Тина Димитрова е сред хората, които добре познават българския баскетбол. Бившата състезателка на Марица се отдава на треньорството в Пловдив, започвайки с работа в школата и преминавайки постепенно към женския тим. След това с жените на Левски Спартак достига до финал в първенство и в турнира за Купата на България през 2005 г.

По нейния път тръгват дъщеря й Екатерина, която последно игра във френския Шарлевил преди да се отдаде на майчинството след раждането на дъщеричката си Атина, както и синът й Димитър, който в момента носи екипа на шампиона Лукойл Академик.

Самата Тина Димитрова разкри пред BBALL.BG впечатленията си от работата в школата на Римини, разказа ни как се развива сина на легендата Георги Младенов – Борислав и не скри вълненията си на млада баба.

За своя син Димитър

За мен няма значение къде играе Митко. Най-важно е да бъде добре и да е здрав. Той преживя доста трудно операцията през миналата година. За един спортист това е голям шамар. На него му трябваше място, в което да играе и да възвърне формата си. Аз като майка подкрепям неговите избори досега. Лучано Капикьони го покани лично. Беше един месец във Франция, във възстановителен център, в който се работи на високо ниво и спортисти от почти цял свят го използват. Всичко беше поето от застраховката, която бе направена от федерацията и искам да благодаря от мое име. След това дойде в Римини, за да продължи подготовката си, а впоследствие отиде в Австрия, където изигра няколко мача. Но в България реши, че ще чувства по-добре.

За избора да си майка и баскетболистка

Няма лесни професии. Наистина е трудно да си професионален спортист и майка на две деца, но дори да имах възможност да върна живота си назад, отново бих го прекарала в залата. Не съжалявам за абсолютно нищо. Радвам се, че поех по този път и съм щастлива, че те избраха спорта. Това ги направи хора. И двамата са много добри като личности, и това не е само мое мнение. Аз съм горда да чуя от всеки клуб, в който са играли, че са професионалисти.

За емоциите на млада баба

Страхотно се чувствам като баба. Усещането е уникално. Защото като баба нямам тежката задача да възпитавам, а трябва само да се радвам и да изпълнявам заповедите на мама и тати. Това ти дава време да обърнеш внимание на неща, на които не си обръщал толкова време преди. Очаквам и се надявам някой ден Атина също да тръгне по този път.

За начина на работа в Италия

Първо, за да се развива играта трябва да има зали и добри треньори. Тук ги има, както и в Италия. Има хора, които са професионалисти там и се занимават с децата, но и такива, които не са. Голямата разлика, която виждам е в родителите. От опита, който имам в България като треньор, и това, което чувам и виждам, има доста негативна намеса от страна на родителите. Те се бъркат в работата на треньорите. Единственото, което трябва да правят е да подкрепят децата си, дори и да губят. Всичко останало е в ръцете на наставниците.

За сина на легендата Георги Младенов – Борислав

Лично аз тренирах Боби първата година, когато дойде в Римини. Много амбициозно момче. Работи много здраво и напредва доста бързо. Прави уникален сезон тази година. Играе при 18-годишните, където е основен състезател. Прави средно по 20-25 точки на мач. Много се бори. Играе в защита. Изпълнява указанията на наставника си. Освен това трупа опит и с 20-годишните, където получава достатъчно време. За мен той е уникален талант. Имам страхотен шут за тройката. Борави перфектно с топката. Харесвам го много и му пожeлавам от все сърце да е здрав и да успее.”

За женското ни първенство

Много е притеснително, че тимовете в женското ни първенство са само пет и тази тенденция не е добра. Не знам защо се получи така, но наистина зависи много от организация и от треньорите. За мен дори и чужденките не са голям проблем, защото, ако се използват правилно, те вдигат нивото на българските състезателки. Виждам как това се прави в Италия, все пак аз съм чужденка там. Най-важно е всички да видим реално на какво ниво сме и да се стремим да бъдем по-добри.

За националния ни отбор при дамите и за подрастващите

Тези проблеми се отразяват и на женския национален отбор, за съжаление. Аз гледам и подрастващите, в Дивизия Б. Преди години, когато водих 20-годишните, деветото място на европейско бе определяно като резил и бях освободена от тима след шампионата, който се проведе у нас. Сега виждаме, че нещата са все по-зле и по-зле. То и тук най-големият проблем са отношенията – родители-деца-треньори.

За Десислава Ангелова, която пое кадетките ни до 16 г.

С Деси сме много близки, като в доста голяма част от кариерите си сме били и противнички. Пожелавам й успех от цялото си сърце. Казах й, че не знае с какво се захваща. Първоначално искаше да работим заедно, но аз отказах, защото смятам, че в лицето на Стефка Славова има сериозен помощник. Тя е амбициозно момиче. Интересува се. Работи упорито. За мен два месеца през лятото са доста време, а и имам да тренирам Атина. Един ден, ако имам повече време и федерацията ме иска, винаги съм готова да помогна.”

Снимки: LAP.BG, БФБ, Гонг