В последните години Асен Великов е постоянно присъствие в националния отбор. Плевенчанинът ще остави името си като един  от най-трудолюбивите, отдадени и сърцати баскетболисти. Неслучайно тази година плеймейкърът бе избран и за капитан на мъжкия представителен тим.

Тихо, търпеливо, той обяснява на по-младите си съотборници, но същевременно им предава и непримиримостта си на терена. Великов е скромен, упорит и предпочита действията му да говорят вместо думите. Цени работата в екип повече от индивидуалните награди.

Роден е на 11 януари 1986 г. в Плевен. Висок е 187 см. Отдава се на играта с оранжевата топка в школата на Спартак под напътствията на треньора Георги Пандов. След това преминава през шлифовката на наставниците в Черно море. В кариерата си защитава още цветовете на Лукойл Академик, Левски, Рилски спортист.

Дългогодишен юношески и младежки национал на България, като участва на европейското първенство за юноши до 18 г. в Сарагоса през 2004 г., както на шампионатите на Стария континент за младежи до 20 г. в Литва през 2005 и 2006 г. в Турция. Година по-късно вече защитава цветовете на родния трибагреник и при мъжете. Играе за България на европейското в Литва през 2011 г., в квалификациите за Евробаскет 2013 и 2015 г.

Семейството на Асен е спортно – майка му Стефка е волейболна треньорка, баща му Дарин е баскетболен треньор, и това предопределя пътя му от самото начало.

Това, че съм от спортно семейство със сигурност е допринесло да съм запален по спорта. Още от много малък съм в залите и това ме е запалило. Не аз избрах баскетбола, а той избра мен. Майка ми е бивша волейболистка, но волейболът ме влече единствено като фен. Баскетболът е това което винаги ми е доставяло удоволствие. Никога не съм бил принуждаван да тренирам. Мотивацията сама се е появявала от любовта към спорта. Когато харесваш нещо и то ти доставя удоволствие, винаги има мотивация да се развиваш в него“, спомня си Асен.

Още от началото бъдещият капитан на националите прави впечатление като дисциплиниран и трудолюбив играч.

Без тренировки и желание едва ли може да се постигне каквото и да е било. Не мога да кажа колко точно съм тренирал, но прекарвах почти цялото си време в залата или в игри които пак са свързани със спорт“, казва гардът.

Днес той е най-опитният в състава на националния отбор. Но продължава да е за пример.

Сега вече тренирам по-различен начин. Когато си дете нямаш мачове всяка седмица и тренировките са насочени за изграждане на качествата. Сега тренираме по две тренировки всеки ден през седмицата. Характерът се изгражда с времето, семейството и хората, които те тренират. Волята е това, което ти е нужно, когато си изморен и ти е тежко. Смятам, че и двете са еднакво важни, ако човек иска да се развива и напредва във каквото и да е.“

Макар да има подкрепата на баща си – бивш треньор на национални отбори и на успешния тим на Плама (б.а. - сега Спартак) през 90-те, Асен признава, че се учи от всички.

Всички треньори, с които съм работил са изградили нещо в мен и са допринесли за това, което съм сега. Най-сериозно влияние имаха хората които работиха с мен между 13- и 19 годишна възраст. Тогава бях във Варна и това е моментът, в който най-много напреднах и се развих като състезател и човек. Винаги е било с добро. Тренираха ни и ни учиха на дисциплина, уважение и постоянство. Имало е и лоши моменти, но те са част от развитието. Когато баща ми стана треньор, аз вече бях в мъжкия състав на Черно море. Тогава имахме много сериозна конкуренция и честно казано, когато ми се е карал или обвинявал в нещо, аз не съм се замислял дали съм виновен или някой друг. Просто тренирах и се опитвах да се развивам.“

Напоследък в българския баскетбол все по-често се задава въпросът доколко е важен талантът и ако имаш талант, колко трябва да вложиш за да го развиеш. Ето какво казва Асен по този проблем:

Всичко това е важно, но най-важно е наистина спортистът да бъде професионалист. Както в залата, така и извън нея. Защото колкото и да тренираш, ако не си професионалист и извън залата, то резултатът от тренировките ще е наполовина. Волята е това, което ще те държи в залата и ще ти помага в тежки моменти. Непримиримостта ще е това, което ще те кара да тренираш още и още без да се задоволяваш с моментното състояние. Любовта ще е емоцията и настроението, което ще имаш към играта.“

С годините Асен Великов се утвърди като фактор в българския баскетбол, но остава скромен във веруюто за ролята си на терена.

“Мисля, че най-силното ми качество е желанието, което имам към всичко. Освен това не съм егоист или поне така мисля. В колективен спорт като баскетбола, ако един гард е егоист, няма да може да разкрие пълния си потенциал и да може да е човекът, от който зависи играта на отбора. С времето всеки започва да вижда различни ситуации по различен начин и когато някой е играл по-дълго време е преживял повече такива моменти, има опит. Това са неща които винаги ги е имало. По-опитните да дават съвети на по младите, защото вече са минали по този път. Вярвам, че всеки слуша, защото това е част от начина да напредваш и да се развиваш. Останалото е преценка на всеки да реши и да усети от кое и колко има нужда и дали това ще му е полезно като съвет.”

Един спортист без индивидуална работа няма как да успее. Отборните занимания са за всички, но ако иска човек да се стане най-добър, трябва да тренира повече от останалите. В тези тренировки е моментът да подобряваш всеки един елемент от играта и когато дойде време за отборната тренировка да го прилагаш и развиваш. Като по млад винаги ходех по-рано и оставах до по-късно, защото така са ме научили, а и много бързо след като започнах да го правя, виждах резултата и това ми беше още по-голям стимул. Индивидуалните и допълнителни тренировки са времето, в което човек тренира както баскетболните си умения, така и характера и волята. Ако си трудолюбив, амбициран и всеотдаен към тренировките и хората около теб, които те тренират и помагат, резултатът ще дойде рано или късно.“

Накрая, Асен съветва младите да слушат стриктно треньорите си.

“Хората, които сега започват да се занимават със баскетбол, бих посъветвал да са търпеливи, да слушат тези, които ги тренират и да дават всичко от себе си. Търпението е нужно, защото нещата стават бавно, с постоянство и тренировки. Слушайте треньорите си, защото те са там да Ви помагат и винаги ще Ви мислят доброто. Давайте всичко от себе си, защото с каквото и да се захване човек, ако не дава всичко от себе си, резултатът ще е посредствен.“

Източник: БФБ

Снимки: LAP.BG и БФБ