Още по темата

208 см. агресия и атлетизъм ще очакват в сряда вечерта (18 януари) в 18.30 ч. в зала “Универсиада” Лукойл Академик. Техен притежател е най-опасното оръжие на Енисей Красноярск – Франк Елегар. Преди да пристигне в България центърът на руснаците загря с дабъл-дабъл от 27 точки и 16 борби при загубата на тима си на Автодор с 87:94 във ВТБ лигата (б.а. - вижте най-добрите моменти от двубоя тук). С представянето си в Саратов Франк отправи ясно послание към високите на Тони Дечев Стив Зак и Максим Корниенко, а битката се очертава да бъде изключително жестока.

Всъщност Елегар въобще не е за подценяване, тъй като е лидер сред колегите си на позиция 5 във ВТБ лигата по отбелязани точки (б.а. – със средно по 15.4), борби (б.а. – 9.6 на мач), втори по коефициент - със средно по 21, седми по процент успеваемост в стрелбата за две точки – 88%, втори по процент успеваемост от фаула – с общо 52 отбелязани в 11 мача, и първи по срещи, завършени с дабъл-дабъл – 4. В добавка към това той е най-ефективен за Енисей във ФИБА Къп с КПД 24. Освен това е водещ реализатор на отбора си, със средно по 16.7 точки и най-добър борец с по 9.6 овладени под двата ринга топки.

Франк е привърженик на агресивната игра, на моменти дори граничеща с фаула. Умее да се бори, а отскокът му е доста добре развит, благодарение на атлетизма му. Чувства се най-комфортно под ринга. Не се учудвайте, ако го видите да забива. Неговата най-голяма слабост пък е стрелбата от далече. Но пък за какво ли му е нужна?!

Ето кое е голямото момче на Олег Окулов:

Роден на 3 декември 1986 г. в един от най-опасните квартали на Ню Йорк – Бронкс, Франк Родерик Елегар още от малък гони топката по игрището. Мечтае да стане професионален играч, а Господ не подминава желанието му. Хлапето расте високо и още в началното училище се откроява сред връстниците си. Наред с баскетбола, обаче не забравя и за книгите. След като завършва мъжката гимназия “Сейнт Реймънд”, Франк не се поддава на изкушенията на улицата, а се насочва към колежа.

“Можем да спрем всички, ако разкрием най-доброто от потенциала си”, към това се придържа Франк още откакто облича екипа на университетския Drexel през 2004 г. Въпреки че получава предложения и от елитните в Дивизия 1 на NCAA Hofstra, Marist and Canisius, Елегар отдава цялото си внимание на подобряване на формата си през първата си година сред колежаните и рядко попада на паркета. Усилената работа в салона и тренировките дават резултат и година по-късно той е сред най-добрите играчи на своята позиция в конференцията, лидер по борби и чадъри, а освен това попада в Идеалния отбор на сезона. Сценарият се повторя и през следващите 24 месеца.

След като се сбогува с колежаните, Франк се пробва на камп в Орландо, който се провежда преди драфта в НБА през 2008 г. и в Лятната лига с отбора на Вашингтон Уизърдс, но не успява да си издейства договор. Уморен от опити да пробие към най-силното първенство в света, Елегар се отправя към Европа и подписва с участника в немската Бундеслига Бремерхафен. Въпреки постоянството си през 2008/2009 центърът не успя да спаси отбора от изпадане и след края му си купува билет за турския град Измир.

В южната ни съседка 208-сантиметровият американец защитава цветовете на изкачилия си от Първа лига в елита Беледиеси, като поставя името си в Топ 10 на най-добрите борци и по чадъри през сезона. Отборът му обаче отпада още в първия кръг на плейофите от настоящия шампион Фенербахче. Франк играе още за елитния Виши във френската ПРО А, както има и кратък престой в аржентинския Циклиста Олимпико, където обаче решават, че няма да го използват само три дни след като са го привлекли, защото бил твърде слаб, за да играе в Лига Национала.

