Още по темата

Уважаеми, г-н Друкер, здравейте!

Обръщам се към вас с писмо. Такова, с каквото вие намерихте за удачно да уведомите, че напускате кораба, още преди той да е направил отчаян опит да потегли. Надушили сте, че този кораб потъва? Завиден нюх! Не, не се притеснявайте. Няма да ви питам дали знаете кои първи скачат през палубата, когато един кораб потъва.

Направо ще ви кажа: Мишките, г-н Друкер!

Мишките танцуват в паника докато каютите на юнгите се пълнят с вода. Капитанът обаче стои на поста си. Защото в живота, г-н Друкер, има неписани правила. Ценности, които, в името на това, този свят да оцелее, не бива да бъдат поругавани.

Ценности като морал, достойнство и дадената веднъж мъжка дума все още означават нещо в 21-и век. Може да са на изчезване, но ги има. Може за вас, скъпи Шарон (извинете за обръщението на Ти, но е временно – б.а.), да не струват пукнат шекел. За нас, българите, те са единственото, което все още не сме продали на безценица.

Здравейте, г-н Друкер! Кaк сте? Как върви шабат? Имате лични грижи? Нямате си клуб, който да ви плаща тлъста заплата през новия сезон? Настоящият ви отбор напоследък прилича на разкъсана от млатене боксова круша? О, колко жалко!

Да ви кажа и при нас не е розово. Преди месец и половина ви избрахме за национален треньор. Направихме пътека до Израел, пак заради вас. Хвърлихме на вятъра 1000 евро в пътни, за да ви се молим да подпишете. Докато нашата федерация броеше последните си центове, за да ви впечатли със сносно заплащане (15 000 - 20 000 евро за два месеца за нас са си пари, за вас не съм сигурна – б.а.), вие се бяхте изтегнали като змия на припек.

Ние си мислехме, че имаме треньор. Вие не ни брояхте за живи. Ние се надявахме, че мъжката дума е по-силна от договор, а вие водехте тайни разговори по телефона с играчи, които биха ви спасили задника с някоя-друга победа. Ние се заблуждавахме, че вие имате морал, въпреки че притежавахме достатъчно доказателства за обратното. Вие се изплюхте в лицето на баскетболна България.

Да, България е на 51-во място в ранглистата на ФИБА. Да, българският баскетбол е на дъното. Да, не сме играли на европейско от 2011 г. Да, реалността у нас е като усмивка с избити предни зъби. Да, не можем да съберем и петима, които да изглеждат като стартовите пет на отбор от средно европейско равнище.

Да, близнаците не искат и да чуят за националния. И са си прави момчетата. Да, Везенков е като самотна бяла лястовица, за чиито 20-годишни криле сме се хванали като удавници за сламка. Да, Виденов е в своята лебедова песен и това на мен ми носи тъга, защото ме заболяха очите да се оглеждам за някой, който малко да мяза на него. Да, Стойков вече не е капитан, а директор и уви, няма кой да отива на лагер, загърнат с трибагреника.

Тези, сегашните, питат първо за дневните, а после пробват да си вържат връзките на кецовете. След мач не плачат, а пререждат журналисти на опашката пред принтера за статистика. Важни са им цифрите. Не победите. Не носят на критика, но се носят модерно. Е, има и изключения, но теб вече не те интересува.

И да, скъпи ми Шарон, шансовете през август и септември в евроквалификациите да ни бият като тъпан на ромска сватба са обозрими.

Да застанеш начело на България си е предизвикателство. Трябва да си Дон Кихот. Да ти е непокорно сърцето. Да ти святкат налудничаво очите, сещаш ли се? За подобно нещо се изисква вяра в самия себе си. Да си сигурен, че можеш, че знаеш как, по дяволите, стават големите неща с нагледно малки възможности.

Да те питам, ти, някога вярвал ли си до дъното на своята душа, че истински те бива? Кажи честно!

Големите неща в спорта, както и в живота, са по силите на големите по мащаб на своя морал и достойнство мъже.  Извини ме за това, което ще ти кажа сега, но не България излезе малка за теб, а ти излезе малък за България. Защото, дори когато сме на колене и раните кървят, ние, българите имаме нещо, което ти никога няма да разбереш.

Имаме чест, Шарон. А ти я накърни. С една мъжка дума, която погази. И с едно шибано писмо, с което дезертира.

Сега срамът и поуките са в нашата градина. За тотално компрометирания Управителен съвет, "избрал" теб. За абсолютната аматьорщина в ползването на доказано некадърни съветници, за чудовищната тъпота да обявиш треньор, в който никак не си сигурен, но някой ти е казал, че той идва. За безпрецедентната подигравка с медии, треньори, играчи и фенове.

На други места, за подобен позор щяха да хвърчат оставки. Тук, очакваме публично поне извинения. Господа и дами, започнете с Любо Минчев и продължете с всички негови предшественици и легенди на този спорт, който волно или неволно превърнахте в изтривалка с некомпетентните, непоследователните и противоречащи на здравия разум (без)действия.

На други места щеше да има незабавна пресконференция, на която да не остане незададен въпрос и премълчан отговор кой, е отговорен за бразилския сериал, в който всички участваме още от преди Нова година?!

НА ДРУГИ МЕСТА, НО НЕ И ТУК.

Но така е, когато на манежа от години танцуват едни и същи клакьори, които живеят на гърба на баскетбола, без някой да се осмели да спре музиката и веднъж-завинаги да каже: ВЪН! ВСИЧКИ ВЪН!

Завършвам, полагайки максимални усилия за учтивост.

Шалом, уважаеми г-н Друкер. Шабат-шалом. Нас ни мислете. Ние ще се оправим. 

P.S. SHALOM означава МИР. Всъщност, мирът е само малка част от същността на думата. Шалом се използва за поздрав, но и за сбогуване.