбицията ми е един ден да бъда старши треньор.

Опиши ни как изглежда пейката на Лукойл по време на мач. 

Когато един отбор печели всеки е весел и подкрепя останалите, когато догонва в

резултата е по-трудно, но мисля, че ние сме добър колектив и се подкрепяме.

Разкрий ни някои от основните правила за играчите, на които държи треньорският щаб в Лукойл? 

През цялото време държим на отборна игра в нападение и здрава

защита с взаимопомощ от всеки.

Свикнали сме в светлините на прожекторите да попадат по-често старши-треньорите. Ролята на помощник-треньорът, обаче, е не по-малко ключова. По-лесно или по-трудно е да си “в сянка”?

Не мисля, че мога да направя такова разграничение на лесно и

трудно. Когато се стараеш да даваш всичко от себе си, винаги е

трудно, както за мен като помощник, така за кондиционния треньор,

физиотерапевта и играчите. За това е колектива, за да си помагаме.

БЛИЦ:

1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите на тренировка?  - „Здравейте, момчета” и „До после” или „до утре”.

2. А преди мач? – “Не позволявайте да ни вкарват лесни кошове.”

3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" за победа? - Преди съм си мислил за такива неща, но вече не вярвам, че имат значение.

4. Повишаваш ли тон по време на тренировка/мач? – Повишавам, да, като помощик по-малко, като старши треньор - повече.

5. А колко често казваш "Браво"? - Прекалено често.

6. Закъснявал ли си за тренировка/мач? - Никога.