Това мотивира още повече Елегар, който през ноември 2011 г. подсилва гръцкия Маруси (б.а. – където кариерата си започва и капитанът на Олимпиакос Василис Спанулис). По това време обаче бившият отбор на големия Васил Евтимов и носител на Купа Сапорта от 2001 г. изпитва сериозни финансови проблеми, а Франк се оказва единственият чуждестранен играч в отбора след като Маруси се възползва от временно вдигане на забрана, наложена от ФИБА за привличане на баскетболисти, които не са родени в южната ни съседка (б.а. - международната централа налага тази мярка на клуба заради неизплатени заплати към бивши състезатели). Въпреки всичко, Елегар е в челото на класациите в Гърция през следващите няколко месеца, но забавянето на възнагражденията му го принуждават да напусне през февруари 2012 г.

Няколко месеца по-късно баскетболистът от САЩ решава да продължи в Естония. Избира си за пристан там Калев, с който за първи път в кариерата си играе в три лиги по едно и също време – ВТБ Лигата, Балтийската лига и местното първенство. Въпреки усилията му, тимът му не успява да си проправи път до трофей. Търпението на Франк е възнаградено 12 месеца по-късно. Тогава той триумфира със златото в естонската лига след 4-0 във финалите над Тарту Рок. Ситуацията се повтаря и през 2013/2014. Това носи на Елегар място в Топ 5 на играчите в Естония, както и приза за Най-добър борец във ВТБ лигата през 2014 и 2015 г.

28-годишният тогава Елегар дочаква своя пробив в Европа след като през февруари 2015 г. парафира с 27-кратния шампион на Италия Армани Милано, с който участва в Топ 16 на Евролигата. Нижни Новгород обаче бързо слага край на приказката за тима от Апенините. Франк се завръща в Турция през същата година, за да подсили елитния Анкара, а изявите му край Босфора следят под лупа и шефовете на Енисей Красноярск.

През миналото лято Елегар официално става част от селекцията на шампиона в руската Суперлига през 2007 г. В Красноярск компания на Франк правят и нигериецът с американски паспорт Сюлейман Брейму, гардът Антъни Хилард и бившият възпитаник на университета Джордж Вашингтон, както и първенец и носител на Суперкупата на Полша с Туров през 2014 г. Тони Тейлър. Единственият чужденец, който стартира сезона с Енисей, но няма да го видим в София утре е Малик Уейнс. Гардът напусна през ноември 2016 г. и избра да продължи в израелския Макаби Ришон, но дори и без него селекцията на Олег Окулов изглежда внушително.

Освен на клубно ниво, Франк Елегар може да се похвали и с мачове за националния отбор на Американските Вирджински острови. На 19 години центърът дебютира с представителния тим на първенство в Карибите, където финишира втори. През 2007 г. с “островитяните” участва на Сентробаскет (б.а. – шампионат, който се организира от ФИБА и в който участват отборите от Мексико, Централна Америка и Карибите). Въпреки, че са определяни за аутсайдери, Елегар и Американските Вирджински острови достигат до финал на турнира, оставяйки зад себе си Доминиканската република и Пуерто Рико, но в последната битка не успяват да се справят с Панама.

Връх в международната кариера на Елегар е присъствието му на шампионата на ФИБА Америка през 2007 г. Там той играе срещу звездната селекция на родината си, в която блестят Леброн Джеймс, Коби Брайънт и Джейсън Кид, а американците печелят с убедителното 123:59. Елегар играе 20 минути и отбелязва само 1 точка. Следват три поредни загуби от Канада, Бразилия и Венецуела, а центърът губи титулярното си място в отбора. За последно Франк носи екипа на Американските Вирджински острови на Сентробаскет през 2010 г., но тогава той и колегите му отпадат още в първия кръг след като са отстранени от съседните Британски Вирджински острови.

Това обаче не бива да ви заблуждава. Франк Елегар може да се превърне в най-големия кошмар на Лукойл и то не само заради физиката си. 208-сантиметровият нюйоркчанин се разписа с 14 точки и грабна 8 борби за Енисей при единствената загуба на българския шампион във втората фаза на ФИБА Къп със 71:92 в Красноярск, в края на миналата година. Всъщност центърът на руснаците преминава границата от 10 точки във всеки един от 7-те мача на тима си в турнира през този сезон, като в три от тях достига до дабъл-дабъл. И ако получи възможност от съперниците си в червено в сряда, едва ли ще пропусне да го направи отново. 

Ето какво може Франк Елегар под двата ринга: