Няма по-велико чувство от онова, което те обзема, когато оранжевата топка е в двете ти ръце, а срещу теб са само… собствените ти страхове. Нито повече, нито по-малко. Това усещане ни завещава д-р Джеймс Нейсмит.

Канадският преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (б.а. - днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд събира свои възпитаници в салона, тъй като студената суровата зима не позволява да се извършват каквито и да било спортни дейности на открито. Нейсмит прекарва дълго време в размисли какво може да се играе на закрито. Накрая обаче му хрумва нещо гениално.

Оказва се, че една стара футболна топка и няколко коша за праскови поставят началото на играта, която днес милиони по света обичат и практикуват. Благодарим ви, д-р Нейсмит за нея!

Не спирах да гледам момчетата през целия ден. Наблюдавах ги, за да разбера какво е тяхното отношение към това и как ще го приемат. Този ден остана незабравим за мен”, пише за 21 декември 1891 г. Джеймс Нейсмит в един от дневниците си, които по-късно са възстановени от внучката му Хелън Карпентър.

Нейсмит не излиза от салона, където се предполага, че преди повече от век на този ден се провежда първия баскетболен мач.

Почувствах, че това е ключов момент в живота ми. Знаех, че мога да създам нещо, което е интересно за хората. Убеден бях, че мога да създам нещо голямо”, продължава в бележките си Нейсмит.

Баскетболът получава различни оценки на пръв поглед. Но малко по малко се превръща в глобален феномен. Неизменна част от него са и физическите болки, с които играчите се научават да се справят по различни начини.

Момчетата трябваше да се справят с удари и доста ритници. В един моменти дори се сбиха в средата на терена. Трябваше да ги разтървавам. Един от тях бе нокаутиран, друг имаше синьо око, а трети бе с извадено рамо”, споделя в интервю за нюйоркско радио през 1939 г. Джеймс Нейсмит.

По-късно правилата на играта са променени, като сa обособени отделно от останалите спортове и както казват мъдрите хора, останалото е история. Баскетболът официално става част от олимпийската програма през 1936 г. Четири години по-рано пък е създадена и световната федерация по баскетбол – ФИБА.

10 години след като баскетболът влиза в семейството на олимпийските спортове, е учредена и Националната баскетболна асоциация в Ню Йорк (б.а. – през 1946 г.). След това през 1975 г. се появява и федерацията на Филипините, като продължение на Индустриалната и търговска атлетическа асоциация в Манила.

Що се отнася до д-р Джеймс Нейсмит, той основава баскетболната програма на университета Канзас, която е една от най-успешните в историята с шест национални титли от шест финала в NCAA, както и 14 участия на Файнъл Хор.

Нейсмит си отива от този свят през 1939 г., но преди това разбира, че изобретението му ще преобърне спортния свят.

Това не е просто игра”, пише на последните страници в един от дневниците си канадецът.

P.S.: #ThankYouJamesNaismith (б.а. - #БлагодаримтиДжеймсНейсмит)