Сезон на промяната. На защита на вече изградената позиция на фактор в родния баскетбол. Сезон на амбицията и на смелите решения. Такъв се очертава да бъде 2016/2017 за носителя на Купата на България Рилски спортист.

Самоковци скачат в дълбокото и заедно с шампиона Лукойл Академик ще търсят място в новото бижу на ФИБА - Шампионската лига. Походът на Рилецо започва от 1 кръг на квалификациите. Мач №1 е днес срещу Минск. Срещата ще бъде и своеобразно бойно кръщене за новия треньорски тандем - Людмил Хаджисотиров и Галин Стоянов-Патрик.

Изненадващо или не, след края на най-успешния сезон в клубната история, Рилски смени Росен Барчовски, провъзгласи го даже за спортен директор. По заръка на президента инж. Петър Георгиев, Барчовски подаде щафетата на помощника си Хаджисотиров.

Фактите са на страната на Барчовски. Той води самоковци от зимата на 2011 г. До май тази година спечели веднъж купата, изведе "скиорите" до два финала и до осем бронзови медала. На страната на Удо обаче е бъдещето. Както и огромната му амбиция да докаже, че му е дошло време да бъде старши. Плюс неизчерпаемия капацитет от знания, които трупа старателно още от състезателните си години.

Бившият гард на националния отбор, ЦСКА, Славия, Спартак МВР у нас, на престижния Бостън колидж и на Мейн юнивърсити в САЩ ще навърши 36 години през ноември и вече му е време да бъде фактор сред българските треньори. През 2009 г. бе принуден да прекрати кариерата си, заради заболяване. Вместо да унива, той се захвана за работа. Сашо Везенков го направи шеф на детско-юношеската школа на Лукойл, а през 2012-та Хаджисотиров пое към Самоков, влизайки в щаба на Барчовски. И така, 5 години като помощник май му стигат.

Големият коз на Удо се казва Галин Стоянов-Патрик. За хората, които се интересуват от баскетбол в България, той не се нуждае от представяне. През ръцете му са минали и шлифовани едни от най-големите таланти във Варна. Методиката му обаче не се харесва на треньор №1 на морската столица за 20 век Симеон Варчев и Стоянов е прокуден от Черно море. Системата у нас го прогони зад граница, а през последните 4 години Патрика раздаваше от своето ноухау във Франция. 

За мнозина връщането му към родната баскетболна реалност граничи с лудостта. Само времето и резултатите на Рилски спортист ще покажат дали на пръв поглед това шокиращо решение си е струвало риска. Патрика обаче никога не е бил от послушниците, които обичат да вървят в спокойно русло.

Въпросителната с Рилски спортист към днешна дата си остава новата роля на Росен Барчовски. За “стара лисица” като Петър Георгиев е ясно, че трябва да задържи в Самоков сина на легендарните Цвятко Барчовски и на носителката на КЕШ със Славия от 1959 г. и 1963 г. Ваня Войнова. Но какво точно ще прави Барчовски оттук нататък? С какви функции ще бъде натоварен? Ще дърпа конците отвисоко при мъжете? Ще бъде потопен в делата на подрастващите? Това не става ясно до момента, а странно или не, на пресконференцията, дадена от ръководството на Рилецо преди броени дни в Пресклуб България, той не присъства.

Хаджисотиров има набито око за селекцията на отбора. Материя, която не му е чужда. Лятото прекара в работа и преговори, в резултат на което, поне на хартия, изгради отбор от опитни българи и чужденци със сериозен стаж по европейските терени, и младоци, които с удоволствие биха пренаредили паркета в “Арена Самоков” за всяка отпусната им минута в игра.

В ростера на Рилецо през 2016/2017 ще бъдат неостаряващия капитан Йордан Бозов (през януари догодина ще навърши 38!!! - б.а.), Златин Георгиев, националът Николай Стоянов, недооцененият във Варна Денислав Вутев, вечно готовият за шанс Дарин Иванов, една от сензациите на плейофите в НБЛ през миналия сезон Адриян Секулов (б.а. – който бе под наем в Спартак Плевен - б.а.), вярното местно куче Любомир Киров и младите Георги Бързаков и Мирослав Васов.

Под коша ще оперират хърватинът Ненад Делич и вицешампионът с Балкан от 2015/2016 Душан Цветкович. На позиция 3 ще действа вторият най-добър реализатор в чешката лига през миналата година Еван Бруинсма. При гардовете тандемът Хаджисотиров-Стоянов залага на възпитаника на Северозападния щатски университет в Мисури Келвин Паркър и на острието на университетския Линкълн Мемориъл от Дивизия 1 на NCAA Джерел Симънс, които тепърва ще има да градят име в Европа, дай Боже в Шампионската лига, но и в България.

Целта пред самоковци е добре позната – добро представяне на европейска сцена, челните позиции в мъжкия елит и в турнира за Купата на България, а защо не и първата Суперкупа на страната. Селекцията на Удо може да я завоюва на 9 октомври, но за да го направи, ще трябва да победи Лукойл Академик в зала “Универсиада”.

Двата отбора се срещнаха и във финала за Купата на България през февруари, а тогава самоковци спечелиха трофея за първи път в историята си след 90:80. През май обаче “студентите” си отмъстиха след като спряха похода на Рилецо към финалите след 3-0 победи в предпоследната фаза на плейофите в НБЛ. В Самоков пък не им остана друго, освен да се утешат с бронза.

През последните години Рилецо е сред водещите български отбори, а отличията казват всичко. Сред тях са още третото място в НБЛ през 2013 г., среброто от Купата на България през 2010 г. и четирите бронзови отличия (2011 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.), както и трофея в Балканската лига от дебютното издание на турнира през 2009 г., двата финала през 2011 г. и 2015 г. и бронзовите медали от 2013 г.

Самоков е един от първите градове в България, в които играта се развива. Появата на баскетбола в града се свързва с Американския колеж, в двора на който от "незапомнени времена" (б.а. - в. "Рилски шепот", бр. 7 и 8/1924 г.) са стърчали два кола, с прикрепени към тях обръчи. Данните за организиран спорт обаче са от 1922 г., която се приема и за начална за организирания баскетбол в Самоков. За периода от 1998 г. до 2016 г. над 55 играчи и треньори на Рилски спортист са участвали в различни формации на националните ни отбори.

Сред най-изтъкнатите треньори, оставили имената си завинаги в историята на Рилски спортист, са Росен Барчовски, Александър Тодоров, Иван Лепичев, Петър Фампарски, Кирил Семов, Красимира Банова, Ани Рудева, Иван Коконов, Иван Колев, Петко Делев и Петър Клечков. Всички те и още много други са дали частица от себе си на Самоков, която им е донесла успех. Дали Съдбата е отредила още много баскетболни победи за малкото градче от полите на Рила, само времето ще покаже. 

Снимки: LAP.BG и Официалният сайт на Рилски спортист