В разгара на лятото един текст за голяма пернишка баскетболистка, писан през 2012 година от Хари Латифян в  Тема спорт „живее” втори живот в социалната мрежа. Великанът Пенка Методиева, както я наричат специалистите и нашата Пенка – както я знаят перничани заслужава много повече от това, което получи като признание.

Публикуваме текста без никаква редакторска намеса:

“В края на 70-те и началото на 80-те години българският женски баскетбол е във вихъра си. Нашите са страшилище не само в Европа, но и в целия свят. Никой не иска да се изправя срещу тях, а отборите, които успяват да им се противопоставят се броят на пръстите на едната ръка. Рамо до рамо със силния национален отбор върви и невероятния възход на клубно равнище. След като отборите ни изживяват период на криза, която започва със залеза на славната Славия, на хоризонта се появяват не един, или два, а цели три тима, които са готови да заместят белите на върха. И последователно го правят.Един от тях е легендарният Миньор Перник. Клуб, който в момента е изживява страхотна криза и който почти е изчезнал от картата на България, преди 30 години бе сред страшилищата на Европа. Пет титли на страната, три купи, два финала за КЕШ, един за Лиляна Ронкети... В основата на всичко това е едно момиче, което не буди респект с физическите си данни, но за сметка на това има толкова голямо сърце за спорта, че то я превръща във великан.

Великан не само за Миньор, но и за българския баскетбол изобщо. Редом до успехите с перничанки, тя катери върхове и с националния отбор – сребърен и бронзов медал от олимпийските игри, второ и трето място в Европа, част от идеалния отбор на Стария континент през 1978-а, най-добра баскетболистка на Балканите през 74-а...

Началото на славната кариера на Пенка Методиева е поставено през далечната 1960-а. Едва на 9 години тя вече е убедена, че ще бъде част от славната история на женския ни баскетбол. В основата на нейното решение стоят два фактора – тя израства на една пресечка от стадиона, а четирите й сестри вече са започнали да играят баскетбол. При така стеклите се обстоятелства не е трудно да се прогнозира, че и малката Пенка ще продължи по този път. Имало е вариант тя да избере и друг спорт с топка – футбол, но за щастие в женския си вариант той започва да става популярен у нас няколко години по-късно. Така Методиева е отдадена изцяло на баскетбола, а ролята на неин гуру е заел друга бъдеща легенда, но на треньорския стол – Георги Чомаков.

Пенка не се отличава с ръст. Висока е едва 166 сантиметра, но за сметка на това притежава изключителна поредица от други качества, които я превръщат в една от най-големите звезди на този спорт. В основата е големият хъс, който я бута напред. Много борбена и бърза, тя има невероятен усет към играта и намира съотборничките си със затворени очи. Има доста добър отскок, както и страхотна стрелба от разстояние, с която е разплаквала не един и два съперника.

Съвкупността от толкова много умения няма как да не изпрати Методиева до върховете. Още на 18-годишна възраст тя вече е част от националния отбор, където е повикана от Иван Гълъбов. В продължение на 11 години неизменно играе водеща роля в най-големите успехи на България. Постиженията й са толкова много, че е трудно да бъдат класифицирани кое от кое е по-сериозно. И все пак, две определени години в кариерата на Пенка се открояват.

През 1978-а с екипа на Миньор тя печели първият дубъл в историята на клуба. Това обаче е само началото. С националния тим Методиева прави истински фурор, който не остава незабелязан. Макар България да остава на скромното за възможностите ни 7-о място в Европа, първенството в Полша е емблематично за бъдещата легенда. Шампионатът на Стария континент се оказва най-паметния в кариерата на гарда като част от състава на България. Тя изиграва 8 великолепни срещи, в които реализира средно по 15,3 точки. Избрана е за най-добър плеймейкър и влиза в идеалния отбор на Европа. Върхът са мачовете с домакините и Югославия. В първия тя завършва с рекордните за турнира 28 точки и е в основата на успеха със 102-76. Два дни по-късно, тя отново е неудържима, но за съжаление националките ни губят драматично от югославките с 87-90, след като на полувремето водят с 47-43. В този случай Методиева отново остава загадка за отбраната на съперника, като приключва мача с 26 точки. Макар по това време статистиките да не показват асистенциите, специалистите са категорични, че Пенка прави по около 6 на мач, което й отрежда първата позиция по този показател.

Две години по-късно Методиева извежда Миньор до най-големия успех на клуба – финал за КЕШ. Макар перничанки да имат два в своята история, като и двата са с дейното участие на тяхната капитанка, първият си остава с най-голяма стойност. Миньор затвърждава впечатленията, че е сред най-силните отбори в Европа, като успява да се добере до директен мач за купата срещу Фиат Торино. По това време италианският женски клубен баскетбол е сред малцината, които могат да се мерят като класа на българския. За съжаление торинки печелят със 75-66 пред препълнената зала във френския Витенхайм. Пенка обаче печели симпатиите на всички като до последно се опитва да обърне развоя на събитията и макар да не успява, си печели признанията на съперника за характера, който демонстрира.

Тежка контузия в крака слага край на кариерата на Методиева през 1983-та. Печелейки всичко възможно в рамките на 14 прекрасни години, тя се захваща с треньорска дейност в родния клуб. След настъпването на промените обаче, ситуацията в Миньор става все по-тежка. Парите са кът, а Пенка започва борба с вятърни мелници. След като през 96-а изразява бурно недоволството си от отношението на ръководството на клуба и безпаричието, което съсипва отбора, тя бива уволнена. Гонят я защото се застъпва за момичетата, които в продължение на няколко месеца не са получавали заплати. Това е и последният досег на легендата с баскетбола.

Сегашният баскетбол не си заслужава да го гледам

За съжаление в България сме свикнали да се кланяме пред чужди и да забравяме за родните легенди. След като през 96-а Методиева бива изгонена от родния Миньор, тя изпада в баскетболно забвение. Вместо да помага на спорта с огромния си опит, тя остава далеч, обидена от пренебрежителното отношение. Стига се до там, че в продължение на цели 9 години звездата ни се бори с нищетата, като продава вестници в бутка. Вса пак през 2006-а община Перник от нищото се сещата за ветеранката и я прави почетен гражданин. „Не исках да приемам званието, защото беше много закъсняло. Хора, с много по-малки заслуги от мен, бяха наградени доста по-рано. Но приех заради приятелите ми. Едва се издържах с миньорската пенсия и вестниците бяха единственото, което намерих като решение. Добре, че сега има олимпийски пенсии. Това ми помогна в момента да си гледам старините и да отдам цялото си внимание на моето внуче. Не гледам баскетбол. Сега просто няма какво да видя. Докараха до там нещата, че да не искам да знам какво става. Навремето бяхме на върха, а сега... Няма смисъл да сядам пред телевизора, защото само се ядосвам за това какво постигахме преди”, казва сега разочарованата и обидената от пренебрежението на спортната ни общественост легендарната Пенка Методиева”.

Източник: Perniknews.com