Милена Томова е една от баскетболистките, които през цялата си кариера са будили респект и уважение в България в последните години. Капитанът на националния отбор е за пример с отдадеността си на играта и готовността си да играе в представителния ни тим при дамите. На 34 години, само шест месеца, след като стана майка, роденият в Плевен център облече екипа в бяло-зелено-червено.

“В нашето семейство баскетболът е голяма част от ежедневието и разговорите ни. Израснала съм по залите и мачове, това и родителите ми ме насочиха към баскетбола. Изборът да се занимаваш професионално с това идва по-късно, когато усетиш, че този спорт живее в теб и този избор е само твой“, казва Милена за началото на кариерата си.

Никога не са ме принуждавали да тренирам. Спомням си, че когато започнах да тренирам, била съм 2- ри или 3-ти клас, бях закъсняла и другите деца бяха по-напреднали. Стояла съм много на страничния кош, за да наваксам. В началото още е имало случаи, когато съм пропускала тренировки, за да играя със съучениците след училище, но с времето нещата се обърнаха и стана така, че понякога пропусках някой час, за да мога да присъствам и на сутрешната и на следобедната тренировка, нямах търпение да отида на тренировка.“, спомня си състезателката на Берое.

Тази година тя изведе старозагорки до финал за Купа България на турнира, на който тимът й бе домакин. Мотивацията й в залата винаги е била за пример.

Спомням си първото ми републиканско първенство, беше в Монтана, бях от последните резерви и рядко влизах в игра. Станахме трети, но аз не чувствах, че съм допринесла нещо за този успех. Това ме амбицира и аз прекарах цялото лято в тренировки, децата на морето играеха, а аз правех спринтове по дюните на плажа и вечер тренирах на коша. За едно лято станах от последна резерва в основен състезател. Обаче аз имам щастието, че е имало кой да ми покаже кое правя грешно и как да го поправя. Родителите ми са ми помогнали много, за да бъда това, което съм! Най-много дължа на баща ми. С него съм прекара много часове в залата, ходех на училище сутрин, следобед на тренировка, а след това отивах и тренирах с баща ми. За мен баща ми е човекът, който най-много ми е помогнал да се изградя като състезател, защото се е занимавал детайлно с мен. С часове съм седяла в залата, за да вкарам 50 поредни куки или 10 пробива, но това ми помогна да стана по-добра.“

Другият треньор, на който дължи много е Петкана Макавеева.

“Тя виждаше в мен баскетбол още от началото, когато никой друг не смяташе такa. По-късно, когато започнах да играя при жените Георги Божков ми даде шанс, въпреки че бях сред най-малките. Но мога да кажа, че от всеки треньор, при който съм била, съм научила нещо.“

Индивидуалните тренировки за нея винаги са били важни.

Смятам, че всеки един състезател трябва да го прави, защото знае кои са слабите му страни и върху какво има нужда да работи, а по-време на тренировки треньорите не винаги имат време да обърнат индивидуално внимание върху слабостите на всеки един“, размишлява центърът.

В края на миналата година националният селекционер Георги Божков не скри възхищението си от Томова. Тя учуди фенове и специалисти с бързото си връщане на терена след раждането на сина й се върна бързо на терена.

“Когато идва краят на сезона всички са психически изморени и имат желание за почивка, докато бях бременна обаче усетих, че когато тази почивка е по-дълга, баскетболът започва да ти липсва много. Много държах да родя нормално, за да мога по-бързо да се възстановя и да играя пак. Наложи ми се спешно секцио, но аз се мотивираха и исках да докажа на себе си, че ще мога да се възстановя бързо. В началото беше малко тежко, но после всичко си беше както преди.“

Томова винаги е била пример за воля и характер и завръщането й в залата е поредният пример за това.

“Волята и характерът са много важни за да се изградиш като добър състезател, на мен много ми помогна това, че съм много упорита и не обичам да губя. Исках винаги да съм първа независимо дали играем игра или бягаме наказание! На младите казва да играят смело, здраво и да се забавляват на игрището. Последните няколко години в националния отбор си създадохме един страхотен колектив и се слушаме взаимно."

"Аз съм изключително горда, че съм част от този колектив. За съжаление чужбина, спортът в България става все по-зле, надявам се в бъдеще нещата да се променят и България да може да предложи добри условия за спортуване на децата. Баскетболът е една изключителна игра, която може да ти донесе много радости и емоции, които не можеш да изпиташ по друг начин. Ако я обичаш от сърце и тя ще ти отвърне със същото“, завършва Милена Томова.

Източник: БФБ