Легендите имат само ден на раждане, те никога не си отиват! Най-великият хърватски и един от най-добрите европейски баскетболисти за всички времена, Дражен Петрович, днес щеше да отпразнува своя 51-ви рожден ден. Щеше, ако не се бе случила онази трагична катастрофа на 7 юни 1993 г., когато баскетболният Моцарт остана завинаги на 28 г.

Той е любимец на всички от Шибеник, през Мадрид, до Портланд и Ню Джърси - градовете, в които оставя незаличима следа с огромния си талант.

Дражен започва кариерата си в родния Шибеник, където през 1983 г. стига до първия си успех - титлата в първенството на бивша Югославия. Тогава младото момче вкарва двата победни наказателни удара в последните секунди от финалния мач срещу Босна, за да изведе своя Шибенка до шампионския трофей. Два дни по-късно обаче, за огромно разочарование на Дражен, титлата на Шибенка е отнета заради лошо съдийство. Нещо, което той така и не приема, нито пък връща златния си медал.

Следващото стъпало в кариерата му е Цибона, където остава в продължение на четири години (1984-1988) и с който е двукратен шампион на Евролигата (1985-1986) след финал първо срещу Реал Мадрид, а след това и срещу Жалгирис. Печели още титлата и купата на Югославия.

Дебютира за националния отбор на Югославия на Олимпийските игри през 1984 г., където печели бронз. Две години по-късно страната завършва трета на световното първенство в Испания, а Петрович е избран за MVP на турнира. През 1988 г. печели сребърен олимпийски медал в Сеул, а през 1989 г. става европейски шампион. Година по-късно в Аржентина, печели и световна титла. След разпадането на Югославия, Петрович играе за Хърватия.

На олимпиадата в Барселона през 1992 г. хърватите достигат финал, където губят от “Дрийм тима” на САЩ с Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Карл Малоун и компания с 85:117, а Дражен се отличава с 24 точки. На 31 май 1993 г. отбелязва 48 точки срещу отбора на Естония. Общо за Хърватия изиграва 40 мача, в които нанизва 1002 точки.

През 1986 г. е изтеглен в драфта на НБА от Портланд Трейл Блейзърс, но въпреки това остава в Европа още няколко години.

През 1988 г. Дражен подписва договор с Реал Мадрид на стойност $4 млн. Остава в състава на “Белия балет” само един сезон (1988/89), който обаче е достатъчен за два нови трофея - европейската и испанската купа. Все още не е забравена и фантастичната му игра във финала срещу италианския Казерта, когато вкарва цели 62 точки.

Истинското състезателно лице на баскетболния Моцарт личи най-вече в срещата на Реал срещу бившия му Цибона, която изобщо не е важна за “кралете”, но за сметка на това е “въпрос на живот и смърт” за тима от Загреб. Въпреки това, Дражен е безмилостен. Вкарва 47 точки без изобщо да си помисли да отстъпи на бившите си съотборници, сред които по онова време е и големият му брат Александър, който днес пък е президент на тима.

През 1989 г. той заминава за САЩ в редиците на Портланд. В дебютния си сезон в най-силната лига в света не получава заслужения шанс и влиза в игра за около 12 минути на мач.

В средата на следващия сезон Петрович е трейднат в Ню Джърси Нетс, където най-накрая има възможност да разгърне потенциала си. Участва в 195 двубоя с екипа на “мрежите” и записва средно 18,5 точки, а в последния си сезон реализира по 22,3 точки и 3,5 асистенции.

Неговият път обаче завърши твърде рано в една мъглива утрин на 7 юни 1993 г. в близост до Мюнхен, когато Фолксвагенът, в който пътува Петрович, катастрофира. Дражен загива на място под колелата на камиона, в който се е блъснал.

P.S. Онзи 7 юни обаче не е денят на смъртта му. Защото легендите имат само ден на раждане. Те са живи. Завинаги. В нас. Във Вас. Във всяка оранжева топка. Във всеки сантиметър от онези 28х15 метра на игрището...

Честит рожден ден! Където и да си, дано в рая има и баскетболен кош...