В женския баскетбол името на Десислава Ангелов винаги е тежало като камък. Тя винаги е била фактор. Винаги се е откроявала. Винаги е горяла. Винаги е била запалена факла на терена. Титлите и купите й с Левски и Кремиковци няма да броим. Не те са важните в случая.

Днес Деси има друго предизвикателство. Селекционер е на 16-годишните националки на България, на които им предстои участие в европейско първенство в Скопие в средата на август. На тази възраст някога тя дебютира в славния отбор на женския Левски-Спартак, в компанията на легенди като Петкана Макавеева и Надка Голчева. Ако питате Деси, сърцето й още иска да е на терена. Затова и тя остана там докато не скъса и последните здрави връзки в коляното си.

Сега обаче ще говорим за Ангелова – треньорът. От 7 юли насам, откакто събра отбора, нейните малки лъвици изиграха 4 контроли. Имаха своите добри и лоши моменти.

„Прогресът е очевиден. Старанието е огромно. Единственото, за което се моля е да останат здрави”, споделя българката, за която у нас много неща са културен шок. Откъснала се е от българската действителност, защото от години тя живее Франция със семейството си.

Мъжът й Киркор Киркоров бе една от най-ярките фигури в държавния ни тим по бокс – световен и европейски шампион. Отскоро двамата с Деси прекарват повече време в скайп и в месинджър, тъй като синът й Кристиян завърши с отличие и избра за старт на своята бизнес кариера Хонконг.

В сегашния национален отбор, Ангелова е събрала по едно момиче от набор 2004 и 2003, както и четири от 2002 г., т.е. шест са по-малки от възрастта, в която се състезават.

„От самото начало бяхме решили, че ще изберем най-доброто от набор 2001 и останалите ще са по-малки, за да можем да направим по-плавен преход догодина. Децата имат нужда от адаптация, а тя изисква постоянство и време”, казва Ангелова, която у нас работи в екип с дъщерята на легендата на Балкан Венци Славов – Стефка Славова – треньор на женското направление в Ботевград, както и с Иванка Славчева от Монтана.

„Приятно съм изненадана от поведението на децата и от възпитанието им. Безупречни са. Много слушат, стараят се. Разликата просто идва от нивото на скоростта, на която те са свикнали да тренират и да играят. Това трябва да се промени и върху това трябва най-много да се работи. Всеки елемент – в нападение и в защита е задължително да се упражнява на максимална скорост и ако осъзнаят колко е важно да го изпълняват, то това за мен ще бъде огромна победа”, изпълнена е с надежда бившата баскетболистка.

След почти две десетилетия във Франция, основната разлика, която тя намира с България, е в манталитета:

„Казвам, че ни липсва манталитет, но не го казвам в отрицателния смисъл на думата. Говоря за шампионски мантатилет, за мантатилет, който трябва да е присъщ на победителя. Ние не си вярваме. Още преди да е започнала срещата вече сме притеснени и сме готови да загубим. Защо? Я вижте как е в Сърбия?! Там на никой не му минават пораженчески мисли през главата. Нашите деца са талантливи и могат да играят добър баскетбол. Остава да им се промени мисленето, а това отново зависи от всички нас, в чиито ръце са поверени тези момчета и момичета.”

От година насам Ангелова оглавява прочутата школа на Мондевил. Заедно с Бурж, този клуб е считан за едно от най-елитните места за развитие на млади надежди във френския баскетбол.

„Събрани са талантливи деца от цяла Франция. Работим с 20 на брой, на възраст между 16 и 20-годишна възраст. Всяко лято има такива, които се освобождават, за сметка на други, които биват привлечени. Момичетата са разделени в два отбора (16-18 и 19-20 години) и всеки уикенд играят мачове – едните в събота, другите в неделя. Събират им се между 30-40 мача годишно. Сами разбирате какво означава това! Всички живеят заедно, учат в едно училище. Тренира се 8 пъти седмично. Три пъти в седмицата сме двуразово, в някои дни се тренира се и в обедната почивка”, разкрива българката докато прави план в главата си за поредното занимание с 16-годишните кадетки на България.

В националния отбор, поверен в ръцете на Деси Ангелова се провеждат и тренировки по... пеене на химна. Да, няма грешка. Правилно сте прочели.

„Ами, да. Тренирахме химна и го пеехме заедно. По моя инициатива. За мен това са много, много важни неща. Да свирят химна в твоя чест, та това е върховна привилегия. Казах на момичетата да се огледат и да ми кажат на колко от техните познати, приятели и връстници им се е отдавала подобна възможност? Да свирят „Мила родино” в тяхна чест?! Химнът – това е много специален момент. Трябва да го изживееш с цялото си сърце. Да му се насладиш. Спомням си така все едно е било вчера последният път, когато аз изпитах това чувство на гордост. Беше преди мача срещу Израел в Израел – двубой от европейските квалификации”, разказва Деси.

На какво един от най-добрите гардове в историята на женския баскетбол у нас иска да научи момичетата от сегашния тим на България?

„Да бъдат хора. Спортът е до време. Не от всеки става баскетболист, но обществото има нужда от добри и стойностни хора. Такива, които да умеят да си помагат, да знаят колко е важно да подадеш ръка на човек в нужда. Искам да ги науча колко е важно да прощават и отстояват себе си и собствените си принципи. Ще бъда горда ако тези прекрасни деца пораснат като достойни и честни личности”, казва Деси.

А кое е най-ценното качество, което сегашните млади спортисти трябва да възпитат в себе си, ако искат да се реализират?

„Постоянно им повтарям колко е важно да имат големи амбиции и високи цели. Амбицията е това, което ни тегли напред, което не оставя на мира и не ни позволява да тъпчем на едно място. Колкото по-големи са амбициите ни, толкова по-напред и нагоре стигаме”, убедена е бившата националка.

„Но не е само амбицията. Трябва да се научат да бъдат критични. Първо да търсят вината в себе си при провал, а не да се оглеждат за чужди грешки и да се крият зад чужд гръб. Спортът е до време. Спортът обаче ни изгражда като характери и дава ценни уроци за живота. Виж, в живота, там вече е истинската битка”, завършва Десислава Ангелова.