Този период от годината е отреден на равносметката от изминалите 12 месеца и постигнатото от играчи, треньори и ръководители в баскетболния свят. Тя е важна част при определяне на целите за бъдещето и за постигането на още по-високи резултати.

И докато в Ямбол умуват по селекцията за новия сезон, ние избрахме да Ви срещнем с един от най-доверените им играчи. Тази седмица в рубриката ни “Сезонът, който изпратих” наш себеседник е Стойо Чолаков.

Наскоро той стана баща за първи път, след като неговата приятелка Сияна го дари с принцесата Ивайла. Освен това той се справя все по-добре и на треньорското поприще, като в началото на юли изведе 14-годишните момчета на Ямбол до златото в държавното първенство. А какво оставя зад себе си от състезателната си година, разберете от самия него:

“BBALL Сезонът, който изпратих” със Стойо Чолаков:

1. Използвайки скалата от 1 до 10, като последната е максимална, как би оценил себе си през миналия сезон?

- Винаги ми е било трудно, когато трябва да се самооценям. Един от принципите ми е, че оценката ти я дава човекът, който те назначава и този, който ти гласува доверие колко да играеш. И все пак, ако трябва да си дам оценка за представянето, бих се оценил със 7. Въпреки финансовите затруднения, с отбора на Ямбол можехме да стигнем много по-далече от 8-то място в класирането и все пак това е реалността.

2. Кой е най-вълнуващият момент за теб през 2016/2017?

- Най-вълнуващ, по-скоро са два. Това са моментите, в които с отбора си поставихме високи цели и съумяхме да ги постигнем. Първият беше когато победихме Левски в Ямбол, за да се класираме за Купата на България. В съблекалнята си говорихме с момчетата колко важно за нас и за града ще е да се класираме и го направихме. Едва ли някой ще отрече, че мачовете с Левски са с по-особен заряд от останалите. Другият момент е, когато победихме шампиона Лукойл в зала “Диана”. Независимо в каква форма е Лукойл или дали мача е имал значение от гледна точка на класиране, всеки един от момчетата излезе за срещата максимално мотивиран и това си пролича.

3. А най-разочароващият…  

- За съжаление разочарованията бяха повече от хубавите моменти. Не мога да назова конкретно, но се сещам за 1-2 – загубата на Купата от Лукойл, двете загуби от Балкан с малка разлика, загубата от Черно море в предпоследния кръг, която можеше да ни изкачи до по-предно класиране, май станаха много загуби ...

4. Какво ти даде последния сезон в личен и професионален план?

- В последния сезон, както и предходните, натрупах безценен опит като състезател и треньор. Запознах се и успях да работя с много и различни хора. Мисля, че това е същността на спорта – да се стремиш към титли и лични постижения е страхотно, но да изпиташ положителни емоции и/или да минаваш през разочарования с дадена група хора през сезона, това е безценно.

5. Ако трябва да избереш само една дума, с която би описал последната година, коя би била тя?

- Богатство.