Четири дни. Преди точно толкова завърши първият турнир, носещ името на една велика българска спортистка, на един от символите на българския женски баскетбол, но напуснала този свят на днешния ден преди цели 24 години.

Ваня Войнова издъхва на 9 март 1993 г. на едва 59-годишна възраст. Отива си внезапно на едно събрание на спортен клуб „Славия“. Дебатите взимат връх, нервите надвиват разума, а неправдата пръсва на парченца непокорното сърце на шампионката.

Войнова е единствената ни баскетболистка в „Залата на славата“. Не дочаква своя миг на признание от Международната федерация, който идва през 2001 г. - 8 години след кончината й. Приета е посмъртно, а наградата получава синът й Росен Барчовски.

Войнова е първата победителка в анкетата „Спортист №1 на България“ на вестник „Народен спорт“ през 1958 г. Същата година тя извежда съотборничките си от държавния тим до баскетболния Еверест - първата и единствена до момента европейска титла в Лодз (Полша).

Ваня е избрана за №1 на континента. Световна вицешампионка от Москва '59, бронзова на планетата от Перу '63. Двукратна носителка на КЕШ със „Славия“ (1959, 1963), 15-кратна шампионка (б.а. - 12 титли поред) и 10-кратна носителка на Купата на България.

Войнова завършва средното си образование в 132-ро столично училище "Димитър Ганев", което от години вече носи нейното име - 132 СОУ "Ваня Войнова".

След като слага край на състезателната си кариера, легендарният център избира журналистиката за свое призвание. Завършва литература в Софийския университет и пише за "Трудово дело", "Народен спорт" и "Старт".

Войнова оставя богато баскетболно наследство. Съпруга е на бившия национал по баскетбол и държавен селекционер Цвятко Барчовски. И двете им деца Росен и Ивета избират пътя на родителите си - първо като играчи, а след това и като треньори. С баскетбол е свързан и животът на една от трите й внучки - Памела Дечева.