Още по темата

Прийст Лодърдейл (САЩ) 

21.08.1973 г.

Едно от явленията в българския баскетбол в последните 15 години. Бързо впечатли колкото с размерите си, толкова и с баскетболните си качества. Лодърдейл бе в основата на успехите на звездния тим на Лукойл Академик в периода 2002-2004 г. Той спечели две шампионски титли, а небрежното му отношение към нещата го правеше още по-симпатичен. Взе български паспорт през 2004 г., но така и не игра за националния отбор. След това си събра багажа, за да се върне по-късно да играе за Черноморец на преклонна баскетболна възраст.

Родерик Блекни (САЩ)

06.08.1976 г.

Още един американец, който приключи отдавна с баскетбола. Гардът стана българин през 2007 г. и игра в допълнителните евроквалификации същата година, където България се провали. Блекни дойде в България по препоръка на гръцката легенда Панайотис Янакис. Направи добро впечатление в контролите, но в официалните мачове не успя да помогне толкова, че националите да отидат на първенството в Испания. Година по-късно бе наказан за 1 г., след като отказа да играе за България, защото бе сърдит на селекционера Пини Гершон за мястото си на резерва в Олимпиакос. Тогава Гершон даваше път към големия баскетбол на Милош Теодосич в гръцкия гранд. Колко добро решение само!

Кейдриън Кларк (САЩ)

08.10.1984 г.

Американският гард получи заветния паспорт, който му даде право да играе свободно в Италия, Гърция, Франция и Турция като гражданин на Европейския съюз. Паспортът помогна повече на него, тъй като Кларк така и не дойде да играе за България. Плеймейкърът бе вторият и последен наказан от нашата федерация играч. Наказанието му обаче изтече отдавна и в момента Кларк играе за Аджъбадем във втора турска лига, където е съотборник на местния ветеран Керем Тунчери.

Ибрахим Джабер (САЩ)

03.02.1984 г.

Плеймейкърът от Ню Джърси определено имаше нужната класа да помогне на националния отбор, след като стана българин през 2008 г. Той играе в евроквалификациите за първенството през 2009-а и в 8 мача завърши със средно 16 точки. Имаше обаче неща, които му пречат. Например това, че спазваше стриктно всички пости според религията си и не винаги имаше сили за баскетбол. Приключи кариерата си в първенството на Иран през 2013 г.

Кейзъл Уесън (САЩ)

24.06.1977 г.

Един от малкото натурализирани високи играчи така и не се появи да играе за България. По това време Пини Гершон все още не знаеше дали иска да има американец под коша, или гард. В крайна сметка се спря на Ибрахим Джабер за квалификациите за Евробаскет 2009. От 2008-а пък е горд собственик на български паспорт. Това обаче не му помогна много, защото прекара по-голямата част от кариерата си в Турция.

Ърл Роуланд (САЩ)

18.05.1983 г.

Най-пълноценният "българин" от споменатите. Той взе паспорт през 2008 г. и игра на две европейски първенства за България (2009 и 2011), където бе лидер на отбора. И в момента американецът играе на високо ниво в шампиона на Израел Апоел (Йерусалим). Роуланд изглежда най-добрата опция за националния отбор и в момента, стига новият селекционер Шарон Друкер да го склони да играе. С 8-те си мача на европейски първенства Роуланд си заслужи паспорта. Номерата при него се ограничиха само до лъжа на мениджъра му, че Ърл ще се жени, заради което се присъедини по-късно към лагера на националите през 2011 г.

Андре Колинс (САЩ)

09.08.1982 г.

Американският гард получи българско гражданство през 2008 г., но дойде ли до България, не дойде ли... Едно е сигурно - никога не го видяхме с екипа на националния отбор. Неговото желание едва ли е било огромно, а и федерацията не бе особено настоятелна. По време на процеса за издаване на гражданство Колинс изглеждаше много добра опция с прилична кариера в италианското първенство. За него нещата в баскетбола обаче не се развиха особено добре. Сега той играе за Монс в Белгия, но пропусна шанса си за голям баскетбол.

Джаред Хоуман (САЩ)

06.03.1983 г.

Ето го и него - най-скандалния от всички екземпляри. Центърът получи паспорт през 2009 г. с надеждата да помогне под коша. Най-много помогна обаче при едно сбиване на мач на националите с Белгия. Тогава неговата проява и последвалото меле на паркета в "Универсиада" донесоха солена глоба на федерацията. С това се изчерпа "приносът" на Хоуман. По-късно американецът се забърка в сбиване и като играч на Байерн Мюнхен, а само преди няколко дни направи трансфер в Макаби Ашдод (Изр).

Ърл Калоуей (САЩ)

30.09.1983 г.

През 2010 г. Ърл Калоуей получи паспорт като алтернатива на доказалия се вече адаш Роуланд. И се справи добре. Калоуей изигра 8 мача за България в квалификациите за Евробаскет 2011 и помогна за класирането на България. Новото му гражданство пък му издейства по-изгодна позиция при договорите му с Кахасол и Уникаха в Испания. Добра сделка и за двете страни.

Уили Дийн (САЩ)

23.02.1980 г.

Това е вторият играч след Прийст Лодърдейл, който получи паспорта си по линия на Лукойл Академик, а не заради нуждите на националния отбор. Страхотен плеймейкър, който игра 4 сезона в тима на шампионите. Много чудно как така и не бе поканен в националния отбор. Дийн определено обича промените. От 2010 г., когато за последно игра за Лукойл, той смени първенствата на Франция, Украйна, Испания, Русия, Италия, пак Русия, за да се върне във Франция с екипа на Льо Авър, където играе в момента.

Седрик Симънс (САЩ)

03.01.1986 г.

206-сантиметровият център май нямаше голямо желание да играе за България. Интересуваше го само паспортът, който взе през 2011 г. Още тогава бе ясно, че отбори от ранга на бившите му Кливланд, Чикаго и Сакраменто не са опция пред него. Под угрозата да бъде наказан той все пак се включи в квалификациите на европейското през 2013 г. на горе-долу прилично ниво, но България не успя да се класира, а Симънс искаше да забрави час по-скоро, че е стъпвал у нас. След това игра в гръцкия гранд Олимпиакос, за Бриндизи в Италия, а сега е част от израелския гранд Макаби Тел Авив.

Автор: в-к “7 дни Спорт”